- Черноморският град първи в страната повежда битка срещу нахалните птици, които чувствително се размножиха през последните години
- Бъркат в кофите за смет, ядат храната на бездомните котки
- Само министърът на екологията може да реши как да се ограничи популацията им
- Чуват се обаче и гласове да оставим природата да си свърши работата
От емблема на Бургас през последните години гларусът се превърна във враг на града. Все повече зачестяват оплакванията на граждани от нахалните птици, които щурмуват от въздуха домашните им любимци и мръсотията, която оставят след себе си, търсейки храна по контейнерите за смет.
Броят им толкова се е увеличил, че се стигна дотам общинският съвет да предприема спешни мерки. Засега това звучи само като пожелание, тъй като няма яснота как точно Бургас ще се бори срещу жълтоклюните натрапници.
Ще се създава работна група, която да набележи мерките, една от които е
да се чупят яйцата им по покривите,
но кой ще се катери да ги търси, не се знае.
В същото време се оказа, че битката може и да не се осъществи, тъй като европейска директива изисква за ограничаване на популацията да се докаже научно с изследвания, че гларусите наистина са опасни за хората и животинските видове около тях.
От социалните мрежи граждани вече обявиха, че ако войната с гларусите не даде резултат, ще се организират в доброволчески отряди да ги трепят.
“Нетърпимо е. Ядат всичко - от хляб до живи гълъби,
а децата стават свидетели на грозните сцени с кръв и изкълвано живо месо”, възмущават се майки и бащи по градинки и паркове в морския град. Наскоро бургазлия втрещи мрежата, като публикува клип как пернатите изяждат пред очите му жив таралеж.
Според еколога Петър Янков от Българското сдружение за защита на птиците най-важното в ограничаването на популацията на гларусите е да бъде отрязан достъпът им до храна.
“Виновни сме ние, хората, за увеличената популация на тези птици. От една страна, е разпиляването на храна, а от друга - презастрояването, което осигурява големи площи на гларусите да гнездят”, казва Янков.
Експертите са категорични, че веригата на захранване трябва да бъде прекъсната. Една от причините тя да съществува са и уличните котки. Бургазлии милозливо хранят мяукащите с всевъзможна храна, от която често се възползват и гларусите. А популацията на котките в Бургас драстично се е увеличила през последните години, което се дължи и на факта, че градът се справи с бездомните кучета, които бяха най-големият им враг. Повече котки означава и повече гларуси, обобщават еколози.
Според тях освен неудобства за бургазлии увеличената популация на гларусите се отразява и на екосистемата.
“Тези птици се държат като хищник спрямо другите видове пернати и бозайници, нападат и животни от застрашените видове, включени в Червената книга. Гларусът ги гони не за забавление, а за да ги убива и изяде”, коментира Петър Янков.
Често техни жертви стават диви гълъби, които биват разкъсвани пред очите на хората, не прощават и на малки котета.
Тъй като ровят из сметищата, казаните за боклуци и кацат по балконите, те са
опасни и за предаването на заразни болести,
което е другата причина за поведената битка срещу нахалната птица. Неслучайно на много обществени места из града общината постави контейнери от затворен тип, а някои са вкопани в земята - освен от естетически и от здравни съображения.
Не липсват и бургазлии обаче, които са против посочването на гларуса за техен враг.
“Той е един от символите на Бургас, не на Ямбол. Гларусът се свързва с морето. От него няма само вреди, има и ползи. Напоследък се забелязва голяма популация на гълъби, които кацат по балкони, покриви и обществена места и също мърсят, а гларусът е техен враг. Нека оставим природата да си свърши работата”, казва любителят орнитолог Светлан Кирилов.
На друго мнение са някои общински съветници.
“Гларусът не е защитен вид
и над неговата популация не се извършва мониторинг. Продължителността му на живот е 25-30 години и се размножава всяка година. Няма естествен враг. Той е всеяден - спектърът от храни, които поглъща, е доста широк и обхваща от дребни животни, растения до отпадъци”, обясни вносителят на предложението за намаляване на популацията на гларусите общинският съветник Стоян Грозев.
Методът, който възприема гларусът, е на хищничеството и това ни мотивира за докладната. Не са единични случаите на нападения над жители и туристи, докато се опитват да се домогнат до храна. Гларусите са проблем на много страни”, допълни той.
Въпреки подхилкванията и насмешките по повод на докладната местният парламент я прие с голямо мнозинство и Бургас стана първият град в страната, който официално повежда битка срещу гларусите. Последната дума обаче ще има министърът на екологията.
“Отнасяме се с разбиране и сериозност по темата, но се опасяваме, че по сега действащото законодателство общинският съвет и общинската администрация нямат правомощия за действие. Правомощия има единствено министърът на околната среда и водите. Затова ние ще включим представители на общината в тази работна група, за да се направи качествен анализ на базата, на който да бъде взето решение от МОСВ. Тази инициатива ще тръгне от Бургас, което ще окаже въздействие на цялото Южно Черноморие”, заяви кметът Димитър Николов.
Освен представител на кметството и общински съветници в работната група ще влязат орнитолози и представители на РИОСВ. Тя ще действа временно до решаването на проблема, а общината ще я финансира с пари от издръжката на администрацията.
Дали ще даде резултат, времето ще покаже. Със сигурност обаче в Бургас ще остане един гларус - този от паметника на бургаския зевзек Петьо Пандира на входа на моста в Морската градина. От 7 г. бронзовата скулптура краси подхода към нея. В ръката си легендарният бургазлия държи неизменния гларус - символ на града. Птицата на паметника
олицетворява волния бохемски дух на бургазлии
и същевременно е едно великодушно намигане към “гларусите” от соцвремената. Неслучайно на някогашните свалячи на германки и полякини по плажовете им беше лепнат този прякор заради нахалния нрав на птицата. Докато не завоюват поредната “бройка” и не направят чейндж с дойче марки и долари, мачовците с тена не се отлепяха от чужденките на пясъка, както гларусът настървено атакува жертвите си.
Докато споменът за плажните “гларуси” предизвиква носталгични усмивки, сегашната действителност с пернатите им събратя си е доста сериозен проблем за много бургазлии. Много от по-възрастните жители на града още помнят как едно време гларусите
крадяха от терасите им луканките
от прътовете. Сега тези домашни благинки, заради които започна остъкляването на балконите, са отживелица и битката се пренесе на улицата, където за птиците има повече храна. Почти няма бургазлия, който да не е ставал свидетел на пикиращ гларус, който да му е отмъкнал баничката от ръцете или да не е оцапан с изпражненията им.
“В края на краищата човекът живее в света на животните, които са се появили много преди нас. Ако някой е виновен за увеличената популация на гларуси - това са хората. Едно време, когато имаше повече къщи, котките бяха естественият санитар в урбанизираните територии, сега с високото строителство тази функция им иззеха гларусите, които атакуват от въздуха. Не може еднозначно да се подхожда към този проблем - да посочваме кои животни са врагове и кои не. Ако прогоним гларусите от Бургас, те ще си намерят друга ниша”, коментира още любителят орнитолог Светлан Кирилов. Той твърди, че
хабитатът им неслучайно е по морето,
тъй като се хранят с риба, а над бургаските езера минава международният въздушен път на мигриращите птици Виа Понтика, който захранва с дребни пернати жълтоклюните. Освен това се задържат в града предимно от декември до юни, когато е размножителният им период, а през лятото се изнасят към морето.
“Кой ще обясни на децата от детската градина, че гларусът вече не е техният приятел? Има песнички, има детска градина, има радио с името “Гларус”. В детското творчество тези птици са наричани гларусчета. Как ще обясним, че тръгваме на война, т.е. на специализирана медицинска операция с тези птици?! Да не забравяме, че думата гларус е станала нарицателно по Черноморието”, реагира общинският съветник Веселин Пренеров.
“И Кумчо Вълчо е герой в детски прикaзки, но това не ни пречи да контролираме популацията на вълци в нашите гори”, контрира обаче еколожката Даниела Божинова.
Неканен гост на домашната трапеза
