Проф. Христо Пимпирев представи премиерно във Варна своята книга „Антарктическият стопаджия“, издадена в съавторство с Иглика Трифонова, както и на книгата „На юг от разума“ на Изабела Шопова.
„Антарктическият стопаджия“ разказва за 30-те години проучвания на Ледения континент, в които ни возеха безплатно „на стоп“, но сега сме в нова ера, в други измерения на изследването му, посочи Пимпирев.
Купихме си кола, макар и „на старо", с която вече ние решаваме къде отиваме и гледаме в бъдещето, допълни той и сподели надежда, че след 5-6 години ще може да си позволим и нова кола.
Книгата се е родила от интервютата с проф. Пимпирев на Иглика Трифонова, която посетила пет пъти Антарктида. Освен тях, има и разкази за учения, споделени от 80 души, сред които всички български президенти, както и много чужденци, посочи авторката. Изданието съдържа и неин пътепис за пътуването до Ледения континент.
Това е колективен труд за живота на проф. Пимпирев не само като учен, а и като човек, който ми показа, че няма невъзможни мечти, посочи Трифонова и съобщи, че предстои да напише специална книга за осъществяването на идеята за български научноизследователски кораб.
Оказа се, че Антарктида е творческо място, където са пребивавали писатели, художници и музиканти. Една от тях е англичанката Роузи Томас, която описва българската база в своя роман „Слънце в полунощ“. Сред тях е и Изабела Шопова, която създава своята книга „На юг от разума“ на самия континент. Тя сподели, че Антарктида е първата ни стъпка към Космоса и като варненка се гордее, че градът е станал първото антарктическо пристанище. Най-важното там са хората, защото не можеш да покориш този континент сам, трябва да бъдеш част от общност, смята писателката. Мястото вади най-извисеното от човечеството и показва, че има смисъл заедно да строим бъдещето, допълни тя. Думите ѝ потвърди и професорът, който изтъкна, че там парите не важат, важно е човешкото отношение.
Тримата разказаха още за трудното пристигане в българската база на остров Ливингстън, за предходниците в изследването на континента, които са прекарвали там по две години и половина, за жените в експедициите, които в началото са били изключение, но сега често са половината от състава. Според Пимпирев без тях не може, защото имат морална сила и облагородяват мъжете.
Срещата предизвика голям интерес и гостите отговориха на въпроси за животните, които са срещнали на Ледения континент, лекували са ги и дори са хранили, без да искат.
Пимпирев, за когото бе казано, че много добре разпознава правилните хора за мисиите на Ледения континент, изтъкна, че е нужно те да бъдат с лек характер, желязно здраве и екипен дух.
