В България е почетен гражданин на 3 града - София, Пловдив и Перник
Първото отличие, което Гагарин получава след космическия си полет, е медал “За усвояване на целините”. Връчват му го веднага след кацането на вертолета, който го прибира от мястото на приземянаването му.
Идеята вероятно е хрумнала на някой председател на совхоз. Заради проблем със системата на спирачките Гагарин каца не на 110 километра от Сталинград, а в Саратовска област, в близост до град Енгелс. Усвояването на целините, което СССР стартира през 1954 г., се провежда и там - в Поволжието.
Явно майтапите са били прекалено големи, защото след това същия медал получават всички космонавти, независимо от мястото на приземяване.
Преди полета си старши лейтенант Гагарин има само медал “40 години военни сили на СССР”. След това върху него се изливат един куп отличия, главно от чужбина.
Веднага след приземяването той става герой на СССР и получава медал “Златна звезда” и орден “Ленин” на 14 април 1961 г. От старши лейтенант става директно майор. Подполковник става на 12 юни 1962 г., а полковник на 6 ноември 1963 г. На 13 април вече е заслужил майстор на спорта на СССР и военен летец I клас.
Народна република България се забавя фатално и Чехословакия ни
измъква Гагарин под носа. Той става носител на званието “Герой на социалистическия труд на ЧССР” на 29 април, а същото отличие му дава НРБ чак на 24 май. На 27 юни пък е първият носител на званието “Летец-космонавт на СССР”. Виетнам го прави герой на социалистическия труд чак на 28 април 1962 г.
Освен това става президент на обществото за съветско-кубинска дружба, почетен член на комитета “Финландия -СССР” и много други. От 1966 г. е почетен член на Международната академия по аеронавтика.
При ордените обаче изпреварваме всички след СССР. “Георги Димитров” му е даден заедно с “Герой на социалистическия труд” на 24 май. “Звезда на Индонезия” получава на 10 юни, полския “Грюнвалдовски кръст” на 20 юни. Става първият носител на орден “Плая Хирон” на Куба на 18 юли, а на 2 август вече е и с бразилския “За заслуги към въздухоплаването”. “Знаме на Унгарската народна република с брилянти” му се дава на 21 август. Египет му връчва “Огърлицата на Нил” на 31 януари, а на 6 февруари взема и “Звезда на Африка” на Либерия. Чак на 22 октомври 1963 г. ГДР му дава и “Карл Маркс”.
Медалите му са стотици. България води и сред чуждите държави, където той е почетен гражданин. У нас това правят София, Пловдив
и Перник. В миньорския град дори е №6 в историята, като пред него е двукратният олимпийски шампион Боян Радев.
В СССР той е почетен гражданин на Байконур, Калуга, Новозабиков, Клинци, Новочеркаск, Люберци, Сумгаит (днес в Азербайджан), Смоленск, Виница, Севастопол, Саратов, Комсомолск на Амур, Тюмен и Гжатск (който след смъртта му става Гагарин). В Русия вече това звание му дават Оренбург и Шчолково. В Кипър - Лимасол и Фамагуста, в Гърция - Атина, във Франция - Сен Дени, и в Чехословакия - Тренческо Теплице (днес в Словакия). Освен това получава златните ключове от египетските Кайро и Александрия.
И двете дъщери на Гагарин са живи и до днес Голямата - Елена, която е родена на 17 април 1959 г. е генерален директор на музея резерват “Московски Кремъл”. Нейната дъщеря Екатерина Караваева (10 юни 1987 г.) живее в Лондон от дълги години, женена за дипломата Павел Внуков.
По-малката дъщеря на Гагарин - Галина, която е родена на 7 март 1961 г., или броени дни преди полета му, е професор, завеждащ катедра за национална и регионална икономика в Русийския икономически университет и академия “Георги Валентинович Плеханов”, доктор е на икономическите науки.
Съпругата на Гагарин Валентина почина през миналата година.
