- 2024: Захари Бахаров определя липсата на номинация за Теодора Духовникова като "проява на лош вкус"
- 2023: Яна Титова и Александър Алексиев излизат да връчат "Икар" с тениски с надпис "Морфов" във вихъра на скандала с режисьора и уволнението му от Народния театър
- 2022: Камен Донев отстъпва приз,
без да го е спечелил, отличеният
Карамазов му благодари - 2018: Васил Михайлов отказва
награда за изключителен принос
в знак на бунт "към всичко,
което не се случва в театъра" - Без драми: най-много статуетки за последните 20 години имат Явор Гърдев, Мариус Куркински, Владимир Пенев и Снежина Петрова
"Икар е знак за неуспех. Интересно защо се раздава като награда, защото нали на него са му се разтопили крилата и се убил човекът. Иначе са успешни автобуси, унгарски. "Икарус" се наричат. Та като автобус е добро."
С тези думи Теди Москов взема своя "Икар" за режисура през 2011 г. За първи път. Преди това отличието му убягва, въпреки че той е един от най-плодотворните и харесвани творци в театъра. В речта си той прави препратка към трагичната съдба на древногръцкия герой, чието име носят наградите на Съюза на артистите в България (САБ).
През годините призовете неведнъж са ставали причина за недоволство, словесни престрелки, бунтове и вълнения. Дори номинациите за тазгодишните икари вече успяха да разбунят духовете в артсредите.
Звездата Захари Бахаров не остана доволен от селекцията, въпреки че самият той е нареден сред тримата претенденти за главна мъжка роля с изпълнението си в "Това не го казвай!" (от Саломе Льолуш, реж. Явор Гърдев). Актьорът определи за "проява на лош вкус" един "озадачаващ" пропуск на комисията, а именно липсата на номинация за главна женска роля за Теодора Духовникова - неговата партньорка в "Това не го казвай!".
Самата актриса не коментира ситуацията. Спокойно може да се каже, че дамите са далеч по-сдържани в емоциите си, що се отнася до награди, за разлика от мъжете. Във времето основно господа се палят по отношение на приза "Икар".
Така например през 2022 г. Камен Донев и Владо Карамазов се сблъскват дистанционно за статуетката за главна мъжка роля.
И двамата са номинирани, а в деня на церемонията Донев решава да внесе напрежение, като пише във фейсбук, че макар да е дълбоко развълнуван, няма "психофизическата сила" да се яви на награждаването. Но не спира дотук.
"Затова, ако съм награден, както и очаквам, реших да преотстъпя наградата на останалите двама номинирани и си запазвам правото да бъда номиниран отново. Ваш, Камен Донев (Комерсиален актьор)".
В крайна сметка Владимир Карамазов е удостоен с "Икар" за ролята си в "Опашката" от Захари Карабашлиев, реж. Явор Гърдев, постановка на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен.
"Благодаря на Съюза на българските артисти и на Камен Донев, че любезно ми преотстъпи наградата. Благодаря!", на свой ред написа Карамазов в социалната мрежа, където получава десетки поздравления, а част от феновете му директно критикуват Донев за твърде надменното му поведение.
Впоследствие носителят на приза коментира и че дори най-талантливите актьори страдат от комплекси, но може би не е добре това да бъде показвано публично. В допълнение към тези думи на Карамазов и колежката му Койна Русева, която същата година печели "Икар" за главна женска роля, казва, че актьорът трябва да остане в енигма, а вътрешнозаводските отношения не трябва да излизат навън.
"Има трима номинирани и един взима наградата. Играта е честна", заключава тогава Русева.
Но при скандалите за икари понякога не става дума за конкуренция.
Всички помнят категоричността на Васил Михайлов, който през 2018 отказа наградата за изключителен принос към българския театър.
Легендата на българското кино обясни действията си така: "Това е моят малък протест за всичко онова, което става и не се случва в театъра!"
Михайлов също така подчерта, че от позицията на своя 80-годишен опит, успех и грешки може да си позволи привилегията да отказва срещи, роли и награди.
Националните призове за сценични изкуства на САБ се връчват от 1974 година насам в знак на съпричастност на българските творци към Световния ден на театъра - 27 март. От 2002 година отличията се наричат "Икар".
Тогава с първия "Икар" за режисура е отличен Явор Гърдев за "Бастард" в ДТ - Варна. С крилатата статуетка за главна мъжка роля се прибира Кръстю Лафазанов за "Кралят елен" на НТ "Иван Вазов", а при дамите наградата с новото име първа печели Ирини Жамбонас в "Хубавата Клара" на МГТ "Зад канала". Трофеят за цялостно творчество е присъден на проф. Гриша Островски.
"24 часа-168 истории" направи справка за артистите с най-много призове в достъпния архив на САБ - само от 2007 година досега, тъй като организацията в момента работи по дигиталното възстановяване на по-старата история на наградата. За последните почти двайсет години първи сред всички призьори са Явор Гърдев, Мариус Куркински, Владимир Пенев и Снежина Петрова.
Сред режисьорите, а и не само - Гърдев е недостижим с цели шест статуетки. Последната му е връчена през 2020 за най-добро представление за сезона - "Празникът".
При мъжете Мариус Куркински и Владимир Пенев са с равен резултат от по три трофея за всеки, като също с три отличия при дамите начело е Снежина Петрова.
Важността на наградата е неоспорима, като дори миналата година церемонията бе използвана от някои артисти и като трибуна за позициите и мнението им за скандала на годината в Народния театър "Иван Вазов" и геополитическия въпрос за войната на Русия в Украйна.
Режисьорката Яна Титова и съпругът , актьорът Александър Алексиев, излязоха на първата ни сцена с тениски с надпис "Морфов". Така те символично върнаха в театъра режисьора, който беше уволнен дисциплинарно оттам.
Съпрузите участваха в наградите "Икар", за да представят отличието за куклен театър - и се явиха пред гостите на церемонията заедно с децата си. Двойката също така отправи послание до колегите си с призив за смелост и критика срещу държавния глава Румен Радев заради изявленията му срещу българската военна помощ за Украйна.
Понякога наградите "Икар" са оставяли дори най-великите без думи. Точно така става на церемонията през 2011 г., когато Тодор Колев е отличен за цялостно творчество.
"Аз, докато гледах, се досетих, че и аз трябва да кажа нещо. Но сигурен съм, че няма смисъл. Никакъв смисъл няма. Благодаря ви за вниманието и за уважението", набързо казва комикът и слиза от сцената.
Това е същата година, в която Теди Москов за първи път получава признание за работата си от САБ.
Тогава той също така прочита и част от обръщение на Збигнев Херберт - полски поет и драматург, което той е направил към артисти, играещи негова пиеса.
"Скъпи непознати. Представляваме доста особена, малка, съкратена групичка, без която многоуважаемото човечество преспокойно може да мине. Представляваме винаги безнадеждно малцинство и което е по-лошо - узурпираме си правото да подгряваме тревогата... Нека ви придружава вярата в непостижимото съвършенство и да не ви напуска безпокойството и вечното терзание, които ни казват, че това, което сме постигнали днес, е все пак решително твърде малко. Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста".
