Старите могат да научат от младите как да изразяват чувствата си
Дълго време се смяташе, че не е добре млади и стари да живеят заедно, защото това неминуемо води до напрежение. И колкото и да се обичат и разбират, все някога се стига до дрязги, тъй като става въпрос за поколенчески различия относно начина на живот. Затова много родители даваха мило и драго да отделят децата си, щом самите те създадат свое семейство. Пестяха сериозно и ги подпомагаха да си купят жилище или наемат такова. Обикновено лайтмотивът на подобни действия бе, че така правят западняците, които знаят как е най-добре да си живееш живота. Насочването на младите към големите градове допълнително подпомогна този процес. В резултат големите български фамилии, в които по три поколения живеят под един покрив и си помагат, изчезнаха. Ако оставаха някои пораснали деца при родителите си, то бяха такива, които не са достатъчно амбициозни или пък самостоятелни.
Пандемията обаче, изглежда, има шанс да промени това. Дори богати и известни хора бият отбой от концепцията да живееш сам живота си. Английската актриса Ема Томпсън даже написа прочувствена статия в “Гардиън” за нейния опит по въпроса.
“Намерих себе си по време на нашата странна, втора ковид Коледа, притисната между 22-годишната си дъщеря и 89-годишната си майка. Тази година повече от всякога пъпната връзка между нас ме дърпаше, наблюдавах, наблюдавах и се наслаждавах на чудотворния лукс на три поколения заедно”, споделя звездата. Тя разкрива, че е осъзнала много неща по време на това неочаквано съжителство. Например учудващо е харесала татуировките на дъщеря си, след като ги е възприела като “желание да отбележи по-сеизмичните събития от живота си върху своето тяло”. “В крайна сметка те се пропиват в мозъците ни, така че може би татуировките са само външната версия на вътрешните изгаряния. Тялото на майка ми пък свидетелства за по-традиционни начини чрез своята крехкост и адаптивност към всекидневието. Тя ме научи да ходя, когато бях бебе, а сега ми показва как трябва да го правя, когато остарея - как да посягам към дадено нещо, как да се огъвам и да обикалям препятствията като древен, търпелив поток”, разкрива актрисата.
Звездата определя съвместния им живот като “странна смесица от радост и скръб”. По думите ѝ дъщеря ѝ е шумна и нейната жизненост променя атмосферата в стаята веднага щом влезе. Изведнъж всички получават електрически заряд и искат да танцуват, което не биха правили, ако живееха сами. Майка ѝ пък е в състояние да успокои и дъщеря, и внучка само с едно кимване или с няколко думи да прогони всеки хаос.
“Какво ни накара да мислим, че можем да живеем без това? Бяхме заседнали в нашите цели и стремежи. Бяхме твърде заети, за да забележим как телата мълчаливо си говорят. Не е идеално, нищо не е идеално, но последователно променяме и нулираме състоянието си един на друг. Така че, вместо да скърбя за стареенето на майка си, вместо да се притеснявам за младостта на дъщеря си, откривам, че се ободрявам и се успокоявам, когато сме заедно”, споделя 62-годишната Ема Томпсън.
Според психолози коронавирусът е накарал доста хора да преосмислят отношението си към другите поколения. Не само от страх, че могат да изгубят твърде бързо близки хора, от чието присъствие имат осезаема нужда, а защото са осъзнали, че излишно са проблематизирали съществуващите помежду им различия. След като животът на всички бе поставен на пауза за дълго време, изведнъж много от споровете им станали безпредметни и на преден план излязла съпричастността. Бабите и дядовците са приели, че животът на внуците също няма да е лек и не трябва прекалено сурово да ги съдят за начина, по който се справят. Младите пък бързо са разбрали, че да имаш по-възрастен роднина до себе си във време на изпитание, е далеч по-полезно, отколкото сам да се справяш.
Предишните поколения бяха научени да потискат, вместо да изразяват чувствата си, докато при новите е обратното, казва пред Би Би Си американският специалист по психично здраве доктор Карл Насар, който редовно работи с юноши и семейства, борещи се с поколенчески различия. По думите му това предизвика разрив, като по-възрастните възприемат поведението на младите като признак на безсилие, защото са били научени, че уязвимостта е слабост, а не сила. Насар смята, че тезата как новите поколения са по-слаби от предишните е анекдот, който се основава на несъответствие между това как те изразяват проблемите си и може да изкриви дори представата колко устойчиви са те в действителност.
Тенденцията възрастните да омаловажават характера на младите се случва от векове, посочва Питър О’Конър, професор по мениджмънт в Куинсландския технологичен институт. Причината е, че те проектират настоящето върху миналото си. Правейки това, по-възрастните несъзнателно се сравняват с днешните младежи, създавайки впечатление, че при тях се наблюдава упадък, независимо че няма доказателства за подобно нещо. Но въпреки това стереотипът продължава да съществува и периодично да се появяват спорове защо новите поколения не се справят толкова добре с някои неща, колкото старите.
Например защо трудно си купуват собствено жилище, след като по-възрастните им роднини са го направили, когато са били на техните години. Популярна английска телевизионна водеща на предаване за имоти си навлече гняв, след като наскоро допусна, че младите са виновни за това положение, тъй като харчат твърде много пари за развлечения, вместо да спестяват за депозит за дом. Около разразилия се скандал се разбра, че самата тя е разчитала на помощта на семейството си, когато го е направила през 90-те години.
През 2017 г. австралийски магнат също препоръча на младите да спрат да харчат за “глезотии” като препечена филийка с авокадо, ако искат да се качат на имотната стълбица и да водят самостоятелен живот.
Съществуват и някои проучвания, които обслужват тезата, че младите поколения се справят по-лошо с живота и са по-уязвими. Американско изследване е показало, че завършващи университет между 2004 и 2008 г. показват повече черти, свързани с ниска устойчивост, отколкото дипломиралите се преди 1987 г. Друго пък е открило, че невротизмът и нуждата от признание са се увеличили при по-младите поколения и те са по-егоцентрични в сравнение с предишните.
Според Джейсън Дорси, президент на Центъра за изследване на поколенията в Тексас, днешните младежи се изправят пред предизвикателства, с които предшествениците им не са се сблъсквали, като пандемията и непрекъснатия натиск на социалните медии. Затова е добре поколенията да си дадат почивка и да разберат, че всяко е продукт на своето време. Само така ще успеят да развенчаят мита, че едните са по-лоши от другите, и ще могат да се разбират, както изненадващо някои са осъзнали, оставайки затворени заедно заради коронавируса.
Съвети за преодоляване на възрастови различия
Ако сте сред хората, които не са далеч от идеята да живеят с деца и родители, трябва да знаете, че има някои основни правила за постигане на хармония в такова съжителство. На първо място е намирането на баланс между вземането и даването. Например, ако сте решили, че е добре да се съберете възрастни, за да помагат за отглеждане на малчуганите и покриване на разходите по домакинството, неизбежно ще се стигне до конфликт в даден момент. Причината е, че очакванията ви са предимно да получавате от тях, а вероятно те също ще искат в замяна нещо. Дори да не участват със сериозно финансиране в семейния бюджет, пак ще настояват да им се чува думата, защото обикновено смятат, че имат по-голям опит. Ще изискват да им се осигурява необходимо спокойствие и време за почивка.
Добре е да си дадете сметка дали сте готови на такова нещо, дали партньорът и децата ви биха го приели с охота, тъй като става въпрос за изграждане на система, в която всеки уважава личния живот на другия и се съобразява с него. Също така е важно заедно да обсъдите какви компромиси е възможно всеки да направи, тъй като неизбежно при повече хора под един покрив се появяват търкания и конфликтни моменти. Не трябва никой да остава с впечатление, че е заложник на ситуация, и да потиска чувствата си, тъй като с течение на времето обикновено това води до сериозен разрив.
