- Оплакваха ми се, че е корумпирана и взема пари. Но нямаха факти, посочва Сашо Диков
- Справяше се с всичко сама. Въпреки рака на гърдата не се отказа да се бори за истината, споделя Тихомир Георгиев
- Тя е най-уволняваната разследваща журналистка в България, казва Джеки Стоев
“Бореща се докрай. Не се спираше пред нищо. Феноменален човек. Винаги търсеща и доказваща истината.” Така кратко и ясно пред “24 часа - 168 истории” беше описана разследващата журналистка Маргарита Михнева от своята колежка и приятелка Теодора Василева, с която работят заедно в “Канал 3”.
72-годишната репортерка си отиде от този свят в клиника в Женева след дългогодишна битка с рака. През последните месеци състоянието ѝ се влошило и дъщеря ѝ Неда, която е треньор по тенис на корт в Швейцария, където живее със семейството си отдавна, решила да я вземе при себе си.
“Знаех от лятото, че не е в добро здравословно състояние
и във вторник, когато разбрах, че си е отишла, ми стана много мъчно и тъжно, защото ние много дълго бяхме заедно, повече от 10 години в “Канал 3” - споделя пред “24 часа - 168 истории” Тихомир Георгиев, неин приятел и колега, в момента кмет на село Миланово. - Няколко пъти се опитвах да се чуя с нея по телефона през последните месеци, но номерата, които имах на нея и дъщеря ѝ, не отговаряха. Дори, минавайки по ул. “Оборище” в София, спирах пред блока ѝ да питам охраната дали я е виждала, но от хората около входа разбрах, че дъщеря ѝ Неда я е взела за лечение в Швейцария.”
Неда често се прибирала в България с мъжа си и двете си деца, за да я вижда, а Михнева ходела на прегледи в Женева, но не искала да остави дома си тук.
Още преди години, когато ѝ открили рака на гърдата, Михнева била изключително благодарна на проф. Гайдарски, който тогава я оперирал. Заболяването обаче се завърнало, а накрая се разпространило с метастази в костите.
Самата тя е признавала пред “24 часа”, че работата ѝ я е изградила като разследващ журналист, но и я разболяла.
“Много ми е трудно да говоря за нея в минало време, но тя беше жена с главно Ж - категорична е Теодора Василева, която е била координатор в “Канал 3”. - Научи ме на толкова много неща, защото аз я познавам от 2007 г., когато започнах работа в телевизията. Тогава тя водеше предаването “Неудобните”, което излизаше веднъж в седмицата.
Марга ни учеше, че трудностите ни изграждат и не трябва да се притесняваме от това, че понякога следват няколко, едни след други. Тя твърдеше, че така сме устроени и това ни дава урок, за да можем да продължаваме напред.
За колегите си беше преди всичко човек. На всеки, на когото можеше да помогне, винаги го правеше. Никога няма да забравя, че
когато се връщаше от разследващите си репортажи, винаги искаше да нахрани екипа,
с който е била. Не ги е оставяла така, а се грижеше за тях като майка. Прибираше се, сядаше с нас да хапне, разказваше ни истории и започваше да си монтира материала. Гледаше да се отблагодари на хората, които са били с нея. Остана в телевизията до 2014 г., когато свалиха предаването ѝ. След това я виждах на събиранията ни с колегите. Винаги е присъствала и беше много отворен човек, нахъсана. Искаше да го живее тоя живот. Споделяла ни е колко ѝ е трудно и през какво е преминала с болестта си, но беше жизнена. Много истинска.”
Маргарита Михнева е родена на 21 април 1952 г. в София и случайно става репортер само за да не отиде прокурор в Търговище, където е разпределена. Така се превръща в един от първите разследващи журналисти в България и се гордее с този факт, но това ѝ носи и много нападки и неудобства по пътя към славата.
“Тя е най-уволняваната журналистка в България - казва Джеки Стоев пред “24 часа - 168 истории”. - Може би 5 или 6 пъти. Сигурно и тя не помни, а и сега няма как да ни каже. Говоря за периода след промените - 90-а година. За преди това нямаме точни сведения, а и ако някой журналист по тоталитарно време
проявяваше склонност към свобода на словото,
никой не се занимаваше с него, да го уволнява. Просто го арестуваха. Но сега ще ви разкажа за последното предаване, което Михнева направи по БНТ. Казваше се “Конфликти”. С Чарли заедно ѝ помагахме. Беше 1994 година. Преименувалите се комунисти току-що се бяха върнали официално на власт и първата им работа беше незабавно да уволнят Михнева. За последното предаване (тогава още не знаехме, че е такова) Марги беше открила един бивш партиен секретар, който беше взел под аренда за 20 години
24 декара гора с уютна ловна хижа и езеро отпред
Всичко това за 2 лева и 40 стотинки на месец. Отиваме съответно до къщата, където живее. А той в двора. Поправя някаква джипка и млати с чук по калника. Марги го подхвана (както си знае) за гората и езерото, а той се ядоса здраво и се разкрещя: “Махайте се оттук! Веднага! Ще хвърля чука!” А Марги отвърна: “Айде, давай, хвърли и сърпа!”.”
Близките ѝ смятат, че е била създадена за тази професия, като със сигурност за успеха ѝ е помогнал чепатият ѝ характер.
“Аз съм началникът, който я е изтърпял най-дълго от всички - обясни пред “24 часа - 168 истории” журналистът Сашо Диков, който беше шеф на “Канал 3”, където двамата работят заедно. - Тя беше рязък човек. Не можеше да опишеш Маргарита Михнева с благ характер. Много хора са идвали при мен да се оплакват от нея заради предаването ѝ. Казваха, че е корумпирана и взема пари. Отговарях им да го докажат и веднага я уволнявам, но те само говореха... Голи приказки. Нямаше никакви факти.”
Една от най-големите клевети срещу нея, която преживява тежко е, че
докато прави разследването за апартаментите срещу “Народното събрание”, е получила един и за нея
Тогава Михнева разкрива, че някои хора са се уредили с имотите, като са платили много под пазарната цена.
“Докато беше в “Канал 3” това го пишеха в жълтите вестници и тя канеше в ефир всички, които имат доказателства за това, да дойдат и да ги покажат. Никой не дойде - спомня си Тихомир Георгиев. - Това се отразяваше много на психиката и егото ѝ, защото тя беше сериозен журналист. Това бяха недоказани обвинения. Тя не споделяше как изживява тези неща дори когато имаше лични проблеми. Прикриваше ги. Беше борбен човек.
Такъв беше и случаят, когато правихме разследването за горите на Гложенския манастир край Тетевен. След това я наклеветиха, че това е платен материал и са ѝ дали парите на място пред оператора и шофьора. А ние там не видяхме абсолютно никого. Отидохме, заснехме и се прибрахме. Излъчи се репортажът, въпреки че твърдяха, че е спрян.”
В такива ситуации Маргарита Михнева изобщо не се страхувала. Често ѝ звънели по телефона да я заплашват, но това не я отказвало,
а напротив - още повече я амбицирало да разкрие истината
“За мен тя е един добър пример не само като журналист, но и като човек, който беше работохолик - отбелязва кметът на Миланово. - За нея нямаше пречки. За нея не можеше нещо да не стане. Нямаше такъв вариант. Дори през годините в някои моменти тя беше много по-силна от мъжете. Не се страхуваше от никого и от нищо. Бореше се с рака на гърдата сама. Междувременно не спираше да работи и да се грижи за всичко в дома си, дори правеше ремонти. Марга беше жената мъж. Изключителен човек. Много верен приятел. Отговорна и справедлива. Тя се грижеше за екипите, които пътуваха с нея, като за свои деца. Двамата вероятно имаме над 100 разследващи репортажа и много истории.
Няма да забравя как при заснемането на един материал нея я дърпаха, а аз се опитвах да я предпазя. Това се случи на последното ни отиване, защото те бяха няколко поредни предавания по темата, но не помня точно за какво ставаше въпрос. А в същото време мен ме удрят отзад в гърба. Тогава се опитвах да я вкарам в колата, за да не ѝ навредят по никакъв начин. Тя обаче излезе от автомобила и каза:
“Тишо, тези хора трябва да си получат заслуженото и ние ще покажем самата истина”.”
Двамата имат често такива случки, защото казусите, с които се захващала Михнева, никога не били лесни, по-скоро доста трудни.
“При нея всичко беше сложно. Нямаше как да отиде и всичко да ѝ е окей. Или я ругаеха, или я псуваха, или хвърляха срещу нея някакви неща. Винаги някой бягаше или се криеше от нея - посочва Георгиев. - Спомних си за един случай. Отиваме да снимаме разследващ репортаж и звъни тя на човека, когото трябва да интервюира, но той ѝ каза, че го няма в момента, дори пътува извън страната. Марга предложи на мен и оператора да хапнем по една закуска и да пием по кафе, защото беше 10,30 ч сутринта. Тоест да изчакаме малко, защото тя беше сигурна, че той я лъже и че си е у дома. Точно тогава този човек излезе от блока.”
По думите му в “Канал 3” Маргарита Михнева е имала пълен картбланш
от Сашо Диков и от собствениците да прави каквито теми иска, но това не спирало противниците ѝ.
“Споделяла ми е, че е получава заплахи - спомня си Тихомир Георгиев. - Дори няколко вечери, когато съм я карал до вкъщи, ме е молила да я изчакам да си влезе във входа и тогава да си отида. Най-фрапантната случка с нея е, когато са я измамили, че на дъщеря ѝ Неда трябва да се направи спешна операция на крака. Марга тръгва да превежда тези пари. След това се оказа, че това е лъжа. Но се справи и с това.
Беше пример за близките си и смея да твърдя, че аз като мъж съм се впечатлявал от нещата, които правеше сама. Молила ме е например да отида до тях, за да сменим полилей. Преди това е сложила стола, качила се е, проверила е с фазомерната отвертка, че я няма фазата.
Адски голям педант беше на чистотата в дома си. Обичаше и да готви, когато посрещаше гости, го правеше по изключителен начин. Държеше да прави всичко по протокол, да изглежда добре.”
Въпреки това колкото и близки да били хората до сърцето ѝ,
това не ѝ попречвало да им показва грешките
“Както си говори, ако е видяла нещо нередно във вас, тя веднага ще ви го каже, даже ще ви го повтори - допълва Георгиев. - Директно в очите казваше, че нещо не се прави така.”
Извън журналистиката Михнева се успокоявала, като поддържала градинката пред блока, грижела се за дръвчетата и чистела входа и около сградата.
“Винаги повтаряше: “Никога човек не трябва да забравя откъде е тръгнал
- категоричен е Георгиев. - Не се делеше от хората. На ул. “Оборище” явно я бяха научили няколко бездомници и тя им купуваше храна, даваше им дрехи. За нея нямаше разделение между обществото. Нямаше значение дали някой е чистач, или изпълнителен директор. Държеше се с всички еднакво.
Чувствам се горд, че я познавах."
