Дяволът влиза в човека през джоба, казал светият отец на президента
Посланието на папата към българите е за здраве, благополучие, просвета. Папата има желание нашите църкви да се сближават още повече, заяви президентът Румен Радев след аудиенция при папа Франциск.
Преди срещата с официалната делегация светият отец прие на четири очи българския държавен глава. Сред темите, които обсъждали, бил съвременният бич - корупцията, каквато има не само в държавните ръководства, а и в църквата, разказа Радев.
По-интересното в разговора обаче било това, което папата му споделил за баба си. “Знаете, че баба му го е открила откъм българското кисело мляко. Той днес ми каза още нещо – баба му казала, че дяволът влиза в човека през джоба.”
Папа Франциск отправил смело послание с открито разобличаване на италианската мафия Ндрангета и активни позиции по всички злободневни въпроси на нашето съвремие.
“По-особеното на тази визита за разлика от предишния път през 2018 г., когато бях тук, е, че получихме достъп до Ватиканската библиотека - заяви Радев пред журналисти. -
Беше ми
представен
ръкописът на
документа,
открит през 70-те
г. от покойния
проф. Божидар
Димитров,
в който се споменава в редакторски текст за историята на Петър Богдан - 200 стр.”
Тогава не е известно къде е този ръкопис. Той е бил подготвен за печат. Едва през 2017 г. беше открит ръкописът на Петър Богдан в библиотеката в Модена. Това е събитие от огромно значение за България, посочва Радев.
Петър Богдан е роден в Чипровци през 1601 г. През 1667 г. - почти 100 г. преди Паисий, издава труд с невероятно значение за нас като българи. Tой предшества Паисий. Това е едно много силно послание за свобода, чест, достойнство, ценности, за осъзнаването на идентичността на един народ.
“Още миналата година на 1 ноември ние извършихме голяма по обем работа в президентството – да получим ръкописа за 1 месец, за да бъде изложен в началото в президентството, после в Националната библиотека”, казва Румен Радев. В последния момент се осуетило заради ограниченията заради пандемията. “Сега папата обеща своята подкрепа, държавният секретар на Светия престол кардинал Пиетро Паролин също обеща подкрепа и се надявам този труд да дойде в България”, каза президентът. Румен Радев
подари на папата
икона - домашен
триптих от XIX в.,
съобщиха от прессекретариата. Става дума за творба на Тревненската художествена школа, на която е изобразена Св. Богородица със светци, пазители на дома – св. Параскева, св. Георги, св. Димитър и св. Екатерина. В горната част са монтирани символи на християнско изкуство от седеф – Рождество Христово, Тайната вечеря и св. Йосиф. Творбата е декорирана с оригинални кръстове от празнични одежди на свещеник от XIX век в България.
Папата оценил много високо подаръка - композиция със силен заряд на обединяваща символика, посочи президентът Радев. Символите са типично католически, изработени в България.
Папа Франциск и българският президент се срещнаха за четвърти път. Първата среща беше на 24 март 2017 г., когато Радев заедно с колегите си от ЕС беше приет на аудиенция, посветена на 60-годишнината от подписването на Римските договори. На 26 май същата година Радев отиде на аудиенция при светия отец с делегация по случай честванията на светите братя Кирил и Методий. През май 2019 г. папа Франциск беше на посещение в България, където видя и държавния глава.
По-късно в римската базилика “Сан Клементе” се проведе
тържествена
литургия, водена
от Западно- и
Средноевропейския
митрополит
Антоний
За първи път православен архиерей в служение с клирици от Западната епархия на БПЦ отслужва подобна литургия в историята на централния олтар на древната базилика. Тя е свързана с делото на светите братя Кирил и Методий, които през IX в. занасят мощите на св. Климент, папа Римски, и ги подаряват на Римската църква по времето на папа Адриан II. След това българската делегация се поклони и на гроба на св. Кирил в криптата.
Президентите на България и Северна Македония влязоха заедно в римската базилика “Санта Мария Маджоре”, за да се поклонят пред паметната плоча на светите братя Кирил и Методий. Румен Радев и Стево Пендаровски се придружаваха от съпругите си и от делегациите, с които са в Рим.
Именно в “Санта Мария Маджоре” навремето папа Адриан II освещава славянските книги на светите братя. Свети Методий е ръкоположен за архиепископ, а учениците - за свещеници.
“Изключително силен знак е, че точно на това свято място президентът на Северна Македония и президентът на България отправяме ясни послания към нашите граждани за сътрудничество, доверие, приятелство”, каза пред журналисти Румен Радев.
Той определи това като “много силно послание от нашето
взаимно
преклонение пред
великото дело
на славянските апостоли. Кирил и Методий създадоха чрез писмеността един нов модел на духовно и културно развитие. Това дело е приобщаващо, то е пример как една решителна крачка към образование и просвета се е превърнала в най-светлото дело, което продължава да ни свързва от векове. Вярвам, че то ни задължава да работим така, че да търсим всякакви възможности и пътища за намиране на решение и на най-сложните проблеми, които днес стоят пред нас. Мога да ви уверя, че България е готова да работи последователно за изграждане на мостове между нашите две страни, за развитие на икономическите, търговските, образователните, културните връзки и за сближаване между хората. Вярвам, че заедно с нашите приятели от Република Северна Македония, с които споделяме общо духовно пространство през вековете, имаме решителност заедно да споделяме и общо бъдеще в обединена Европа, защото нашата обща писменост, обща хилядолетна история и култура не само ни улесняват, но и ни задължават заедно да вървим по този път”, заяви българският президент.
Румен Радев пристигна във Вечния град заедно с колегата си от Северна Македония Стево Пендаровски, като нашият самолет кацна първо в Скопие, а после в Рим.
Визитата на президента и българската делегация, в която е и министърът на културата проф. Велислав Минеков, започна от хълма Джаниколо, където е бюстът на Капитан Петко войвода.
Българският президент поднесе венец, а после откри галерия “България” в центъра на Рим. Инициативата за това е на директорката на Българския институт за култура Жана Яковлева, а първата изложба е “Културна памет – български художници в частни италиански колекции”.
