Изненадана от определената дата за парламентарните избори бе католическата общност у нас, защото тя съвпада с нейния Великден. Тази година той предшества православния с близо месец.
За мнозина католици това съвпадение на датата на изборите с Възкресението Христово не е проблем и те не смятат, че това ще им попречи да отидат пред урните. Но повечето все пак са огорчени, че от президентството не се съобразиха с католическата общност, която е малко над 60 хиляди души в България, но има значимо влияние в много области на обществения ни живот.
А кои са и къде се намират католиците във Врачанско? Най-голямата католическа общност в областта е в с.Бърдарски геран, което се намира на 10 км северно от общинския център Бяла Слатина. Сега селото наброява около 700 жители, повече от които се занимават със земеделие и специфични занаяти.
Бърдарски геран е най-голямото от петте села, заселени от банатски българи – католици, завърнали се от Банат в България след Освобождението 1887 г. и населяващи напълно или частично тези села и в началото на ХХІ век. Другите села са Асеново, Брегаре, Гостиля и Драгомирово в Плевенско.
Банатските българи са потомци на бунтовниците, намерили спасение във Влашко след поражението на Чипровското въстание 1688 г. и на 300 семейства павликяни – католици от Никополско и Свищовско, които се присъединяват към тях през годините 1726 – 1731 г. Повечето заселници на Бърдарски геран произхождат от най-голямото село на българи в Банат Стар Бешенов. Първите 14 семейства от там идват в България през есента на 1887 г. предвождани от Лукан Чуканов, който става първият кмет на новото село.
През лятото на 1950 г. Бърдарски геран става сцена на първия от поредица бунтове срещу принудителното събиране на нарядите. На 3 юли, по време на жътвата, в селото е получено нареждане вършитбата да се извършва на общ харман, за да може властите по-лесно да изземват нарядите, но селяните отказват да се подчинят и на много места се стига до сбивания с пъдари, милиционери и въоръжени комунистически активисти, а 500 жени провеждат демонстрация пред общината.
В селото пристига окръжния партиен секретар Иван Тодоров-Горуня, след което милицията ликвидира бунта, 20 души са арестувани, а други са пребити. За инициатор на бунта е обявен местният свещеник Асен Чонков, който е осъден на 15 години затвор, други шестима селяни също получават присъди. Делото поставя началото на поредицата Католически процеси през следващите години.
Известни личности в Бърдарски геран са монсеньор Евгений Босилков, дългогодишен свещеник в селото, никополски епископ, репресиран от властта през 1952 г., първият български католик, обявен от папата за блажен. Тук са родени известния наш философ Иван Калчев, Светлана Караджова, бивш кмет на селото, сега председател на Дружеството на банатските българи у нас.
Католическата общност във Враца се формира с урбанизацията и индустриализацията на България през 60-70-те години на XX век. Тогава в града се заселват католици от село Бърдарски геран, от католически села от Плевенско и от други краища на България .
Католическата енория „Успение на Св. Дева Мария” е създадена през май 2014 г. и за миряните в нея се грижи отец Койчо Димов, който служи освен в църквата „ Св. Йосиф” в Бърдарски геран и във временния параклис на католиците във Враца. През 2014 г. на тържествено богослужение никополският епископ Петко Христов освети основния камък на нова църква във Враца.
Камъкът е част от градежа на разрушената по време на бомбардировките през Втората световна война католическа църква „Свети Йосиф“ в София. Очаква се през тази година католическата църква във Враца да бъде окончателно завършена и осветена. Кръстът с разпятието, олтарът и амвонът, които бяха използване по време на посещението у нас и литургията на папа Франциск през май 2019 г. в София, бяха дарени за строящата се католическа църква във Враца.
