Бетонираха България за 1300-годишнината

Показваме ви галерия на 10 от най-грандиозните сгради и паметници, построени в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Доста от тях са занемарени, издраскани с графити, рушат се, а някои, като този пред НДК, вече ги няма.

Дом-паметникът на БСП (наричан "Чинията"), строен от строителни войски, сега се крепи почти само на арматурата си. 550-те кв. м мозайки в него са работа на 50 от най-известните български художници, които ги работят 18 месеца. В този си вид е любим обект на фотографите.

Имаше много опити да се спаси дори в този вид, защото така става символ на миналото и днешното време, но ничий проект не се реализира докрай. Дълго се спори и чия собственост е и кой е длъжен да го поддържа. Дори се превърна в място, тайно посещавано от търсачи на силни усещания. Имаше идеи този да театрални постановки там.

Но например в Добрич си харесват паметника на хан Аспарух, направиха му специално осветление (и на него посегнаха вандали) и дори го обявиха за символ на града.

Националният музей "Земята и хората" е един от най-посещаваните в София и може да се похвали със скъпоценни колекции, почти изцяло от дарения. Негов директор дълго време беше близък на фамилията Живкови.

А поклонението пред Паметникът на Незнайния воин е задължително при посещение на чуждестранни държавници.

Паметникът на

Незнайния воин

Паметникът на Незнайния воин е открит с голямо военно тържество на 22 септември 1981 година. Изграден е до южната фасада на напречния кораб на многовековната църква “Света София”. Проектът е на арх. Никола Николов - възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали във войните, водени от българската държава. Първият подобен гроб е унищожен. Години наред се говори за неговото възстановяване, но това става едва по повод 1300-годишнината на България.

Комплекс съчетава “вечен огън”, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка - едни от най-важните битки в Руско-турската война, статуята на легналия лъв от стария паметник, дело на известния скулптор Андрей Николов и каменна плоча с надпис - редове от Вазовото стихотворение “Новото гробище над Сливница”: “Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха!”

Пантеонът

на Георги

Раковски

Помещава се в обща сграда с експозицията “Котленски възрожденци” в Котел. Открита е през 1981 г., а пантеонът е посветен на Георги Раковски - един от най-великите български революционери и възрожденци. Там са ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, личният дневник на великия българин, личното му оръжие. В пантеона се пази сърцето на д-р Петър Берон. Сред най-интересните експонати е бронзовата скулптура “Възкресение”, мраморният саркофаг на революционера и др.

Дом-паметник на

БСП на Бузлуджа

Решение за изграждане на Дом паметника на БКП се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971 г. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Открит е на 23 август 1981 г.

Архитектурният проект е дело на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт за Гръцката православна църква в щата Уисконсин, САЩ.

Дом-паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5. Декорирана е с 550 кв. м мозайки. Сред 60-те творци са Величко Минеков, Валентин Старчев, Христо Стефанов, Йоан Левиев, Димитър Киров и др., които работят 18 месеца.

Национален

дворец на

културата

Националният дворец на културата (НДК) е център за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Застроената му площ е от 123 000 м, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител архитект Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив начело с арх. Атанас Агура.

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП от средата на 70-те години на XX век. Работата започва дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава на 31 март 1981 г. Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. Строежът струва 270 млн. лв. тогавашни пари. Знакът, символ на НДК, е дело на Георги Чапкънов, а позлатената скулптура “Възраждане” в централното фоайе е дело на Димитър Бойков. НДК е домакин на над 300 събития годишно.

“Създателите на

българската държава”

С разпореждане на бюрото на Министерския съвет от 1977 г. е взето решение за изграждане на паметник, посветен на предстоящата 1300-годишнина. Монументът “Създателите на българската държава” е в най-високата част на Дунавската равнина - Шуменското плато, и е открит през ноември 1981 г. В композицията са фигури на българските владетели Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I. Най-голямата скулптура е на хан Аспарух на кон. До паметника водят 1300 стъпала, а по пътя има 13 водни каскади.

Статуя на Аспарух

Най-големият паметник на българския владетел Аспарух се намира в гр. Добрич. Открит е през 1981 г. по повод честванията за 1300 години от основаването на българската държава. Скулптор е Величко Минеков. През 2010 г. е избран за символ на гр. Добрич. Архитектурният комплекс включва голяма статуя на Аспарух, възседнал кон и вдигнал победоносно меч в ръка. Пред него са наредени скулптури на неговите войни, също вдигнали победоносно мечове към небето. През 2014 г. е поставено осветление, което нощем озарява с цветовете на българското знаме паметника.

Крепостта

Царевец

През 50-те години на ХХ в. започва проучване на крепостната система, двореца и патриаршията на хълма Царевец във Велико Търново. а 19 септември 1965 г. тече заседание на Градския общински народен съвет. Присъстват Тодор Живков, Митко Григоров, Пенчо Кубадински Емилиян Станев, Георги Джагаров. Взема се решение за възстановяване на най-важната крепост на Втората българска държава. Участват десетки учени и археолози. За крепостта са отпуснати 400 хил. лв.

Аудио-светлинният спектакъл “Звук и светлина” с драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказва славната и трагична история на Второто българско царство (1185 – 1393).

Парк-музей

“Самуилова

крепост”

Националният парк-музей “Самуилова крепост” (намира се на невисокия хълм Куфалница на десния бряг на река Струмешница, 5 километра северно от село Ключ, Петричко) е открит тържествено на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани. Величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст отразява целия трагизъм на събитията там. Барелефите зад фигурата на царя изобразяват ослепените самуилови воини. Автор на паметника е проф. Борис Гондов. Четирите бетонни пилона са изградени в най-високата част на хълма върху руините от средновековната кула.

Паметник “1300

години България”

“1300 години България” е архитектурно-монументален комплекс в София. Открит през 1981 г. в градината пред НДК - премахнат 36 г. по-късно. Автори са проф. Валентин Старчев и арх. Александър Баров. Изграден е (беше) от основно бетонно тяло и месингови платна, оформящи пластиките. Композиционните фигури са високи 7 метра, а целият паметник - 35 м. Композициите са “Цар Симеон и книжовниците”, “Пиета” - образ на скърбяща майка, и “Съзидателят” - образ на обикновения работник. Съвременното, модерното и абстрактното според идеята на авторите се съдържат в 3 огромни блока, разположени във възходяща линия и завършващи с крило - символ на полета на мисълта, свободата на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство. Върху паметника са изписани фрази от Васил Левски, Стоян Михайловски и Христо Ботев.

На 18.ХII.2014 г. Столичният общински съвет решава да бъде преместен и това става през 2017 г. Демонтирането (разрушаването) струва 400 000 лева.

Паметникът се разпада години наред, преди да бъде премахнат окончателно през 2017 г.

Музей "Земята и хората"

Сградата на Националния музей “Земята и хората” е построена в края на ХIІХ век, една от първите с цялостна железобетонна конструкция, реставрирана и адаптирана по проект на арх. Христо Ганчев за музей.

Към декември 2016 г. общо 77% от образците в основния фонд на музея са придобити чрез дарения от над 930 български и чуждестранни дарители.

С най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев - колекция гигантски кристали от Бразилия.

За юбилея песни се пеят, картини се рисуват

Поетът Александър Михайлов:

Песента “България се ражда”

се роди без поръчка

Александър Михайлов е български журналист, писател и поет, автор на много естрадни, граждански, военно-патриотични песни и маршове.

По негови стихове са създадени популярни песни като “Снегът на спомена”, “Една мечта”, “Влакът на надеждата”, “Обич не познава камъкът студен” и др., участвали в девет издания на конкурса “Златният Орфей” и отличени с престижни награди.

Автор на над 30 стихосбирки. Член е на Съюза на българските писатели. 91-годишният днес поет е автор на текста на една от песните, посветени на 1300 години България - “България се ражда”.

- Г-н Михайлов, по поръчка ли написахте песен за този юбилей преди 40 години?

- Не, не. Аз се интересувам от събитията в България, свързани с имена, с кръгли годишнини и често пиша стихове на тази тематика.

Идеята за “България се ражда” беше лично моя. Дори сега съм събрал свои стихотворения от многото си книги в два тома - първият се нарича “България хилядолетна”, но дали ще дочакам издател?

- Как бе избран вашият текст?

- Тогава текстовете се пращаха в комисия към БНТ, която имаше последната дума. Тя преценяваше кой текст на кой композитор да даде. Моят, за щастие, отиде при големия маестро Александър Йосифов - голям мой приятел, който написа музиката към него. Песента тогава имаше голяма популярност.

Картина на Николай Зиков на “летящ” на

място кон с 13 топки видя свят след 40 г.

Преди повече от 40 г. художникът Николай Зиков заявява, че може да нарисува картина, която едновременно показва както бурното и динамично развитие на българската история, така и безвремието и застоя на комунизма.

В края на 1976 г. в ателието му е организиран таен вернисаж. Платното е озаглавено “13 века България” и изобразява препускащ кон, около който се изсипват тринадесет разноцветни топки. Удивителното в картината е, че конят изглежда едновременно и в движение, и в застой. Картината не е показвана нито покрай честванията през 1981 г., нито през следващите четири десетилетия. Едва през 2020 г. е показана в галерия “Средец” на първата самостоятелна изложба на художника, когато той е вече на 75 г.