Само за две години в трупата 26-годишният балетист от Португалия стана премиер-солист
Преди две седмици спектакълът на балета “Зорба гъркът” на Софийската опера на езерото в Панчарево завърши по малко необичаен начин. Едва стихнали последните аплодисменти, с които публиката възнагради изпълнителите, на сцената излезе примата и художествен ръководител на балета Марта Петкова с микрофон в ръка. Тя обяви, че започва традиция - произвеждането на балетните артисти в по-висока категория вече да става пред очите на публиката след спектакъл.
А конкретният повод беше, че на Фредерико Пинто, изпълнител на ролята на Зорба същата вечер, се присъжда най-високото звание – премиер-солист.
Едва на 26 години, португалецът Пинто става един от малкото случаи, в които званието премиер-солист се присъжда на чужденец. И също рядко срещано явление в българския балет – на артист,
за когото спокойно може да се каже, че е селфмейд
Фредерико Пинто е роден в малкото градче Овар в северозападната част на Португалия на брега на Атлантическия океан. Намира се много близо до друго малко градче - Албергария-Авейро, където живее понастоящем семейството му и където самият той е израснал.
Когато е на 6-7 години, майка му му казва, че трябва да се занимава с нещо извънучилищно. В малкото градче има само две подходящи занимания – футбол или танцова школа.
Записва се на танци, независимо че момчетата в тази школа са единици. В началото няма кой да го занимава с класически балет, намират такъв преподавател по-късно в лицето на Патриция Хейш и с нейна помощ Пинто започва занимания с класическия екзерсис или както той и португалците го наричат - imperial ballet. Още тогава решава, че това е неговото поприще, но, разбира се, това е по-скоро някаква смътна мечта. Това са все пак извънучилищни занимания, а не специализирано балетно училище.
Все пак го приемат в лисабонската Escola artistica de danca do conservatorio, което обаче е неговото средно образование. След това родителите му разрешават да се посвети на това, което той чувства като призвание, независимо че ясно осъзнава, че все още няма необходимата техника за класически балет.
Имперският балет или по-точно руската класическа школа в балета изисква строга последователност в обучението, което задължително
трябва да започне в детска възраст,
т.е. още преди тялото да се е развило. В българската Национална гимназия за танцово изкуство например обучението по балет започва от 3-и клас.
Не че няма и изключения. Най-големият балетист на XX век – Рудолф Нуреев, също не е минал през такова обучение в най-традиционния смисъл. Когато постъпва в ленинградската тогава школа на Ваганова, той е вече на 14 години, т.е. започва професионалното си обучение на възраст, на която то, общо взето, трябва да приключва. Което не му пречи да завладее родната си публика още на 22-годишна възраст, а след бягството си на Запад през 1961 г. - и световната.
В Португалия има само едно висше учебно заведение, в което се преподава балетно изкуство – консерваторията в Лисабон. Пинто кандидатства, приет е, но учи само една година в нея. Напуска, защото осъзнава, че не е това, което е търсил. Там
имало прекалено много теория, а не практика, от която толкова много се нуждаел.
Научава от своя сънародничка, която танцува в трупата на балета на Старозагорската опера, че търсят момчета, и така се озовава в България.
Безкрайно е благодарен на ръководителката на трупата Силвия Томова, която му дава много възможности, като скоро започва да му възлага солистични роли. Например Еспада в “Дон Кихот”, роля в “Нестинарка” и др. След известно време научава за конкурс на трупата на Софийската опера и балет, иска разрешение да се яви, получава го, показва какво умее и постъпва в софийската трупа, където е вече две години.
С това донякъде
изчезват собствените му съмнения,
които е имал до този момент, че класическият балет не е неговото амплоа.
Първата му поява на сцената като солист в София бе в “Пахита”, последваха различните кукли в “Лешникотрошачката”, Ротбарт в “Лебедово езеро”, Базил в “Дон Кихот”, Зорба в “Зорба гъркът” и Ескамилио в “Кармен”. Както и Майстора в танцовата драма по музика на Стефан Димитров “Сънят на Пилат” на сцената на Стара Загора. Преди седмица бе дебютът му като Конрад в “Корсар”.
Но масовата публика го акламира най-много като Гетсби във “Великият Гетсби”.
Колегите на Пинто казват за него, че е удивително трудолюбив, чак до маниакалност. Тъй като съзнава, че определено има какво да наваксва, той влага цялата си енергия в репетициите. Учудва всички с бележника, който непрекъснато си носи и в който отбелязва всичко, което му казват, включително и забележките на репетиторите.
Вече като премиер-солист той има право сам да си избере с кой репетитор ще работи, но Пинто още не го е направил. Предпочита да работи по различните роли с различни репетитори. За Базил и Конрад му помага Трифон Митев. С Ясен Вълчанов изработва Ротбарт и Ескамилио.
По някакъв начин всеки един от колегите му може да му послужи за вдъхновение. “Независимо от това какво прави и как го прави. Дори и недотам добре направеното може да ми послужи за вдъхновение”, казва Пинто.
“Знаете ли, аз предпочитам да играя класически балет, независимо че за тялото ми и за постановката ми май е по-подходящ модерният стил. Не знам точно защо, може би класическият балет
предполага един перфекционизъм,
към който винаги съм се стремил”, казва Пинто.
Няма предпочитана роля или такава, която непременно държи да изиграе. “За мен по-важен е процесът на работата, какво трябва да постигна и как ще го постигна”, признава младият артист.
Когато му предложили да играе Зорба, първоначално се стреснал и дори мислел да откаже. Не си представял как ще изиграе този герой в неговия балетен вариант. Хореографията, направена от испанеца Лорка Масине, е максимално трудна технически, а и за изпълнението ѝ все пак е нужен житейски опит. Но работата с Ясен Вълчанов, който я играеше навремето, го увлякла до степен, че в момента това е коронната му роля.
Фредерико Пинто приема всяка нова роля като вид предизвикателство. Такова предизвикателство са и дуетните изпълнения – той играе с Марта Петкова, с Катерина Петрова и почти с всички солистки, но няма предпочитана партньорка на сцената, защото обича да се приспособява към стила и особеностите на другия.
