Преди 30 г. италианецът съди Краля на поп музиката за идентична на негова песен
Всичко започва през 1991 г., когато Яри, синът на Ал Бано и Ромина Пауър, слуша новоизлезлия албум на Майкъл Джексън - Dangerous.
18-годишното тогава момче си дава сметка, че песента Will You Be There на краля на поп музиката е идентична на I Cigni di Balaka на родителите му. Двойката я записва още през 1987 г. Когато Ал Бано чува песента на Майкъл, остава като поразен.
Dangerous е осмият пореден албум на американеца, записан в студио. Той бележи нова ера в музиката на певеца, защото е първият, след като е изоставил историческия си сътрудник – продуцента и диригент Куинси Джоунс. Вместо това поп звездата поверява кариерата си на нови продуценти – на Бил Ботрел и Теди Рaйли, който се смята за един от хората, утвърдили т. нар. ню джак суинг. Именно чрез този нов жанр, който е нещо качествено различно в репертоара на Майкъл Джексън, бъдещите му албуми придобиват много по-модерно звучене и мелодичност.
Dangerous жъне страхотен успех в целия свят, продава над 45 млн. копия.
Така за всички идва като гръм от ясно небе, когато през 1992 г. Ал Бано от Челино Сан Марко в Пулия завежда дело срещу поп звездата за плагиатство за песента Will You Be There. Нейната мелодия наистина прилича удивително на тази на I Cigni di Balaka, която обаче дотогава е напълно неизвестна в света. Тя е част от албума Liberta.
“Искам предварително да кажа, че винаги съм смятал Майкъл Джексън за гений. Мисля, че някой от неговите сътрудници му е подал моята мелодия. Не може да бъде случаен фактът, че мелодията е идентична”, казва навремето в интервю певецът.
През 1994 г. римският съд постановява изтеглянето от италианския пазар на песента на Майкъл Джексън. За да стане това, се запорира албумът му Dangerous, след което на Ботуша той излиза в нов вариант – без Will You Be There.
Трима музикални експерти стигат до извода, че 37 от общо 40 ноти в песните на двете звезди са еднакви. Маестро Рикардо Малпиеро дори казва: “Явно е, че
двете песни не са
подобни, а са
направо идентични”
Затова и всички смятат, че Майкъл със сигурност е познавал директно или индиректно песента на италианеца. Американската звезда твърди обаче обратното.
Римският магистрат, издал въпросното решение, се обръща и към прокуратурата, за да иска и наказателно дело срещу поп легендата. Причината е, че той е нарушил закона за авторското право и е изпълнил въпросната песен пред публика на италианска територия през 1992 г. в Рим и Монца. Затова се искат 6 месеца затвор за звездата.
Ал Бано претендира и за обезщетение от 14 млрд. лири (над 7 млн. евро).
Американската звезда ангажира за защитата си топ адвокати и експерти в сферата на интелектуалната собственост плюс композитора Брад Бъксер.
На 4 февруари 1997 г. Майкъл Джексън, придружаван от 15 свои сътрудници, влиза в залата на римски съд, за да отговори на въпросите на магистратите. Той се извинява за това, че не е могъл да присъства лично на предишните заседания.
“Искам да кажа, че аз съм певец и танцьор. Автор съм на песни и в живота си
никога не съм взел
или откраднал нищо
Обвинението, което ми отправя маестро Ал Бано, е напълно фалшиво. Преди това никога не бях чувал песента на маестро Ал Бано, нито пък съм го срещал някъде. Заклевам се, че тези обвинения са напълно неоснователни”, казва певецът.
Той допълва пред прокурора, че първоначалното заглавие на въпросната песен било Said Me.
“Написах я през 1991 г. Автор съм на цялата песен, на музиката и текста. Имайки идеята в главата си, се обадих на музикалния ми директор Брад Бъксер. Срещнахме се и започнах да му пея това, което ми се въртеше в главата, и да му посочвам акордите. Така през следващите два часа се роди мелодията”, разказва още Майкъл Джексън.
После обаче нещата се преобръщат. Италианският адвокат на звездата - Алберто Сеганти, казва пред съда: “Ако трябва да бъдем сериозни, трябва да признаем, че има една песен отпреди 60 г. - Bless You for Being an Angel, която наподобява много повече на песента на Майкъл, отколкото тази на Ал Бано”.
Това изявление създава суматоха в залата. Въпросната песен е написана от Еди Лейн и Дон Бейкър и е публикувана през 1939 г. от афроамериканската група “Инк Спортс”. Тя започва с мотива, който е начален и в парчетата на италианската и американската звезда.
След още няколко заседания през 1997 г. римският претор Марио Фридженти отменя запора над песента Will You Be There “поради липса на достоверни и убедителни доказателства, че Майкъл Джексън е познавал парчето на Ал Бано”.
Впоследствие съд в Милано постановява, че и песента на Ал Бано, и тази на Джексън не са оригинални, и дори нарежда италианецът да плати съдебните разноски. В Рим пък се води наказателно дело срещу американския певец за нарушаване на закона за авторските права. През 1999 г. Краля на попа е осъден да даде 4 млн. лири (около 2000 евро).
Днес мнозина музикални експерти обясняват случилото се навремето с намесата на Коза ностра.
Това разказва и пред изданието “Хъфингтън пост” италианският диригент и композитор Винче Темпера. “Никой навремето не е изпитвал нужда да се разрови в този аспект, за който се шушукаше – за ролята на мафията в цялата история”.
Според Темпера мафията вероятно стои в дъното на всичко.
“Дисковете на Ал Бано вървяха много добре на пазара в Латинска Америка и Куба. В музикалните среди се въртеше слухът за трафик в Маями, свързан с Коза ностра и с издателската дейност в сферата на музиката”, разкрива Темпера. Той допълва, че по тези места много италиански песни се адаптират и лансират с различни заглавия и, естествено, с различни от оригиналните автори.
“Албумът на Майкъл Джексън Dangerous е първият след раздялата му с Куинси Джоунс. Новият партньор на певеца става Томи Мотола-Джуниър, шеф на “Сони Мюзик”, за когото се носят доста клюки, вкл. и от бившата му жена, певицата Марая Кери, че е
близък с хора от
престъпния свят
В досие на ФБР се пише за непрекъснатите отношения между Мотола и Морис Леви, основател на дискографски къщи, тясно свързани с фамилията на дон Вито Дженовезе.
Според Темпера Мотола запознал Майкъл Джексън с най-различни сътрудници и нищо чудно един от тях да му е подал парче, идентично на I Cigni di Balaka на Ал Бано и Ромина Пауър.
“Може би е било някое от онези парчета, преадаптирани в студиата в Лос Анджелиз и пуснати в мафиотската мрежа в Маями”, твърди Темпера. Според него Майкъл Джексън си е преписал песента и по всяка вероятност, когато е бил изправен на съд в Рим, се е озовал пред дилемата дали да признае, че подписаните от него песни в действителност са композирани от други, или пък да бъде съден за плагиатство.
“Той избра второто, което му позволяваше поне да запази авторитета си, че е автор на песни”, завършва Темпера.
