Сгрешено име в документите обърква издирването от страна на осиновено момиче
“Видях се с биологичната ми майка за пръв път по време на локдаун, макар и само виртуално. Когато най-после се запознах с нея по телефона, ме попита защо не съм я потърсила по-рано. Казах ѝ, че защото е трябвало да стане сега. Все още не сме се виждали на живо. Говорим си, пращаме си снимки, въпреки че тя ми е изпратила засега само една. Не искам да бързам, ще изчакам.”
Лина е родена през 1980 г. в град Р. и е оставена в дом “Майка и дете”. Това не е истинското име на българката, която предпочита да запази анонимността си, но иска да разкаже историята си пред “24 часа”, за да бъде прочетена и от други като нея. Лина търси сама от години жената, която я е родила, но я открива едва преди шест месеца. Въпреки че е имала прекрасно детство след осиновяването си, а днес е щастлива майка на 4-годишен син, от години е искала да открие биологичната си майка, за да “затвори кръга”.
“Нямам търпение един ден да разкажа всичко на сина си. Биологичната му
баба иска да има
контакт с него,
намира много
прилики с нея
и с други нейни роднини. Виждала го е само на снимки, защото живее в чужбина. Смятам, че до няколко месеца ще се срещнем и на живо. Все още не познавам сестра си и тя не знае за мен. Давам време на биологичната ми майка да реши кога е готова за това.”
Лина признава, че от доста време е искала да открие жената, която я е родила, но същевременно изпитвала и някакъв страх какво ще намери от другата страна. В издирването си се натъква на жени, които впоследствие се оказва, че нямат нищо общо с нея.
Печатна или нарочна грешка в името на биологичната майка в документите за съда на практика превръща издирването в одисея.
Лина не знае и до днес защо биологичната ѝ майка я е оставила в дома. По думите на жената, с която отскоро поддържа връзки, навремето тя имала и друга дъщеря на 2,5 г. “Биологичната ми майка твърди, че е била с мен в дома около месец и че дори ме е кърмила. Идеята ѝ била да ме остави за отглеждане за няколко месеца, а не за осиновяване. Когато един ден се върнала в дома, служителките категорично отказали информация за мен. Тя не знаела къде съм и какво се случва с мен. Де факто не е дала съгласие за осиновяване”, разказва Лина.
Според нея родителите, които я осиновяват, ѝ разказват, че издирвали майката дълго, за да се подпише съгласие за осиновяване. По тази причина момичето е осиновено чак на шест месеца.
“Имало е и други кандидати за мен, защото съм руса и синеока. Т.е. предлагали са ме за осиновяване, без да е имало съгласие от биологичната ми майка. Моите родители твърдят, и аз им вярвам, че са
дали много пари за
мен на служителките
на дома, за да
ме осиновят”
Лина цитира думите на биологичната си майка, според която някаква жена постоянно я притискала да я остави и се опитвала да я убеди, че ще бъде в добро семейство, но в крайна сметка тя не подписала.
“Майка ми, която ме осинови, навремето пътувала много често до София по работа. Носела непрекъснато нови дрехи за мен в дома, но ме виждала все облечена с парцали. Имам белег на главата си от удар, била съм цялата в рани. Биологичната ми майка твърди, че съм се родила много чисто и здраво бебе, без никакви проблеми.”
Лина разказва, че е имала прекрасно детство без никакви лишения. И дядо ѝ, и баща ѝ, пътуват често до чужбина, родителите ѝ са в добро финансово състояние. Никога не си е давала сметка, че е осиновена.
Още след осиновяването бабата на Лина унищожава документите за това, за да не може един ден детето да стигне до тях. Затова и когато идва денят, в който Лина наистина иска да открие биологичната си майка, това става само по беглите спомени на родителите ѝ за нейното име.
“Едва когато станах на 21 г., разбрах, че съм била осиновена. Преди това имаше доброжелатели, които искаха да ми го подскажат, но винаги майка ми и баба ми намираха начин да замажат положението, така че никога не съм се съмнявала.
На 21 г. майка ми реши, че е крайно време да ми каже истината, защото всеки има право да я знае, и ако евентуално реша, да потърся братя и сестри. Тя и баща ми винаги са ми давали пълна подкрепа в това отношение”.
В първоначалната реакция на момичето няма никакви емоции. “Все едно бях чула да ми казват “добър ден”. Казах си, че щом биологичната ми майка е решила, че не иска да бъда нейна дъщеря, няма смисъл да я търся. Мислех си, че тя може да ме потърси, ако поиска, но не знаех, че не е имала право да го направи, а на всичкото отгоре от 1990 г. тя не живее в България.”
Лина едва изчаква да навърши пълнолетие през 1998 г. , за да замине за Италия. “Ако можех, даже по-рано щях да емигрирам, но все още нямах навършени години.” Момичето
завършва психология
в Италия, а
по-късно взема
и второ висше
в България
– строително инженерство.
“Никога не съм имала намерение да се върна в България. От 4 г. съм тук обаче заради работата си, въпреки че непрекъснато пътувам до чужбина.”
Преди няколко години Лина започва да издирва биологичната си майка.
Баща ѝ отива да потърси решението за осиновяването в съда, тъй като единствено той като осиновител има право да го вземе. “В решението беше сгрешено, според мен умишлено, първото име на биологичната ми майка, като беше добавена една буква.”
Лина опитва да стигне до нея с помощта на адвокат, но се натъква все на други жени с подобни имена от други градове. По неофициална информация знае, че майка ѝ е от същия град Р., където я оставя. Веднъж даже отива да я търси на адрес, който се оказва друг. Лина се записва в групата във фейсбук на децата и родителите, които се търсят.
“Реших, че след като презимето ми се различава с една буква от името на майка ми, трябва да я търся по друг начин, с друго име. Помогна ми жена от групата, която се обади няколко пъти в общината, където майка ми е живяла, но оттам не са искали да ѝ дават информация. В крайна сметка биологичната ми майка сама се свърза с жената, която ми помагаше в търсенето.”
“Имам добри новини, с мен се свърза биологичната ти майка и потвърди, че ти си нейна дъщеря”, чува един ден младата жена.
Лина не знае какво ще се промени в живота ѝ занапред, но е безкрайно доволна, че е разбрала произхода си. Самата тя помага сега на други хора в ситуация като нейната да стигнат до миналото си, което имат право да знаят.
