Тази година организираният спорт в България ще празнува своя вековен юбилей. Между 16 и 18 декември 1923 г. в големия салон на Военния клуб в София се основава Българската национална спортна федерация. Тя за първи път обединява цялата държава. От нея тръгват първенствата, които до този момент са разделени на Софийска спортна федерация, Севернобългарска спортна лига (със седалище Варна), Русенски спортен съюз, Пловдивска спортна лига, Югоизточна спортна лига (Сливен) и Югозападна спортна лига (Кюстендил).
Идеята за обединение идва от столичани. Техни делегати са Димитър Иванов, Александър Вл. Дякович и Павел Грозданов. Варненци са представени от Георги Велев, поручик Иван Мирски и Слави Фролов, русенци от Андрей Перев и Лазар Попов, пловдивчани са отец Озон Дампера, ротмистър Иван Стоянов и Крум Стефков, сливналии - от Стефан Николов и Коста Кисьов, и кюстендилци - от поручик Кирил Спасов, поручик Димитър Драмджиев и Михаил Атанасов.
На общото събрание със съвещателен глас присъстват белгиецът Александър Блюмел, който по това време е в управата на варненския “Владислав”, и Тодор Танев и Антон Димов от хасковския “Сокол”.
Безспорно една от най-интересните фигури на този конгрес е отец Демпера. По това време е само на 37 години, но вече е една от фигурите, които са най-разпознаваеми в родния футбол. Той е на събранието като председател на пловдивската лига, която се е образувала на 23 юли.
Анри Демпера се ражда на 17 октомври 1886 г. в Шаренте, провинция Мариняк. Възпитаник е на гимназията в Брюл (Дю Сове) от 1899 до 1903 г. Тогава обаче забраняват религиозното възпитание във Франция и той е принуден да завърши в Тайнегние (Белгия). След това решава да стане монах и е ръкоположен за послушник от отец Винсент де Пол Бали на 8 септември 1905 г. към конгрегацията на успенците.
От 1907 до 1910 година започва да учи философия в Льовен под ръководството на отец Мерклен. Там проявява невероятните си способности да работи с младите и да ги запалва към учение и спорт. След това започват и мисиите му в чужбина. Заминава за Турция, където първо работи в Бурса, а след това започва да учи теология в Кадъкой. Тогава започва Първата световна война. От 1915 до 1919 г. той е мобилизиран.
Така чак на 1 август 1920 г. най-накрая е ръкоположен за свещеник в Льовен. И избира името Озон.
Младият отец Озон тръгва за България, където ще остане за следващите 30 години.
От 1920 до 1932 г. той преподава в колежа “Свети Августин” в Пловдив, след това две години е ръководител на колежа “Свети Михаил” във Варна и накрая е директор на този в Пловдив до идването на комунистите на власт. Той е назначен и за главен викар на цялата мисия в Източна Европа до момента, в който може да се разбира с властта.
“Роден преподавател, отец Озон обучаваше децата в различни дисциплини. Неговото влияние върху учениците бе невероятно. Той разбираше техните нужди и им помагаше във всичко. Духов оркестър, спорт, сесии за почивка. Той организираше годишна среща с Американския колеж в Симеоново, основа първия футболен клуб в града, основа националната лига. Той не се свенеше да бъде рефер на мачовете. Много добър апотолат, той работеше с тези младежи с доброта и невероятен оптимизъм. В религиозните общности той изнасяше проповеди пред огромни аудитории. Поддържаше невероятни отношения с православните, с разбиране, такт и приятелство, което събаряше всякакви бариери”, пише неговият съратник отец Донатиен Терас.
Отец Озон е един от двигателите на създаването на пловдивския “Спортклуб”, прадядото на днешния “Локомотив” с някои сливания. Той се появява на 25 юли 1926 г. след обединението на “Караджа” и “Атлетик”. Той въвежда и баскетбола в града, като е рефер на първия в историята мач в Пловдив.
“Спортклуб” избира за клубни цветове червения, черния и белия, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926 г. била утвърдена като дата на основаване, а впоследствие годината 1926 щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
В годините до 1944 тимът става южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за държавно първенство (1941 г.), като през 1940 и 1942 г. играл на финалните мачове за царската купа. В това нямало нищо случайно: по същото време “Спортклуб” бил един от най-големите български клубове, а през 1942 и 1943 г. БНСФ официално го обявява за най-големия български клуб според броя на картотекираните към федерацията членове.
В годините след 9 септември 1944 г. новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, “Спортклуб” първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба. В съответствие със задължителното изискване името станало “Славия”.
В годините постепенно отново имало вълни на реорганизации и това довело до последващо сливане през октомври 1949 г. с клуб с името “Локомотив” или всъщност ЖСК Пловдив (Железничарски спортен клуб).
По време на Втората световна война въпреки “притовоположните съюзи” отец Озон успява да продължи работа в колежа, като мести всичко в мазето. Сградата му е превърната в болница. В правителствените среди отец Озон е бил смятан за приятел, на когото може да се разчита. Заради това
тръгва с българската делегация за парижката мирна конференция, която стартира на 29 юли 1946 г. Там има заслуга България да не бъде разпокъсана като съюзник на Германия. Декориран е с куп държавни награди.
Но през 1950 г. обаче неизбежното се случва. Комунистическият режим определя отец Озон като чужд шпионин и го прогонва от страната.
Той се прибира във Франция и става директор на колежа в Монгрю (Рьона). Две години по-късно има проблеми със сърцето, което го кара да се премести първо в Марсилия, а след това в Орант.
През април 1955 г. претърпява автомобилна катастрофа, което го кара да се премести при семейството си в Жулде край Англоме.
Това се оказва фатално за неговото здраве. Следва инфекция на белите дробове, която уж е излекувана. На 11 юни 1955 г. той умира в съня си на 68 г. Погребението му е на следващия понеделник 13 юни в Жулде. Поставен е в семейната гробница в Мариляк.
За неговите приятели отец Озон си остава едно голямо дете, добро и винаги търсещо приключенията. Винаги на своя шумен мотоциклет. И работещ до последния си ден в името на младите.
