Бившите шефове на ДАНС, разузнаването, НСО стават политици, дипломати, бизнесмени, високоплатени служители в компании, но никога - безработни българи
Политици, дипломати, бизнесмени, преподаватели, адвокати, високоплатени служители по сигурността на големи компании. Това работят шефовете на спецслужбите и МВР, когато напуснат постовете си. И това не е случайно.
Те знаят много за важни хора в държавата. Най-секретната информация е била на бюрата им. По закон нямат право да я разгласяват дори като свободни граждани или пенсионери. Но нищо не им пречи да работят нещо друго, като ползват опита и информацията, която имат. За тях животът продължава. В повечето случаи - твърде успешно. Без значение от коя управляваща партия са назначени и при коя ще продължат кариерата си.
В последния месец и половина, откакто служебното правителство е на власт, бяха сменени трима от най-ключовите ръководители на служби. Това са главният секретар на МВР Ивайло Иванов, шефът на Държавната агенция “Разузнаване” Атанас Атанасов и председателят на Държавната агенция за национална сигурност Димитър Георгиев, който се е задържал най-много на поста си - цели 6 години - без прецедент в най-новата ни история.
Различното при смяната на тези генерали от служебното правителство бе публично изразеното несъгласие за отстраняването им. Подобно нещо не се е случвало с рокадите по върховете в службите.
Обикновено шефовете им
си тръгват тихо, без шум
Иванов, Атанасов и Георгиев със сигурност няма да останат на улицата или да емигрират, за което призна, че е мислил главният секретар на МВР Ивайло Иванов в последния си ден на поста.
Най-тайнствени по правило, но и най-интересни са бившите председатели на ДАНС, както и кариерата им след излизането от тази структура.
В нея списъкът не е дълъг. От създаването на мегаагенцията през 2008 г. Димитър Георгиев е 5-ият председател (изключваме Делян Пеевски, който отказа да встъпи в длъжност през 2014 г. заради протестите в деня, когато Народното събрание го избра на поста).
Предшественикът на Димитър Георгиев на най-високия пост в ДАНС е Владимир Писанчев. Ченге от кариерата, стана зам.-председател на ДАНС през 2012 г. при първия кабинет на ГЕРБ. Тогава постът беше овакантен от Иван Драшков - друг легендарен контраразузнавач. След оставката на ГЕРБ Владимир Писанчев не само оцелява при кабинета “Орешарски” на БСП и ДПС, но и става председател на ДАНС.
Напуска през март 2015 г. заради напрежение при завръщането на ГЕРБ на власт и оставката на вътрешния министър тогава Веселин Вучков. Писанчев остава без работа само 6 месеца. През септември същата година е назначен за генерален консул на България в Солун и така премина на служба в Министерството на външните работи, ръководено тогава от Даниел Митов. Пенсионираният контраразузнавач вече 6 години управлява мисията там. Аналогичен беше пътят и на първия председател на ДАНС Петко Сертов. Той напусна поста през август 2009 г., когато ГЕРБ дойде за първи път на власт. Сертов не чака 6 месеца като Писанчев и веднага беше изпратен за консул в Солун.
Още в първите месеци на новата му служба обаче в България избухна
скандал с изчезнали
материали от ДАНС,
когато той е управлявал спецслужбата. Тогава Бойко Борисов обяви, че сваля доверието си от него като консул, и беше отзован. Отново на родна земя, Петко Сертов не е стоял без работа. Назначиха го за зам.-председател на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност - службата, известна като БОРКОР, която по-късно се вля в КПКОНПИ.
Тихо, като истински контраразузнавач Петко Сертов работеше в центъра към правителството до 2013 г. Напуска и този пост, за да стане консултант на фирмата “Обединени енергийни търговци”, собственост на бизнесмена Ангел Божилов. Този факт стана публичен през декември 2014 г., когато Сертов мистериозно изчезна и беше обявен за издирване по молба на близките му. В търсенето му се включиха МВР, бившите му подчинени от ДАНС и дори Интерпол. Издирваха го с хеликоптер по любимите му планини и места сред природата, но без резултат.
Малко по-късно дойде информация от Гърция, където Сертов бил засечен в хотел. Напуснал го и останал в страната, където преди години е бил консул за кратко. Близо месец не се върна, а историята е мистерия и до днес.
На финала съпругата му Емилия отиде до южната ни съседка и го върна в България. Оттогава бившият шеф на ДАНС мълчи по въпроса. Днес се води управител на фирма за ВиК услуги, но няма публични изяви. Предполага се, че причината за краткото му бягство през 2014 г. са сделки на голямата енергийна фирма, за която е работил като консултант и която е ползвала уменията и опита му от службата, която оглавяваше през 2008 и 2009 г.
Наследникът му на поста председател на ДАНС Цветлин Йовчев има най-пълноценна кариера, след като напуска службата. Развива се последователно в политиката, науката и бизнеса.
Йовчев напуска ДАНС на 16 февруари 2011 г. заради продължилия месеци наред скандал със СРС-тата, известен като “Ало, Ваньо”. Тогава премиерът Борисов няколко пъти публично критикува ДАНС, че не умее да опази записи от разследвания. Въпреки това обаче
Йовчев веднага е назначен
за съветник в политическия
кабинет на
министър-председателя
И така до януари 2012 г., когато новият тогава президент Росен Плевнелиев сформира екипа си. И Цветлин Йовчев сменя кабинета на “Дондуков” 1 с по-голям в сградата отстреща, защото е назначен на ключовия пост началник на кабинета на президента Плевнелиев. Така бившият шеф на ДАНС остава в голямата политика дълго.
До 9 април 2013 г., когато напуска по свое желание. Това са смутни времена. Първото правителство на ГЕРБ е в оставка от два месеца заради протестите срещу високите цени на тока. Плевнелиев е насрочил предсрочни избори за 12 май. Йовчев обяснява оттеглянето си от президентството с лични проекти, които не може да реализира с настоящия си пост. Като човек с информация и контакти по върховете на държавата, Йовчев вероятно е знаел, че само след месец идва нова власт. И ударно се завръща в нея. Сочен за човек на ГЕРБ заради работата си при Борисов и Плевнелиев, Йовчев е назначен за министър в МВР и силов вицепремиер в кабинета на БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски. Това изненадва много хора, но не и тези, които са посветени в тайните на службите и политиката. С новия политически пост Йовчев надскача този на председател на ДАНС, защото пряко контролира старата си служба, освен че ръководи и МВР.
Освен големи частни компании на фирмата на Йовчев се е доверила и държавна. През февруари т.г. “Мини Марица-изток” АД е платила 29 500 лв. на дружеството за оценка на функционалността на техническата сигурност на предприятието. Тази година фирмата на Йовчев е приключила и проект като част от консорциум, финансиран с 2,7 млн. лв., за повишаване на транспортната безопасност по река Дунав. И тази сфера е позната на бившия шеф на ДАНС. Преди да влезе в контраразузнаването в края на 80-те, той работи в търговското корабоплаване.
Освен спецченге, висш управленец и бизнесмен Йовчев има още две публично известни страсти -
мотора, с който често се
движеше, докато беше
вицепремиер, и науката
Веднага след като напуска ДАНС през 2011 г., започва да пише докторат в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Висшето училище е обвито в легенди за връзките му с хора от службите и най-вече с Държавна сигурност. Председател на общото събрание и дългогодишен ректор (до 2018 г.) на учебното заведение е проф. Стоян Денчев, който е бил вицепрезидент на “Мултигруп” и сътрудник на ДС, а преподавател е живата легенда Димитър Иванов, началник на Шести отдел в Шесто управление. Точно под ръководството на дългогодишния ректор на учебното заведение Йовчев защитава докторската си дисертация. След това става доцент и научен секретар в Института за научни изследвания и обучение на докторанти в УниБИТ. Преподава по дисциплините “Информационен мениджмънт” и “Вътрешна сигурност”. От 3 г. насам Йовчев няма време за преподавателската си дейност заради развитието на компанията му за сигурност.
Основно с наука, отново в УниБИТ се занимава Константин Казаков, който смени Йовчев като председател на ДАНС през 2011 г., а преди това беше негов заместник. Той подаде оставка на 30 май 2013 г., когато кабинетът “Орешарски” беше поел властта.
Научните занимания на Казаков са още от 2011 г. Председател на журито, което е оценявало трудовете му, е Цветан Семерджиев, син на бившия вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев.
Докторантурата му е на тема “Организационната култура на ДАНС в период на трансформация”. Казаков днес е доцент и вече е надминал Йовчев в академичната йерархия, защото освен преподавател е и шеф на контролния съвет на висшето училище.
Цветлин Йовчев и Константин Казаков са били контраразузнавачи по т.нар. руско направление също като бившия зам.-председател на ДАНС Иван Драшков, който преди създаването на мегаагенцията ръководи службата за сигурност в МВР.
За разлика от наследниците си в контраразузнаването Драшков не гради научна кариера, а директно влиза в бизнеса след ДАНС. Той е собственик, съдружник и управител на фирми с разнообразна дейност. При първото напускане на Йовчев на държавната служба през 2008 г. той става собственик на консултантското дружество “Регулус консулт”, което при завръщането си в ДАНС прехвърля на Драшков през 2009 г. То отдавна е ликвидирано.
6-има са били разузнавачи №1
– дипломация, политика и
10-годишна присъда за Киров
l Само Димо Гяуров не е бил обект на прокурорски проверки
l Двама се кандидатират неуспешно за кметове на София и Варна
l Драгомир Димитров, който работи със 7 български правителства, става жертва на сили, които опитват да овладеят ДАР
Държавната агенция “Разузнаване” (приемник на Националната разузнавателна служба, преди това - Първо главно в ДС) е сменила най-малко шефове от демократичния преход в България - само 6-има души са я оглавявали от 1991 г. насам.
Последният, Атанас Атанасов, изкара едва 3 години на върха, защото служебното правителство го смени.
Любопитното е, че половината от предшествениците му са били разследвани за престъпления, свързани с работата им, и повечето са оправдавани. Само генерал Кирчо Киров получи ефективна присъда от 10 години от Върховния касационен съд.
Единствен Димо Гяуров не е бил клиент на прокуратурата. Той и предшественикът му Бриго Аспарухов влизат в политиката, след като освобождават постовете си.
Генерал-лейтенант Бриго Аспарухов е уволнен от т.нар. синя метла през 1997 г. След оставката на кабинета на БСП начело с Жан Виденов президентът Петър Стоянов назначава служебно с премиер Стефан Софиянски. Също както и сега, шефът на разузнаването
Бриго Аспарухов е
освободен 3 седмици
след встъпването на
служебния кабинет
Както е модерно по онова време, става консултант по сигурност. Периодът след освобождаването му е белязан от разследването срещу него за унищожено досие на приятеля му от немската гимназия в Ловеч, банкера Атанас Тилев. Аферата изплува 3 години след като Аспарухов напуска разузнаването. Тогава Тилев води дело за клевета срещу бившия премиер Жан Виденов заради твърдения, че има агентурно минало в ДС. Адвокатите на Виденов искат от съда да се извърши проверка и вътрешният министър Богомил Бонев изпраща отговор до съда с данни, че банкерът е имал досие в първо главно управление на ДС. Прокуратурата започва разследване за унищожаването на папките, което би трябвало да се е случило, когато Аспарухов е бил шеф на разузнаването, приемник на Първо главно управление. Затова и Аспарухов е обвинен. Когато
делото е внесено в
съда през 2001 г.,
генералът вече е
кандидат-депутат от
БСП и има имунитет Разузнавачът от кариерата става народен представител и процесът е спрян. След това прокуратурата сваля обвиненията и до присъда не се стига. И до днес Аспарухов е член на Изпълнителното бюро на БСП и един от важните хора в партията.
През 2003 г. Симеон Сакскобургготски иска да го назначи за свой съветник по националната сигурност, но обществените предразсъдъци попречиха на разузнавача отново да работи за държавата. По-късно, през 2007 г. неуспешно се кандидатира за кмет на София. От 2008 г. е в съвета на директорите на голяма автомобилна компания. Аспарухов остава един от най-търсените експерти по национална сигурност заради дългогодишния си стаж в службите.
Наследникът му Димо Гяуров също тръгва по пътя на политиката.
Освободен е през
февруари 2003 г. и
месеци по-късно е
назначен за посланик
в Унгария
След като се връща, става адвокат в родната Варна. През 2007 се пробва за кмет на морската столица, подкрепен от управляващите тогава НДСВ, но не успява също като Бриго Аспарухов в София. Но също като него става депутат през 2009 г. от Синята коалиция. През 2012 г. е изключен от СДС след скандал заедно с други несъгласни да има съюз с ГЕРБ.
Най-нерадостна е съдбата на ген. Кирчо Киров, ръководил разузнаването най-дълго време и при три правителства - от 2003 до 2012 г. Животът му извън службата започна с предложение на правителството да го изпратят посланик, както много негови колеги. Тогава обаче Плевнелиев и външният министър Николай Младенов заявили, че не искат хора от Държавна сигурност, където е минал трудовият стаж на Киров. Борисов го назначи за свой съветник по сигурността на мястото на Цветлин Йовчев, който вече беше секретар на президентството.
Само след два месеца го освободи заради данни за злоупотреби с пари на службата.
Срещу Киров започна разследване на прокуратурата по 3 дела - за разгласяване на държавни тайни и за присвояване на милиони от бюджета на службата, за които той твърди, че са дадени на агенти за информация в полза на страната.
Днес Киров е болен, а едно от делата му стигна до Върховния касационен съд. По него
бившият шеф на
разузнаването е
осъден на 10 г.
затвор
Процесът е спрян заради тежкото здравословно състояние на генерала. Нелепо обвинение за длъжностни престъпления получи наследникът му генерал Драгомир Димитров в Държавната агенция по разузнаване. Той работи при 7 български правителства, без да се изкушава да е пристрастен към която и да е политическа сили или външни кръгове извън ДАР. Колегите му днес се шегуват, че не е излизал и в отпуск, когато е бил назначаван един или друг служебен кабинет. През 2018 г. Димитров беше изпратен за генерален консул в Мюнхен, а година и половина по-късно Военноокръжната прокуратура го обвини за облагодетелстване на фирма с 91 хил. лв. На фона на милионите, които се търсят от генерал Киров, това изглежда повече от нелепо.
И до ден днешен
липсва обвинителен
акт срещу
генерал Димитров
и проверката е на фаза досъдебно производство. Семейството на бившия вече шеф на ДАР е било подложене на ревизия от НАП за 5 години назад, а ревизионният акт не е установил никакво нарушение.
Колеги на младия генерал в ДАР са убедени, че Драгомир Димитров е жертва на интрига, тъй като става дума за комуникационна система, препоръчана от партньорска държава, и договорът е бил обсъждан прозрачно в службата. А самият проект пък е бил на повече от символична цена.
Затова най-вероятната причина за необяснимото обвинение е, че генералът не е бил одобряван от сили, които са имали амбицията да овладеят ДАР. Димитров по свое желание напуска службата и се връща към дипломатическа кариера - преди повече от 15 години той работи в посолството в Берлин.
Интимните тайни на политиците заровени дълбоко от генералите в НСО
Кмет, консул, шеф в Бюрото по защита към прокуратурата, секретар по сигурността в правителството. Това са само част от постовете, с които продължават кариерите на началниците на Националната служба за охрана. Според спекулациите това е структурата, която крие най-много лични тайни от живота на политиците. Гардовете са неотлъчно до държавните ръководители и са свидетели на всички техни срещи и навици.
Ген. Румен Миланов например се пенсионира като началник на НСО през 2007 г. (Интервю с него четете по-долу). Кариерата му преди това също е впечатляваща. Бил е шеф на КАТ, на жандармерията и на НСБОП (сега ГДБОП). След като напуска НСО, ген. Миланов не остава без работа. Той вече е доцент в УАСГ и преподава. Освен това започва работа като шеф по сигурността в корпорацията на приятеля си от казармата и един от най-богатите български бизнесмени Цоло Вутов. Две години по-късно, когато ГЕРБ идва на власт, за първи път му звъни Бойко Борисов и го кани да стане секретар на Съвета по национална сигурност.
“Върнах се на държавна работа с малко резерви. Но в името на идеите го направих и тогава напуснах фирмата на г-н Цоло Вутов. Работих в Министерския съвет 3 години като съветник секретар на съвета по сигурността”, спомня си Миланов, който пак се е върнал при Вутов и заема ръководни постове в компанията му.
Освен като секретар на съвета по национална сигурност Румен Миланов поема и Центъра за превенция на корупцията (БОРКОР) - структурата, която после се вля в КПКОНПИ. След повторното си завръщане на държавна служба Миланов напуска окончателно през 2012-а и отново се връща в частния сектор и в университетите, където преподава и днес.
Наследник на Румен Миланов на върха в НСО е ген. Димитър Димитров, който ръководи службата от 2007 до 2012 г. Също като ген. Миланов е пенсиониран, когато навършва възрастта за това. Тогава Димитров се прибира в родния си град Етрополе и работи като изпълнителен директор на голямото дърводобивно предприятие “Фабрика Медикет”. На местните избори през 2015 г. влиза в политиката като кандидат-кмет на Етрополе. Подкрепят го АБВ на президента Георги Първанов, при когото е бил началник на НСО, и БАСТА на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров, с когото са братовчеди.
Димитров печели изборите и става кмет. Градоначалник е и до днес, през 2019 г. етрополци го избраха за втори път.
Един от най-известните шефове на НСО е Тодор Коджейков, който е пазил президентите Желю Желев и Петър Стоянов, както и Бойко Борисов като кмет. Кариерата му в службата стига до върха през 2013 г. На следващата година обаче Коджейков подава оставка по лични причини и напуска поста. Тогава се говореше, че оставката му е заради ДПС, корто управлява заедно с БСП в кабинета “Орешарски”. През януари 2013 г., когато Коджейков вече е шеф на НСО, макар и временно след пенсионирането на Димитър Димитров, Октай Енимехмедов насочи пистолет към главата на почетния председател на партията Ахмед Доган и се разрази скандал. После се оказа, че оставката на Коджейков няма общо с този случай.
Година след напускането на НСО Коджейков се завърна на държавна служба при второто правителство на ГЕРБ и оглави държавния Авиоотряд 28. 6 години той ръководи структурата, която отговаря за полетите със специално предназначение на държавните ведомства. Преди месец служебното правителство на Стефан Янев смени и Коджейков.
Наследниците на Коджейков също са на държавни постове след НСО. Дългогодишният полицай Ангел Антонов ръководи службата от 2014 до 2018 г. Напусна, след като няколко негови подчинени пускат сигнали до Военно-окръжната прокуратура за злоупотреби в службата. Започва разследване, а Антонов е изпратен за консул на България в Санкт Петербург, където работи до днес. А Данчо Дяков, който напусна НСО през 2019 г., отиде на служба в прокуратурата, като стана зам.-шеф на Бюрото по защита при Иван Гешев.
Най-дългогодишният шеф на НСО е ген. Димитър Владимиров. Той ръководи службата 12 г. - от 1992 до 2004-а. След като се оттегля в пенсия, започва да се занимава с частен бизнес, и то в сферата, която му е позната до болка. Собственик е на охранителна фирма, която се управлява от сина му.
Калин Георгиев: Държавата е мащеха за бившите офицери
Държавата е мащеха, а не майка за бившите офицери. Никой не се интересува от бившите генерали, смята Калин Георгиев, който вероятно е най-младият главен секретар на МВР. Едва на 38 г. е произведен в генерал. На поста е от 2009 до 2013 г. След напускането на МВР е шеф на сигурността на Българо-американската кредитна банка. Шегува се, че “всеки, който е излязъл от МВР, е щастлив”.
“Трупаш знания, трупаш тъга”, цитира бившият главен секретар Еклисиаста, запитан как се справя с толкова много информация, която е узнал в МВР. Досега никой “не си е позволявал да му предложи нито подкуп, нито нещо, което е в разрез със закона и морала”. Обяснява го така: “Тези неща се знаят и в престъпните среди, и в МВР, и в службите, и навсякъде”.
Според Георгиев трябва да дойде момент, когато служителите в МВР и службите няма да се интересуват от това кой е министър и премиер. Дава за пример Австрия, където преди години вътрешната министърка Мария Фектер се опитала да освободи главния секретар. Нея я осъдили, а него го върнали на работа.
“МВР не е администрация, МВР е сила и част от системата за национална сигурност. Това не е пътното, не е горското”, казва бившият главен секретар. Докато е на поста, е освободил само 6-има директори, които може и сега да каже поименно.
“Когато освобождаваш човек, трябва да му кажеш защо. Не може да го уволниш по телефона - убеден е Георгиев. И добавя: - Не останаха хора.”
Когато той станал генерал на 38 г., било прецедент, сега “го докарали дотам, че висшите ръководни служители били под 40 години: “Те нямат преживелия опит, да не говорим, че се къса връзката между поколенията, няма приемственост, защото всеки идва и изчегъртва”.
Връх на професионалната кариера в МВР, постът на главния секретар в министерството е изстрелял на по-високи нива поне половината от полицаите, които са го заемали. Най-емблематичен е случаят с Бойко Борисов - кмет на София, лидер на ГЕРБ и три пъти премиер. Той е главен секретар на МВР от 2001 до 2005 г. в правителството на НДСВ. След тях идва на власт тройната коалиция. Министър става Румен Петков и Бойко Борисов напуска след конфликт помежду им.
“Ако не бяха ме изгонили от МВР, още щях да си марширувам по плаца”, казваше Борисов. Кариерата му продължава като кмет на София. През 2006 г. става лидер на ГЕРБ. Печели и редовните кметски избори в София през 2007 г., а след победата на парламентарните през 2009 г. вече е премиер. Следва поредица от изборни победи, на които ГЕРБ е хегемон. След три мандата като премиер кариерата му в политиката продължава на изборите на 11 юли, когато отново ще се опита да спечели вота.
От поста на главен секретар в дълбоките води на политиката скочи и Младен Маринов. Полицаят от кариерата се издигна до професионален ръководител на МВР от най-ниското ниво - сержант в Охранителна полиция. Напускането му на поста обаче беше нагоре. През септември 2018 г. Маринов стана министър. Издържа почти 2 г. и го смениха през юли 2020 г. заради съмнения на областните структури на ГЕРБ, че е свързан с Делян Пеевски. След няколко месеца почивка от политиката Маринов се завърна, вече като депутат от ГЕРБ в кратко просъществувалото 45-о народно събрание. Сега отново е кандидат за НС.
Ценен кадър за държавната администрация се оказа и Георги Костов, който беше главен секретар на МВР във второто правителство на ГЕРБ. Криминалистът беше освободен от служебното правителство на Румен Радев през 2017 г. Тогава Костов беше в конфликт с министър Пламен Узунов. Кариерата му обаче не приключи. В третото правителство на Бойко Борисов Костов се върна като шеф на Агенция “Митници”. 4 г. работи тихо, но ефективно до смяната му на 14 май т.г.
Ген.-лейт. Румен Миланов, бивш шеф на НСБОП, НСО и БОРКОР:
Данните от службите са като топъл хляб. Остареят ли, отиват за кокошките
Кръгът “Монтерей” нямаше мощ, влиянието му е мит
- Ген. Миланов, как продължава живота ви след напускането на високите постове в службите за сигурност?
- Работя на висока позиция в “Геотехмин”, съветник по сигурността съм. Собственикът ми е приятел от казармата. Предпочитам приятелството пред работодателството. Облагодетелстван съм, защото намирам професионална и социална изява. Освен във фирмата преподавам и в университета. Станах доцент още през 2001 г., когато бях директор на НСБОП. Четях лекции в УАСГ, работех там на втори трудов договор с разрешение от министър Петканов. Когато напуснах службите, започнах да работя и в катедра “Пътища и транспортни съоръжения” в университета. След това се отвори място за професор. Нямах предварителни нагласи, но се възползвах от шанса. От тази гледна точка съм от облагодетелстваната страна. Но много колеги нямат този шанс.
Това е големият въпрос. Какво правим с бившите полицейски служители? Къде отиват? Кой се грижи за тях? Хвърляме ли ги на улицата? У тях има информация. Тя може ли да се ползва? Това са принципни въпроси, които държавата пренебрегва. От друга страна, цялата тази работа е занаят, както и журналистиката. Занаятчиите трябва да се ценят.
- Няма бивш офицер от ръководните длъжности, който да е останал без работа след това.
- Така е. Но аз говоря за цялата пирамида. Безспорно върхът намира реализация заради натрупания професионален и социален потенциал.
- Мит или реалност е, че бившите шефове от службите са кукловодите в обществото, които дърпат конците на политиката и бизнеса?
- Мит. Да, имат информация, знаят много неща, но чак толкова... Един такъв мит е кръгът “Монтерей”. Аз също ходя там. Никой нищо тайно не говори. Това е публично място. Сигурно някой от бившите разузнавачи ползва връзките си за отделни случаи. Но кръгът “Монтерей” нямаше мощ - нито информационна, нито финансова. Пазенето на данни за агентура може би някъде оказва влияние. Информацията, която са имали, е остаряла. Тя е като топлия хляб - като остарее, трябва да го дадеш на кокошките. Знаем за някого нещо и какво от това? Минало е толкова време. Имат място, имат опит тези хора, работили са, знаят какво представлява айсбергът под водата. Това е плюс. Но да считаме, че могат да обърнат “Титаник” в обратна посока, за да не се удари, е малко вероятно.
- Към коя от службите, които сте ръководили, имате най-голям сантимент?
- Всички. В КАТ съм работил 20 г. След това в жандармерията. Тя беше армейска структура и трябваше да стане полицейска, когато аз я ръководих. Получи се и изпитвам гордост от това. НСБОП беше много интересна служба. Беше великолепна машина. И защото стана такава, някои се постараха да не е толкова успешна. И тук спирам да говоря... В НСО също оставих част от себе си. Не успяхме да развием докрай т. нар. БОРКОР. Той се вля в КПКОНПИ сега, но философията беше съвсем друга. По същество спазвахме препоръките на германския съветник Ролф Шлотерер. Идеята беше да започне превенция към корупцията от нормативната уредба, от практиките, да работят няколко ведомства по дадена тема. Подход, който не успяхме да доразвием. Нашият, може би звучи грубо, но е малко ведомствен феодализъм. Проблемът е между ведомствата. Работят си вътре, държат си информацията. А тя не е на ведомството, а на държавата. По наркотиците например заедно трябва да работят ГДБОП, полицията, митницата, ДАНС, разузнавателните служби, данъчната администрация. Някой трябва да координира действията им. Такъв център формално се създаде. Великобритания го плати. Работи няколко месеца и спря.
- Защо се върнахте на държавна служба 2 г. след като се пенсионирахте от НСО?
- Последната ми държавна служба беше в Министерския съвет като секретар на съвета по сигурността. Покани ме Бойко Борисов, когато стана премиер. Бях резервиран, но се върнах в името на идеите. Там работих близо 3 г. като съветник по национална сигурност, секретар на съвета по сигурността и в БОРКОР. Плюс беше, че ръководих и екипа, който създаде стратегията за национална сигурност. Там имаше интересни професионални моменти. Идеята беше тя да е малко дефанзивна. Да може да изградим нашите структури и служби да работят по съвсем нов начин. Когато я направихме, един от вариантите представихме на сайта на МС. Видяха я от британското посолство и започнаха да ни задават въпроси съвсем добронамерено, за да коригират своята стратегия за национална сигурност. Поканиха ни във Великобритания. Там ни заведоха в техния съвет за национална сигурност. Впечатли ме техният отдел за разузнаване, който е създаден през 1936 г. и обобщава разузнавателната информация на всички служби, която докладват на премиера в 3 страници. Те си позволяват да направят синтез на цялата информация, да я систематизират, защото премиерът не може да чете цял доклад.
- Доста хора са минали като съветници и секретари по сигурността в правителството, след като са напуснали службите за сигурност. Общувате ли с тях?
- Да. По ред на номерата - Иво Цанев, след него Митьо Пенков, Боян Чуков, Петко Сертов, след него бях аз, след това Кирчо Киров, Цветлин Йовчев. Може да сме имали различни позиции, но сме мислили в една посока за държавата. Сега виждам, че министър-председателят Стефан Янев проведе съвет по сигурността и постави въпроса, че няма секретар. Да не говорим за структура за анализ и оценка. И тук стои голям въпрос на управлението. Вижте как се разви нашият модел и какви са управленските проблеми. Бяхме много централизирани до 10 ноември 1989 г. Започнахме да разглобяваме този модел. А координацията? Тя не е шапка, но е фактор, който да сработва машината, да има общи цели и механизми. Например имаме две разузнавателни служби. Имат ли общи цели, кой ги координира, как става това?
- Всяка нова власт иска да овладее службите. И сега бяха сменени хората от върховете им. Защо?
- Ако разглеждаме тази смяна сама по себе си, тя е неправилна. Но ако е част от процес, може да е правилна. Висшите длъжности са ветровити места. Това е разбираемо. Трябва да има система за заместването на хората, които си отиват. Сбъркахме с конкурсното начало, което взехме от Великобритания. С испанския модел пак сбъркахме. За да си регионален директор, задължително трябва да си бил зам.регионален, да си работил минимум 2 г. и да си изкарал курс за обучение за регионален директор. И чакаш. Т.е. има резервна скамейка на ръководни кадри. А ние нямаме модел на управление на ръководни кадри, нямаме резервна скамейка. Изпускаме ценни хора. Идват тези на власт, слагат си техните. Само Симеон Сакскобургготски задържа синьо-червеното махало. Въпросът е и доколко искат да бъдат овладени службите - дали 5 или 50 % например. Но не може службата да работи само за едно управление. Ако искаме да сме сериозна държава, трябва да си подредим нещата, за да има резултат след 5-6 години.
- Голямо ли е изкушението да се ползва секретна информация, придобита по време на службата?
- Въпрос на личния морал на всеки човек. Аз например мълча. Изразявам позиции, но принципни.
- Къде един висш ръководител на служба се чувства най-удобно и на място в живота - преподавател, бизнесмен, мениджър?
- От бивши служители кой знае какви бизнесмени не става. Не защото бизнесът е лош. Но там трябва да имаш друга адаптация, друг усет и да извървиш стълбичката от нулата. Управителят на “Геотехмин” Цоло Вутов тръгва от нулата. Аз например не мога да се сравнявам с него като усещане за бизнес. Защото той си е извървял своя път, аз моя в службите - минал съм през всички стъпала. Преподавателската дейност е полезна, в корпорациите също - за да държат на реда. Дипломатическите постове също са хубаво нещо, но там се иска предварителна подготовка и нещо много важно - добро познаване на езици. Защото, ако тук допреди 30 г. можеше да бъдеш посланик с преводач, сегашният свят без английски е абсурд.
- Търсят ли ви за съвети от служби, които сте ръководили?
- Най-много от НСО. Тук имам доста опит и знания. От МВР не са ме търсили, включително от Академията. А е добре да предам опита си. Има различни полицейски модели, а това също е наука. Минал съм през академии в Москва, Вашингтон и Лондон и познавам системите им за сигурност.
