Изследва всичко - миналото, легендите, бита, особеностите. Включил е и тази част, която попада в гръцка територия
Турците тук имат битова памет, която се покрива с тази на тракийските българи особено за периода на Балканската война, казва Гарена
Най-мащабното изследване на Източните Родопи прави енорийският свещеник на Кърджали отец Петър Гарена. От няколко години той проучва архивни документи, обходил е стотици села и махали.
Проучва всичко - миналото на населените места, легендите, бита, особеностите. Прави го с предварително подготвен въпросник, включващ
360 въпроса,
на които са
отговаряли
местни жители
“Написал съм 150 600 страници, които в момента обработвам и групирам, от тях ще извадя най-важното. Предвидил съм да представя събраното в 14 тома. Направил съм детайлна карта с GPS координати на всяко населено място”, казва отец Петър.
Идеята за изследването му идва, след като установява, че за Източните Родопи е писано много, но няма цялостно изследване.
“Писано е за определен район, група села или само за едно, но подобно всеобхватно изследване се прави за първи път. Възможно е да има непълноти, но претендирам, че съм ходил в абсолютно всяко селище”, казва свещеникът. Той обясни, че проучването му обхваща Източни Родопи като географско понятие, а не политическо, административно, краеведческо или друго.
“Питаха ме защо не съм включил село Русалско в изследването си. Ами защото то е в Кърджалийска област, но не е в Източните Родопи. Просто не попада в тази част на планината”, казва отец Петър. Той допълни, че в изследвания от него район има 1600 села, без да броят махалите. В проучванията си свещеникът включва и частта на Източните Родопи, която попада на гръцка територия.
“Издирил съм всички села на база на
писмени
документи
- османски,
български,
турски и гръцки
Първо събрах имената на населените места по време на Османската империя, а след това ги съпоставих със съвременните им имена. В източниците имаше много неясноти, които трябваше да се разплетат”, обяснява изследователят.
Като пример посочва буквата за звука “ъ” на турски език, която българите най-често разчитат като “и”, защото наподобява латинската буква, но е без точка. Голям проблем се оказал и диалектът на местните турци. Използваните от тях наименования на населените места звучели по различен начин от тези на книжовния език.
“Издирих много автентични материали, които досега не са били известни. Това са архиви, съхранявани в храмове и семейства. Ползвал съм и записани спомени на съвременници, които не са издавани, но се съхраняват от потомците им.
Например попаднах на писмени спомени за Топал Кадир, ръководил една от българо-турските чети, чиято цел е била създаване на българо-турска автономия в Беломорска Тракия, която след 1924 г. попада в границите на Гърция”, казва отец Петър.
В османски документи се е натъкнал дори на
сведения за
Момчил юнак
Според тях част от поканените от византийския император Канкакузин да му помагат по време на гражданската война във Византия туркопули са били българи.
Преди да дойдат в Родопите и да се присъединят към Момчил юнак, те са живеели в българско княжество в Мала Азия.
В проучванията си отец Петър разчита изключително и на разказите на местните хора.
“Турците в Източните Родопи имат битова памет, която се покрива с тази на тракийските българи особено за периода на Балканската война. За турците, както и за българите тя е разоряваща. Турците са страдали от български мародери, както и българите са страдали от турския башибозук.
Имало е издевателства и от двете страни, но не от редовните войски, а от различни чети, които под предлог, че помагат на дадена страна, всъщност са мародерствали”, разказва отец Петър.
След тези смутни времена
извършилите
безчинства са
напуснали
района,
а в него е останало само мирното население.
По време на изследването си отец Петър установил, че в гръцката част на Източните Родопи помаци помнят на кои българи са били къщите, в които живеят, и дори са разпитвали за потомците им в България.
“В Гърция имах преимуществото, че съм свещеник. Расото беше бронята ми. Аз никъде при обхожданията не го свалих. Хората имат респект към свещениците и никой не ме е закачил.
Извън изследването мога да кажа, че съм свършил и една църковна дейност. Вече може да се каже, че във всяко село в Източните Родопи е ходил православен свещеник”, разказва отецът. В Гърция
помаците
продължавали
да пазят
българския език
“В началото ме мислеха за грък. Помаците се страхуват да говорят български, който ползват в домовете си.
Когато се появях, се обръщаха към децата си на гръцки, но те не ги разбираха. След това се опитваха да говорят на турски, но беше ясно, че и този език е неразбираем. Когато им проговорех на родопски диалект, сякаш си отдъхваха”, казва свещеникът.
За него най-трудно било с проучването на т.нар. мъртви села, които вече не съществуват. Някои от тях са напуснати от жителите си още по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. За тях дори не е останал спомен сред живеещите в района.
“Повечето селища, които са останали под водите на трите язовира в Източните Родопи - “Кърджали”, “Студен кладенец” и “Ивайловград”, са описани подробно като село Дарец например”, твърди отец Петър.
Според него
под язовирите
има и селища,
за които няма информация като село Желязна врата. Местните твърдели, че подобно населено място няма, но изследователят успява да достигне до останките от къщите му преди 2 г., когато нивото на “Студен кладенец” много спаднало.
На други места изненадващо местните имали информация за старите селища. Такъв е случаят със село Мече ухо в Крумовградско.
“Сещнах го само в един писмен източник. Мислех, че е грешка и няма такова село. Оказа се, че местните хора знаят за Мече ухо и дори ми показаха мястото, където се е намирало. От селото бяха останали само останките на кладенец, но си личаха ливадите.
Оказа се, че камъните са отнесени в село Странджево, където са използвани като строителен материал при изграждане на тамошните къщи”, твърди отец Петър.
При проучванията му
информация
събирал и от
гробищата
Според свещеника в Източните Родопи могат да се видят не само християнски и мюсюлмански гробища, но и смесени. Такъв е случаят в обезлюденото черооченско село Душка.
“У нас битува представата, че ако гроб има два камъка, значи е мюсюлмански. Не е така, има такива християнски гробове, например в село Гугутка. Там се натъкнах и на издълбани рисунки върху надгробните камъни. Фигура на човек с рало показва, че гробът е на земеделец”, твърди отец Петър.
