Петя Дубарова (25 април 1962 г. - 4 декември 1979 г.)
Петя Дубарова е смятана за най-големия поетичен талант в българската литература.
Мнозина виждат в нея бъдеща Елисавета Багряна или Маргарита Петкова. Защо обаче това крехко, но красиво и жизнерадостно момиче избра да отиде в небитието, вместо да изживее битието си на поетеса и жена на земята?
На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Оставя предсмъртна бележка със следния текст:
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените
на голямата къща
ТАЙНА
И досега никой не е разгадал посланието на Петя, закодирано в тези подредени една под друга думи.
Въпреки краткия си живот поетесата остави след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на “Бийтълс”, “Би Джийз”, “Смоуки”, “Пух” и др.
Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас. Майка ѝ Мария е прогимназиална учителка по литература, баща ѝ Стайко - началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Момичето завършва училище “Иван Вазов” и продължава в елитната английска езикова гимназия.
Че Господ е целунал Петя по челото, проличава още докато тя си играе с куклите. Всяка от тях не само е с име, но и с характер, има дори и житейска история. Тези истории малкото момиче разказва с учудваща за възрастта си образност и емоционалност.
Петя научава буквите
на две години
и половина,
след още една вече чете свободно. На пет сама си взима книги от библиотеката на близкото читалище, библиотекарката само я напътства.
Започва да казва стихчета малко след като проговаря. Кой ти каза това, пита майката, когато те не са от детските ѝ книжки или учени в детската градина. “Аз!” - отговаря момиченцето, но не може да обясни как си ги е измислило.
За откривател на таланта на Петя Дубарова се смята бургаският поет Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води поетичен кръжок. С творческия си усет усеща особения начин, по който момичето гледа на света около себе си, на образите, които то създава без никакво усилие.
Мария Дубарова започва да изпраща някои от стиховете на Петя до редакцията на вестника за деца “Септемврийче”. Там се появяват първите ѝ творби. Макар че редакторите често се съмняват дали те наистина са писани от дете. Поради тази причини отказват да публикуват някои от тях. Изненадва ги не само образността и зрелостта им, но и продуктивността на авторката - майката праща по 20-30 стихотворения наведнъж.
Когато е на 12 години, Петя получава писмо от редакцията на “Септемврийче”, че повече не могат да я печатат, защото стиховете ѝ са като за възрастни читатели.
Съветват я да праща в сп. “Родна реч” и в. “Средношколско знаме”. А когато е на 14, Петя се среща с някои от редакторите на “Септемврийче” и те ѝ признават, че заради нейните стихове дълго се ровили в книгите на съвременни, дори на позабравени поети, за да видят дали тя не е “откраднала” нещо от тях.
14-годишна, Петя отива с майка си Мария в редакцията на сп. “Родна реч”. Среща се с главния редактор Георги Константинов и зам. главния Григор Ленков.
Двамата четат донесените стихотворения и бързо разбират, че насреща си имат самороден скъпоценен камък, който внимателно трябва да бъде шлифован. Дават кураж на талантливото момиче и прибягват до малка лъжа. Петя е в 7-и клас и те я “състаряват” с една година, тъй като списанието е за средношколци и в него могат да публикуват от осмокласници нагоре.
Между Петя Дубарова и Георги Константинов започва епистоларна връзка. Сам опитен поет, той дава внимателни напътствия на момичето. Учи я, че най-добрите стихове се раждат от лични вълнения и искрени емоционални преживявания. “Това беше първият случай в практиката ми на редактор, когато видях автентични поетични чувства при автентична възраст на авторката. А не възрастни мъже да се опитват да мислят като деца”, каза ми Георги Константинов.
След смъртта на Петя Дубарова той решава да събере в книжка най-добрите ѝ стихотворения. Моли родителите за още нейни творби и така стъкмява “Аз и морето”.
В издателство “Народна младеж” обаче отхвърлят идеята на Константинов с аргумента...
че не бива да
се поощряват
самоубийците
Категорично отказват и в “Български писател” - поетесата е много млада, неизвестна и не е член на СБП.
Тогава Георги дава ръкописа на Панко Анчев от Варна и през 1980 г. местното издателство “Море” отпечатва книгата. В родния ѝ Бургас по това време няма издателство.
И всъщност от тази малка книжка “Аз и морето” тръгва истинският път на Петя към нейните читатели. Тогава много хора се запознават с творчеството на момичето.
Смъртта създава допълнителен ореол на неговата поезия, около името му расте особена митологичност. “Същото, както и при Пеньо Пенев”, вметва Константинов.
Петя става много популярна особено сред връстниците си. През 1980 г. посмъртно ѝ е връчена наградата “Южна пролет”. В следващата 1981 г. стихосбирката ѝ “Аз и морето” е преиздадена. По нейни текстове започват да пишат песни.
-----
През септември 1979 г. английската гимназия е на практика във фабриката, която прави известното “Бургаско пиво”. И тук става белята. Поврежда се броячът на една от машините и за това е обвинена Петя Дубарова.
Става дума за авария, която може да се случи във всяка подобна фабрика, дори и с по-модерни машини. Аварията е премахната и производството продължава. Но от фабричното ръководство обвиняват Петя Дубарова в саботаж и пишат нарочно писмо до директора на гимназията. Идват служители от МВР и започват да разследват случая.
Учителският съвет се събира и решава
да накаже
виновницата с
намаляване
на поведението
Хем като предупреждение към всички недисциплинирани ученици, хем за назидание на Петя, която от доста време прекалява със самочувствието си - снимат я във филми, публикуват нейни стихове в списания.
Това е страховит шок за чувствителното и емоционално момиче. Тя - отличничката, поетесата, умницата, комсомолската активистка - с намалено поведение?! Какъв срам! Как ще погледне майка си и баща си в очите?
Петя се нагълтва с приспивателни хапчета на 3 декември вечерта. Цяла нощ дежурният екип в бургаската болница се бори за живота ѝ. Напразно...
След смъртта на момичето Христо Фотев казва: “Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време. И няма да говоря в минало време за нея - нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха, в който още вибрира крехкото дихание на устните ѝ, ми забраняват това... Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да я погледна в очите.”
