Терапията дава голяма надежда, че може да предотврати загуба на крайник от напреднали усложнения.
Диабетът има две лица - на контролирано хронично заболяване, но може да бъде и кошмарно състояние, застрашаващо с ампутация, за което медицината има ограничени ходове. Успешното лечение на малък брой пациенти пред ампутация може да се окаже големият пробив в терапията на незаздравяващите рани.
Обнадеждаващият резултат постига екип под ръковоството на д-р Майкъл Карстенс от Института по регенеративна медицина към Университета Уейк Форест в Северна Каролина, САЩ. Той публикува в специализираното издание “Стем селс” доказателства за ефикасност в продължение на 1 година след лечение със стволови клетки от фракция, получена от мастна тъкан. Пробивът е поредната надежда, че терапиите, базирани на стволови клетки, са новата вълна в медицината за използването на собствените лечебни сили на тялото.
Диабетните язви на стъпалата са усложнение на диабета в резултат на увреждане на микроартериалните съдове и периферна невропатия. Хронично високата кръвна захар уврежда както нервите, така и малките кръвоносни съдове на тялото, което влошава притока на кръв към краката - пречка в естествения процес на зарастване на рани.
Приблизително 15% от диабетиците развиват трудно заздравяващи рани, като някои от тях стигат до най-тежкия стадий. Тогава микроваскуларните увреждания стават трудни за лечение.
Стъпвайки на проучвания, които показват, че терапиите с мезенхимни стволови клетки могат да подобрят регенерацията на тъканите, хирурзите решават да използват метода при диабетни рани. И започват проучване за безопасността и ефикасността на новото лечение.
Включени са 63-ма пациенти с незарастващи диабетни рани на стъпалата с диаметър над 3 сантиметра, като някои от язвите са толкова дълбоки, че оголват сухожилията. Хората са били пред ампутация след изчерпани възможности за конвенционално лечение.
Екипът, създал метода, им инжектира в близост до раната собствени (автоложни) стволови клетки, получени от мастна тъкан. Във фракцията има клетки, наречени мезенхимни стволови клетки.
Пациентите са наблюдавани на 6 и 12 месеца, за да се оцени затварянето на язвата. Не са докладвани сериозни нежелани събития, свързани с интервенцията. На 6-ия месец напълно затворени са били раните на 51 от участниците, при 8 язвата е била намалена със 75 процента. На 12-ия месец 50 от пациентите са били напълно излекувани, а при 4-ма е постигнато 85 процента изцеление.
На базата не тези резултати учените смятат, че инжектирането на стволова съдова фракция може да предотврати загуба на крайник с драматични последици за болните и опустошителни социално-икономически последици за обществото.
“Представеният протокол е лесен за изпълнение и може да се извърши бързо и безопасно като амбулаторна процедура при условия”, пишат хирурзите в представянето на метода.
При диабет грижите за краката са на практика грижа за живота. Хората с диабет са предразположени към язви на краката по няколко причини. С течение на времето хронично високата кръвна захар може да увреди нервите в краката, което води до загуба на усещане. Това означава, че раните или порязванията могат да останат незабелязани, докато не се влошат и инфектират. За да е още по-сложно, диабетът уврежда малките кръвоносни съдове на тялото, което влошава притока на кръв към краката и пречи на естествения процес на зарастване на рани. А освен това много хора с диабет страдат и от запушвания в по-големи артерии, включително тези в краката.
9 симптома предупреждават за наднормено висока кръвна захар и скрито заболяване
Решаващо за прогнозите за контрола на диабета от тип 2 е неговите издайнически признаци да бъдат разпознати в началния етап. Ранните неразпознати признаци може да включват:
1. Често уриниране. Когато нивата на кръвната захар са високи, бъбреците се опитват да премахнат излишната захар, като я филтрират от кръвта. Човек уринира по-често, особено нощем.
2. Повишена жажда. С течение на времето това може да причини дехидратация и да доведе до чувство на по-голяма жажда от обикновено.
3. Постоянен глад - от дисбаланса на кръвната захар.
4. Чувство на голяма умора в резултат на недостатъчно преминаване на захар от кръвния поток в клетките на тялото.
5. Замъглено зрение - високата захар в кръвта уврежда малките кръвоносни съдове в очите.
6. Бавно зарастване на рани.
7. Изтръпване, необяснима топлина или болка в крайниците.
8. Тъмни петна по врата, подмишниците или слабините.
9. Сърбеж и гъбички в устата, гениталиите и подмишниците. Излишъкът от захар в кръвта и урината осигурява храна за различни дрожди, което може да доведе до инфекция.
