6 гола в 5 поредни мача. За всеки нападател това е невероятен атестат. И феновете на “Ивърнес Каледониън Тисъл” вече се кълнат в един 24-годишен българин да ги изведе до плейофите за влизане в елита. Защото от девето място тимът вече е четвърти в Чемпиъншип. А Николай Тодоров не спира да вкарва.
В момента е втори при голмайсторите след звездата на “Хартс” Йън Бойс, като този отбор е на 20 точки пред втория в класирането и се връща в елита.
“Мнозина ще кажат, че второто ниво в Шотландия е доста слабо, а не е така. Невероятна физическа битка. Ако беше толкова лесно, “Хибс” нямаше да прекара 3 сезона на това ниво, преди да се върне в елита, а “Глазгоу Рейнджърс” и “Хартс” - по два”, обяснява централният нападател, който през август става на 25 години.
Новият мениджър на "Ивърнес" Нийл Маккан обръща нещата за българина. Той поема отбора през януари. “В началото на сезона започнах с три гола в три мача и по незнайни причини Джон Робертсън ме закова на пейката. Влизах като резерва. Маккан обърна нещата и от застрашени от изпадане сега се борим за промоция. Пътят е доста труден. Първо третият и четвъртият играят при разменено гостуване, след това се изправят срещу втория в класирането и едва в третия етап е сблъсъкът с предпоследния във Висшата лига”, обяснява Николай. “Ивърнес” изпуска уникален шанс през миналия сезон заради пандемията. Тимът е втори в класирането, но първенството е спряно и само победителят влиза в елита. Плейофи и всичко останало са отменени.
Маккан е доста известно име в Шотландия. Изиграл е 26 мача и има 3 гола за националния отбор. Играл е за “Дънди”, “Хартс”, “Глазгоу Рейнджърс”, “Саутхемптън” и “Фолкърк”. Един от малкото, престъпили правилото, че католици не могат да играят за “Рейнджърс”, което му навлича вечния гняв на привържениците на “Селтик”.
Николай се чувства идеално в Шотландия. Преди малко повече от 2 години се жени за Дженифър. Тя работи като парамедик на мачовете на “Хартс”, където се забелязват. “В началото малко се дърпаше, но успях да доведа нещата до успешен край”, с усмивка споделя Тодоров. Преди 9 месеца се появява и Александър, новият допинг на Ники. “Всичко се преобърна. Сега цялото време е за него. Невероятен е, расте като гъба”, обяснява гордият татко.
Нападателят е юноша на ФК “Плевен”, тима, създаден от баща му, който също е Николай Тодоров. Тръгва преди 10 години за Англия, като печели стипендия от “Брукхаус Колидж”. Там го забелязва 2-кратният европейски шампион “Нотингам Форест”. Става шампион при младежите. Подписва договор, но така и не стига до първи тим. “Беше някакъв хаотичен период в отбора. Смениха се куп мениджъри, не получих шанс”, обяснява Николай. Дават го под наем на “Уорчестър”, който в момента е на деветото ниво на английския футбол, и след това в “Хемел Хемпстед”, който пък е на шесто.
През 2016 г. се озовава за първи път в Шотландия, като подписва договор с “Хартс”. Две години живее заедно с Алекс Петков, докато двамата са в “Хартс”. Централният защитник, който е син на бившия национал Милен Петков, се прибра в България, заигра в “Левски”, а в момента е в основата на успехите на “Арда”. С негов гол тимът се класира за финал за купата срещу ЦСКА.
“Той е страхотен професионалист. Има ръст и много добра игра с глава. По-малък е от мен. Дано се развие, има страхотни качества”, обяснява Николай. “Често се чуваме”, допълва нападателят.
Но и в “Хартс” не му провървява. Първо е даден под наем на “Каудънбийт”, а след това на “Ливингстън” и “Куин оф дъ Саут”. С екипа на “Ливингстън” записва 32 мача и 10 гола, а отборът печели промоция за Висшата лига. Това обаче носи само 1 година договор с “Хартс” за нападателя.
Подписва договор с третодивизионния италиански “Риети”, но след шест месеца се връща в Шотландия и заиграва във “Фолкърк”. От лятото на 2019 г. е в “Ивърнес Каледониън Тисъл”.
Иначе най-добрият му приятел в момента е вратарят на “Кеймбридж” Димитър Митов. “Той правеше страхотен сезон, преди да се контузи. През лятото ще направи доста сериозен трансфер”, категоричен е Николай.. Поддържа връзка и с бившия капитан на националния
отбор Стилиян Петров, една от легендите на “Селтик”. “Почти всеки ден се чуваме. Дава ми неоценими съвети”, обяснява Тодоров.
През лятото и той трябва да взема важно решение. “Договорът ми изтича. Има доста сериозен интерес и от Шотландия, и от долните дивизии на Англия. Но сега единственото, което искам, е да се класираме на плейофите за елита. И това е най-важното. Като свърши сезонът, ще му мисля”, допълва той.
Мечтата му остава да играе в националния отбор. Викан е само веднъж при младежите. “Нямам време да гледам български мачове, особено след като се появи малкият. Но иначе следя всичко. За всеки футболист е мечта да играе в националния отбор. Смятам, че и аз мога да дам свежест на този тим. Но не искам да се натискам. Ако треньорите преценят, винаги съм готов да тръгна”, допълва той.
Иначе от 2 години не се е прибирал в България и вече започва да му липсва. “Добре, че са разговорите с Митко и Стилиян, че ще забравя българския”, шегува се той. “Иначе се надявам през лятото нещата да се успокоят и да може да се приберем. Да отидем на море, да се върнем към нормалния живот”, допълва той.
Иначе Ивърнес е доста футболен град. Традициите му датират от 1895 г. Тогава три отбора - “Ивърнес Цитадел”, “Ивърнес Селтик” и “Ивърнес Юнион”, се обединяват в “Ивърнес Тисъл”, който започва да играе в местните лиги. Сегашният тим се появява през 1994 г. след ново обединение между “Тисъл” и “Каледониан”, друг отбор от града.
