Една легенда - уличните телефони - отива в историята. За няколко поколения те така или иначе бяха загадка.
Това е един от последните ми шансове, в които мога да говоря по уличен телефон, тъй като аз съм от поколението, на което не ни бяха нужни. Съвсем скоро те отиват в историята, а са чули толкова много разговори в миналото.
Телефон все ни свързва, телефон ни дели се пее в популярната песен на Васил Найденов. Е, това ще е вечно актуално, но телефоните вече са други, а уличните няма да се поддържат масово.
Обществените телефони са истинска легенда по цял свят. Супермен ги използва, за да се преоблича в тях. А в книгите за Хари Потър те присъстват като червена телефонна кутия извън Министерството на магията, която магьосниците използват за достъп до министерството.
С нашите телефони обаче положението е тежко - повечето не работят, а фонокарти, с които се плащаше за разговори, отдавна не се продават. Може би е логично, защото интересът в последните години към тях върви към нула.
Само за последните 10 години разговорите са спаднали от 11 милиона минути на под 1 милион, или средно един уличен телефон се ползва по 15 секунди на ден.
Премахването на обществените апарати всъщност ще сложи край на над 100-годишна им история в България. От първите такива у нас е можело да се избират само 5 номера.
Кои са те? Вижте в Завещание на седмицата с Виктория Бочевска.
