При всяка възможност Снежана Фурнаджиева, председател на дружеството на пловдивските художници, бяга в едно средногорско селце. То е с кристален въздух, божествена природа и на час път от Пловдив.
За майсторката на четката, която води люти битки в името на колегите си, всяко съприкосновение с Розовец е вид прераждане за нея.
Зиме, лете, пролет и есен тя намира време да отскочи, за да "зареди батериите".
"Балканът има и такъв образ! Тази сутрин пречистена от дъжда. Хладен, свеж въздух. Мистично", казва в неделния ден тя и онагледи с красив пейзаж, който се отваря от прозореца на къщата й.
Почти всеки уикенд, ако няма ангажименти в големия град, тя намира спасение в Розовец. И се чувства прекрасно. Хората там са топли, добри, отзивчиви.
"Розовец. Бъбря си с Балкана, поседнала след пазаруване", гласи друг неин пост, онагледен с прекрасни изгледи.
Често си отдъхва и в двора си. "И след вкусния обяд на шарена сянка, полегнала е Тодорка", казва за себе си тя.
От Розовец е и големият живописец Енчо Пиронков.