В началото на 50-те години програмата за ядрени опити на Съветския съюз беше в разгара си. Зад проекта на това, което ще се превърне във водородна бомба, стои руският физик Андрей Сахаров. „През 1955 г. той осъзна с яснота, след някои разговори със съветската армия, че е играл важна роля в предоставянето на най-ужасяващото оръжие на правителството, без да има контрол над неговото използване“. Малко повече от десетилетие по-късно Сахаров започна публично да призовава за намаляване на ядрените оръжия. Той дори пише на правителството на Съветския съюз, като ги предупреждава за опасностите от състезанието с ядрени оръжия. "Едва когато не получи отговор, той почувства, че трябва да го публикува, и то беше публикувано на Запад."
Връзката между физика и лидерите на Съветския съюз достигна ново дъно. Но имаше и други причини за тази враждебност: Сахаров се занимаваше все повече и повече със застъпничество за правата на човека и защитата на политическите затворници. През 1975 г. той се включва в изготвянето на Хелзинкското споразумение. Този документ има за цел да подобри отношенията между комунистическия Изток и капиталистическия Запад. "Това, което съветските лидери не очакваха, беше, че някой ще прочете следващите статии. И член 7 от Хелзинкския договор призовава за зачитане на правата на човека и основните свободи." Същата година Сахаров бе отличен с Нобелова награда за мир. "Той продължи да бъде моралният авторитет и вид велика фигура на дисидентското движение." Към този момент Сахаров стана трън в очите на властите на Съветския съюз. Изпратиха го в изгнание в руския град Горки, където прекара седем години. "Той беше заточен без съдебно постановление и поставен под режим, който напомняше домашен арест, въпреки че не беше наречен така."
След освобождаването си дисидентът се насочва към националната политика, където остава активен до смъртта си през 1989 г. Повече от век след раждането на Сахаров, духът му все още е жив и актуален днес. " Идеята му, че напредъкът, мирът, сигурността и правата на човека са неразривно свързани заедно, е много, много важна."
През 1988 г. Европейският парламент създаде наградата на името на Сахаров за свобода на мисълта, за да почете работата на руския дисидент. Сахаров подкрепи наградата, знаейки, че това ще насърчи защитниците на правата на човека. През 2009 г. международното общество за граждански права и историческото общество "Мемориал" спечели наградата. Повече от 30 години Европейският парламент награждава смели хора и организации, от политическа опозиция до жертви на религиозен фанатизъм.
"Това е показател за останалия свят, че всичко може да бъде решено мирно, спокойно, с достойнство." "Принципът на тази награда е, че този човек е изразил свободата си на мисъл и е посветил живота си на правата на човека." „Тази награда ни укрепва, зарежда ни с подновена енергия за защита на ценностите и принципите на демокрацията, които вие също споделяте.“ "Ние гледаме на Европа като на символ на човечеството и Европа наистина потвърждава днес, че е такъв символ." Продължаващата работа по наградата „Сахаров“ гарантира, че Европейският парламент продължава да осветява работата на защитниците на правата на човека, където и да се намират. "Най-мощното оръжие не е бомбата, а истината." Андрей Сахаров (1921 - 1989)
