Девина Василева работи с любимия си Мартин в екип. И родителите ми са го правили едни 20 години, казва тя
Между филмовата режисура, актьорското майсторство и любовта. Някъде по средата се намира и Девина Василева, дъщерята на театралната режисьорка Нина Димитрова и актьора и художник Васил Василев-Зуека.
Вместо да се лута накъде да поеме, Девина всъщност няма проблем да бъде и от двете страни на една продукция - и на режисьор, и на актриса. Както се случва в сериала по Би Ти Ви “София вкъщи”, където работи за първи път като втори асистент-режисьор, но и влиза в ролята на Неда. Тъй като продуцентът на сериала Кръстьо Ламбев не намира подходяща актриса за ролята, той предлага именно тя да се захване с нелеката задача да изиграе опърничавата дъщеря на суровата брокерка Камелия (Илияна Лазарова). Първоначално Василева си мисли, че това е шега, но по-късно получава по имейл репликите на героинята си, дори се налага да си боядиса косата. А и казва, че ѝ е приятно да играе на терен. Освен това често пребивава в Киностудия “Бояна”, защото там редовно се провеждат кастинги.
Екипите, част от които е и Девина, работят по международни проекти и това ѝ предоставя възможността да види какво е да бъдеш част от мащабна продукция. А и за киното е много полезно човек да премине през всички възможни длъжности - пред и зад камера, за да разбере как работи “тази машина”. Още повече че процесът на работа там е доста по-бърз в сравнение с театъра, където хората много се бавели. “Аз карам на по-бързи обороти”, казва тя.
Докато снима “София вкъщи”, Девина среща любовта в лицето на Мартин Кирилов, който е художник на продукцията. Двамата се
запознават по време
на нощни снимки
и от дума на дума решават да излязат на среща. Днес все още са заедно, дори често работят в екип по различни продукции, което според нея може да бъде опасна игра. “И родителите ми за едни 20 години са успели да го направят. Няма значение какъв е бил финалът, но “Шинел” продължава да е един от най-добрите спектакли”, казва Девина.
Чертата на характера ѝ, която понякога ѝ помага, а друг път ѝ вреди, е, че тя държи до последно на мнението си и не отстъпва, докато не бъде напълно убедена, че е в грешка. “В момента, в който ми се даде логична причина, че това няма да стане, клякам веднага. Но всеки трsбва да държи на мнението си, докато види, че няма как да стане. Защото иначе се съгласяваш прекалено бързо и после съжаляваш”, допълва режисьорката. Често ѝ казват, че много се пали, което невинаги ѝ носи позитиви.
Животът, който Девина има заедно с родителите си, оказва силно влияние върху избора ѝ с какво да се занимава занапред. Често тя пътува заедно с майка си и баща си. А многото прекарано време из различните точки на България, репетициите преди представление и разнообразното изкуство около нея водят до това тя да попие от света на киното и театъра. На фестивалите, които посещават, се събират хора от цял свят. “Виждаш, че има не само един начин да се прави нещо, а много”, казва Василева. А това блазни и теб самия да се пробваш да постигнеш нещо различно. И все пак доста дълго време Девина се “опъва” да не поеме в същата посока като майка си и баща си. Докато са заедно, Нина Димитрова и Зуека са успешен тандем в техния театър “Кредо”. След раздялата им режисьорката продължава да го развива, а Зуека вече живее в Испания с новото си семейство, където рисува непрекъснато и излага картините си в изложби.
“Идва една екзистенциална криза и наистина осъзнаваш, че ще ти е трудно доста дълго време”, казва днес талантливата им дъщеря. И когато приятелите ти се радват на новата си кола, ти ще ликуваш, защото си получил малко повече платени проекти, както “се случва с изкуството в тази държава”.
Но невинаги Василева е мечтаела да се занимава с режисура.
Съвсем сериозно е смятала
да става космонавт
Успешно минава научните си изпити, но понеже е “кьорава”, както сама се изразява, не може да излети, затова тази мечта остава настрана.
Археологията обаче винаги е била и все още е много близка тема до Девина. “Особено ме боли за България - че имаме толкова много неща, които не са открити и има работа за вършене, но няма държавни или частни пари, с които да се правят проучванията”, допълва тя.
Съвсем в последния момент все пак решава да кандидатства актьорско майсторство и режисура, за да пробва дали ще я приемат, а то взело, че станало. Девина минава и консултации тук, в България, преди да изпрати документите си в Англия. Иска ѝ се да завърши като бакалавър у нас, а магистратура да следва в чужбина. Съдбата обаче я отвежда в друга посока и тя заминава за Лондон, където учи двойна специалност - “Театър” и “Английска литература”. Специализира и актьорско майсторство за кино в Identity School of Acting.
Образованието у нас
сравнява с това в Русия
“Излизайки от българската образователна система, не знаеш какъв е светът, защото ние не сме подготвени адекватно да бъдем възрастни”, обяснява младата режисьорка. Затова е благодарна на родителите си, че успява да замине да учи извън България. Но с удоволствие би завършила и НАТФИЗ, даже е искала да бъде в класа на проф. Ивайло Христов, но не се пада при него. Така стига до Лондон, където образованието ѝ включва както актьорско майсторство, така и режисура и драматургия. Научена е и как сама да осъществи цяло представление. Нещо, което майка ѝ Нина Димитрова прави цял живот.
Мисълта да остане да се развива в Англия, след като завърши, блазни Девина. Но пандемията от COVID-19 я връща в бащината къща. Няколко години по-късно този вариант вече не е на преден план в живота ѝ, защото Лондон вече не е същият град, а изкуството там не е толкова гостоприемно, особено за външен човек. А и у нас се среща със страхотни хора, с които може да работи. Постепенно осъзнава, че киното, а не театърът ще е голямата ѝ любов.
Същевременно пораства и разбира, че няма защо да критикува родителите си за професионалните им решения. Все пак разликата ѝ с тях е почти 40 години и е нормално да имат различни подходи дори към самия живот. Но това, за което най-много спорят, е, че тя не може да се занимава само с едно нещо, а и не иска. “Не съм само аз. Всички от моето поколение разбираме, че не може да си само едно нещо”, казва Василева.
Девина се изявява и като актриса във филм на “Дисни”, заснет в началото на миналото лято в “Бояна”. Тя влиза в ролята на историческата личност Елин Ригин, заради която ходи на специални тренировки по плуване. Това е най-мащабната продукция, в която е участвала досега, и сама казва, че работата е била “доста по-сложна”.
Сега продължава да работи като асистент-режисьор. Освен реклами е заснела и три музикални клипа, а в момента е в процес на монтаж на видеото “Послепис” на актьорите от Русенския куклен театър. Преди няколко дни приключва снимките и по музикалния проект на Кристина Топалова, която спечели награда за нова фолкмузика.
Досущ като баща си, тя намира време и за четката. Надява се, че не рисува същото като него, а създава по-различни картини и послания. Започнала още в училище, когато ѝ било скучно в часовете.
Това, че тя е в България, а Зуека - в Испания, затруднява връзката им, защото не успяват да се чуват често дори по телефона. “Още след училище осъзнаваш, че няма как да се виждаш с някого нонстоп”, казва момичето. А и цялото семейство е посветено на изкуството, работният им ден е минимум по 12 часа и често всеки се намира на различна точка по света. Освен това всичко е преодолимо, когато искаш да разбереш как е любимият човек, твърди Девина.
