Президентът Румен Радев беше приет на аудиенция при папа Франциск, а след това към тях се присъединиха и съпругата му Десислава и останалата част от българската делегация.
„Това е третата ми лична среща с папа Франциск и обменихме мисли в различни области, говорихме не само за политика. Посланието на папата към българите е за здраве, благополучие, просвета", каза Радев пред български журналисти.
"Папата има желание нашите църкви да се сближават още повече. Ние имаме повече от хилядолетна история в нашите отношения. Започнали са още при княз Борис при покръстването на българите - IX век. Това, което става през последните десетилетия всяка година на 24 май – да се приема българска делегация на най-високо ниво, е важен знак за признание към България и ролята й в културното пространство, и не само към делото на светите братя Кирил и Методий. Папа Франциск е много навътре в съвременните процеси.
По-интересното в разговора, освен за съвременния бич - корупцията, която я има не само в държавните ръководства, а и в Църквата, както той сподели, е това, което казала бабата на папата. Знаете, че баба му го е "открила" откъм българското кисело мляко.
Папата днес ми каза още нещо – че баба му казала, че Дяволът влиза в човека през джоба. Папата отправи много смело послание, насочено с открито разобличаване на италианската мафия Ндрангета, и има активни позиции по всички злободневни въпроси на нашето съвремие".
Президентът Радев каза и какво е подарил на папата.
"Беше символ и това, което подарих на папата, изготвено от българския историк Румен Манев – това е композиция със силен заряд на обединяваща символика. В нея има български икони, автор е художник от Тревненската школа от XIX век. Има и религиозни символи върху седеф - те са типично католически, изработени в България. Всичко това е декорирано с кръстове от празнични одежди на български свещеник от XIX век. Това се оцени много от папата."
По-особеното на тази визита, за разлика от предишния път през 2018 г., когато бях тук, е че получихме достъп до Ватиканската библиотека. Беше ми представен ръкописа на документа, открит през 70-те години от покойния проф. Божидар Димитров, в който се споменава в редакторски текст за историята на Петър Богдан - 200 стр. Тогава не е известно къде е този ръкопис. Той е бил подготвен за печат. Едва през 2017 г.беше открит ръкописът на Петър Богдан в библиотеката в Модена.Това е събитие от огромно значение за България. Петър Богдан е роден в Чипровци през 1601 г, но в 1667 г.почти, 100 г. преди Паисий, издава труд с невероятно значение за нас като българи. Tой предшества Паисий. Това е едно много силно послание за свобода, чест, достойнство, ценности, за осъзнаването на идентичността на един народ. С Паисий явно са ползвали едни и същи източници. Това, което разказва Петър Богдан, е началото на нашето осъзнаване като нация, началото на нашето Възраждане.
Още миналата година на 1 ноември ние извършихме голяма по обем работа в президентството – да получим ръкописа за 1 месец, за да бъде изложен в началото в президентството, после в Националната библиотека.В последния момент се осуети заради ограниченията заради пандемията. Сега папата обеща своята подкрепа, държавният секретар на Светия престол кард.Пиетро Паролин също обеща подкрепа и се надявам този труд да дойде в България. Това е български католически свещеник, архиепископ на София, който имал смелостта и визията и мащаба на мисленето да го издаде преди толкова много години.”
Президентът коментира и тържествената литургия в базиликата "Сан Клементе", водена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.
„Преди малко се случи историческо събитие – за пръв път имахме служба от български митрополит в „Сан Клементе”, където са служили св.св.Кирил и Методий. Това е огромно признание, с подкрепата на папата и на държавния секретар Католическата църква все повече се отваря за наши източноправославни служения не само тук, а и навсякъде по Европа. Там, където нашите общности нямат храм, е много трудно, така че това е подкрепа за единението на нашите общности по света”.
