Жени и живеещи в по-слаборазвити държави пускат повече неверни съобщения
"Туитър беше за мен основно нещо с години. Започнах през 2010 г. Имах около 11 000 последователи и вероятно прекарвах между два и четири часа дневно в общуване с тях, но през 2020 г. реших да сложа край на всичко това. Осъзнах, че е като лоша връзка, която отнема повече, отколкото дава, и си по-щастлив, когато си тръгваш", казва Брайън Марковски. 39-годишният експерт по киберсигурност е сред хората, които се отказват от социалните мрежи, тъй като осъзнават, че те ги тласкат към нереален живот. Твърди, че психическото му здраве никога не е било по-добро, както след това решение. Има време да чете книги и да разговаря с хора от реалния живот. "Като дете не исках да слушам какво говорят баба и дядо, а сега умирам за техните истории, защото са истински. Те всъщност живееха и правеха неща, които бяха запомнящи се, вместо да бъдат постоянно разстроени или изумени от случилото се в социалните медии", разказва Марковски пред "Гардиън".
Меган Конър се отказва от социалните мрежи в много труден момент от живота си. След смъртта на единственото ѝ дете тя се обръща към специализирани групи за помощ, но дори и в тях се натъква на тролове. Разбрах, че нищо в този адски пейзаж на социалните медии няма да ми помогне, защото дори в така наречените безопасни пространства бях посрещната с ярост и омраза, споделя тя. След като е диагностицирана с психично разстройство, изтрива всичките си профили в мрежата. "Дадох си сметка, че голяма част от емоционалните ми проблеми идват точно от нея. Сега имам време да работя върху себе си и заспивам лесно", разказва Конър.
Начинът, по който социалните медии влияят върху реалния живот, все по-сериозно се подлага на анализ от учените, тъй като има съмнения, че масовото им използване, особено по време на пандемията, води до съществени промени в светоусещането на хората. При някои житейската перспектива така се изкривява, че те вече не се чувстват защитени да правят избор извън интернет пространството. Те напълно се влияят в преценката си за случващото се в реалния живот от информацията, която получават от социалните медии. Тя често е филтрирана заради системите им да предлагат съдържание по подразбиране според това, което потребителят е търсил или споделял по-рано. Така често стават жертва на манипулации.
Изследване на университета в Ротердам се опита да установи откъде идват най-много лъжи в социалните мрежи. "Проучихме само определен брой аспекти – какво пишат хората за личните си постижения, за кариера, доходи, външен вид и възраст, и установихме големи различия. Докато в Нидерландия потребителите лъжат само в 5% от случаите, в някои азиатски страни процентът достига до 50. В Китай, Индия и Тайланд невярно е почти всяко второ съобщение. Колкото по-слаборазвита е една страна, толкова по-често хората лъжат онлайн", казва пред "Дойче веле" Даша Колесник, която е част от изследователския екип. В Русия например е засечен най-висок процент на потребители, които публикуват свои стари снимки, за да изглеждат по-млади и привлекателни. 38 на сто от анкетираните са признали, че го правят. На второ място по любима лъжа се нареждат съобщенията за доходи, а след това за автомобили. Много често това става чрез тагване от офис на престижна компания или чрез снимане пред скъпа чужда кола.
Масово анкетираните са признали, че поне веднъж са лъгали. Във всички страни, включени в проучването, в социалните медии се обсъжда предимно външният вид и по-малко доходите, само в Австралия е обратното. "Не успяхме да разберем на какво се дължи това, но установихме, че колкото по-възрастен е един човек, толкова по-малко неистини казва онлайн. Вероятно с напредване на годините ставаме все по-самодостатъчни и вече не се нуждаем толкова интензивно от социално одобрение", посочва Колесник.
Според нея споделянето на неистини е свързано с културата на общуване и дали в дадено общество е прието да се преструваш. Тя дава пример с Нидерландия, където по външен вид е много трудно да прецениш благосъстоянието на човек, тъй като много богати хора носят евтини дрехи и ходят на работа с велосипед. Това обяснява и защо тези хора нямат нужда да лъжат в социалните мрежи.
По време на проучването учените са изследвали специално и как двата пола се държат в онлайн общуването. "Искахме да разберем кой лъже повече. Очаквахме, че мъжете по-често ще съобщават неистини за работа и доходи, а жените – за своята въшност, доколкото тези фактори са важни от еволюционна гледна точка. Установихме, че дамите лъжат по-често. Те пишат неистини в 20% от случаите, докато господата – в 18 на сто", обяснява Колесник.
Затова учените съветват потребителите на социални мрежи да се отнасят критично към информациите в тях и да анализират как те влияят върху реалния им живот. Ако негативите са повече от ползите, да ги изоставят за определено време, за да видят дали ще се почувстват по-добре.
"Като всяко поведение лъжата има плюсове и минуси. Понякога, когато просто разкрасявате снимката си с фотошоп, това е най-обикновено желание да се харесате, което не цели да навредите на другите, гледащи фотографията. Някои проучвания показват дори, че самите хора, които го правят, имат полза от това, защото придобиват повече самочувствие. Тоест не бих казала, че никога не бива да се лъже в социалните мрежи. Все пак настойчиво бих посъветвала потребителите им да бъдат предпазливи и да не приемат всичко за чиста монета в тях", казва Даша Колесник от университета в Ротердам.
