Близо 300 хил. общо са работещите пенсионери, 1/3 от тях - с инвалидни пенсии
Средната продължителност на живота у нас е спаднала до 74 г. и 8 месеца - една от най-ниските в ЕС
Около 294 хил. българи продължават да работят и след като се пенсионират. Близо половината от тях остават на работа около година след пенсионирането си, показват данни на Националния осигурителен институт.
От общия брой работещи пенсионери почти една трета -96 390 души са с инвалидни пенсии. “Това показва висок дял на трудова заетост сред хората с определен процент трайно намалена работоспособност”, отбелязват експертите на НОИ.
Заради пандемията НОИ вече преизчислява служебно пенсиите на работещите пенсионери през април. Около 77 хил. от тях са работили допълнително между 1 и 5 години. 14 хил. са успели да си вдигнат пенсиите с допълнителни осигуровки, оставайки на работа между 5 и 10 години след пенсионирането. А 3907 души са работили над 10 г. след пенсия.
Пенсионерите имат право на преизчисление и увеличение на парите си, ако продължат да работят и след датата на пенсионирането си и внасят осигурителни вноски. Това е и причината
броят на работещите
възрастни да нараства
непрекъснато. Средно те успяват да вдигнат пенсиите си с 6,01 лв., докато за инвалидите тази сума е 2,17 лв. При пенсиите за осигурителен стаж и възраст най-голямото в абсолютна стойност нарастване на изплащания месечен размер на пенсията е 379,12 лв. При пенсиите за инвалидност поради общо заболяване то е 190,91 лв., а при тези за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест - със 76,49 лв. “Тези значително по-високи размери на увеличенията могат да се обяснят със зачитането на осигурителен стаж с по-голяма продължителност при конкретните пенсионери”, обясняват от НОИ. Влияние оказва и обстоятелството, че част от тях са упражнили правото си при условията на ранно пенсиониране и са от сектори с добро възнаграждение и сравнително високи пенсии.
Най-голям брой служебно преизчислени пенсии през тази година са отпуснати между 2015 г. и 2020 г. - 150 352, а най-малко са отпуснатите преди 2000 г. - 17 342. Значителна част от тях са отпуснати при условията на ранно пенсиониране и при по-ниска възраст, което е предпоставка за съхраняване на тяхната трудова способност и по-дългото им оставане на пазара на труда, пишат експертите от НОИ в бюлетина си.
Най-старата
преизчислена пенсия е
отпусната на
16 юли 1963 г.
Близо половината от пенсионерите, които продължават да работят, обаче успяват да увеличат парите си само с 1 до 5 лв. 62 хил. са тези, получили увеличение с между 5 и 10 лв. А хората, постигнали вдига на пенсиите си между 10 и 15 лв., са 24 хил. души. Над 15 лв. отгоре получават 15 хил. души. Под 1 лев допълнително са взели 26 хил. души. Над 52 хил. работещи обаче
са останали без
стотинка увеличение
“Броят пенсии, които въпреки нарастването на действителния им размер остават приравнени на минималния размер за съответния вид пенсия, е 76 521. По-високият брой на тези случаи спрямо м.г., когато са били 51 905, се дължи до голяма степен на изпреварващото нарастване на минималния размер на трудовите пенсии от 1 януари", обясняват от НОИ.
5015 пък са работещите
пенсионери, които вземат
тавана
и съответно не могат да вдигнат парите си, въпреки че са внасяли осигуровки, трудейки се и след пенсия.
Да бъде увеличена изискуемата възраст за пенсиониране, така че тя да се обвърже със средната продължителност на живота, предлага Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси. В момента на всеки човек на възраст над 65 г. има трима в трудоспособна възраст, а до 2070 г. ще има по-малко от 2-ма, сочат от съвета.
“Пенсиите са основният източник на доходи за повечето пенсионери. За да се гарантира, че те остават адекватни с оглед на увеличената продължителност на живота, хората ще трябва да работят по-дълго в бъдеще”, пишат пък експертите на ЕК в Зелената книга, която е свързана със застаряването на населението. Докладът обаче посочва, че в различните държави трудовата възраст трябва да се повиши различно. В Малта, Унгария и Швеция например хората трябва да работят до 68 г., докато в Литва и Люксембург - до 72 години.
До колко години трябва да се работи в България, не е споменато. Засега българската пенсионна реформа предвижда постигането на пенсионна възраст и за двата пола от 65 г. чак през 2037 г. Изискуемият осигурителен стаж пък ще е 40 години.
Средната продължителност на живота у нас е една от най-ниските в ЕС. Тя е спаднала на 74 години и 8 месеца, показват данните на НСИ за периода 2018-2020 г.
ЕК постоянно ни дава препоръки да премахнем ранното пенсиониране, тъй като със застаряването на населението неминуемо ще се вдига възрастта, до която се работи, и все повече ще се товарят хората, които се пенсионират по основните правила.
