Със смъртта на цар Киро си отива завинаги и една знаменита епоха на ментетата, които ни бяха удавили от всички посоки още от началото на 90-те години на миналия век. Точно в онези времена ромския цар натрупа много пари, като бълваше червено Джони от нелегални селски цехове. Най-реалистично в Джонито, естествено, беше етикетът. Но в онези метилови времена това не беше никакъв проблем, защото всички стоки бяха менте. Червеното Марлборо, например, идваше от цех в петричкото село Ръждак, въпреки че в централата на Филип Морис в Швейцария нямаха абсолютно никаква идея за тази дейност. Целият ни живот тогава беше 100-процентово менте, а цар Киро беше бармана на държавата.
Той можеше да дестилира абсолютно всичко, на което отпечата приличен етикет. Когато се видях за първи път с него обаче, ме почерпи в дома си в Катуница с истински 15-годишен “Дъмпъл”. След като 15 минути по-рано му направих първите му снимки на златния трон, които в момента всевъзможни сайтчета разпространяват (без да питат) в мрежата. Срещата ни се случи в края на юни 2006 г., а влизането в дома му в Катуница за нас беше истинско изпитание, защото това, което в този момент цар Киро мразеше най-много след полицията, беше вестник “24 часа”. Няма и седмица преди да го посетим, Пловдивската районна прокуратура започна разследване срещу него заради заплахи към колежката ни от офиса на вестник “24 часа” в Пловдив Десислава Хаджиева.
Точно в този момент обаче колеги доведоха в София при мен журналиста Марк Франкети, кореспондент на “Сънди Таймс” в Москва. Същият, който 4 години по-рано посредничеше при преговорите с чеченските терористи, които бяха взели 916 заложници по време на мюзикъла “Норд-Ост” в руската столица. Лидерът на чеченците Мовсар Бараев беше допуснал Марк Франкети като посредник, но след около 60-часова обсада руснаците прекратиха тази лигавщина, като пуснаха във вентилационната система на театъра секретен боен газ. Спецчастите нахлуха вътре с противогази и убиха всичките около 50 въоръжени терористи. От газа обаче на място и в болници по-късно загинаха почти 180 заложници.
След неуспеха като умиротворител в Москва Марк Франкети имаше задача в България да установи дали свободното придвижване на българите в Европа ще доведе до бум на престъпността във Великобритания, където по онова време Брекзит все още беше дума на бъдещето. И освен няколко гангстера в София, които напразно се опитваха да го убедят, че нямат интерес да правят бизнес в Англия, защото не харесват Скотланд Ярд и обратното движение и десния волан, моят колега пожела да го срещна с цар Киро.
Въпреки че го разследваха заради нашия вестник, още на следващата сутрин бяхме пред царската мутробарокова къща в Катуница - аз, Марк Франкети и, разбира се, човекът на нашия пловдивски екип - безценният в тази операция Радко Паунов. За да влезем в къщата, трябваше да преминем през събеседване в двора, което се провеждаше от сина му - принц Ангел. Естествено, той веднага се усъмни откъде познава Радко Паунов, но той го убеди, че е от общинския съвет. Когато се поинтересува се кой съм аз, отвърнах: “Е как кой? Шофьор и фотограф на чужденстранния журналист!” За Марк Франкети нямаше никакви притеснения и царската фамилия реши да се възползва от възможността да изрази мнение в “Сънди Таймс”, който по онова време излизаше в почти 1 милион и 500 хиляди копия тираж. Така прекрачихме прага на ромското царство на ментетата. След 30 минути бистрене на световната политика убедих цар Киро да позира на двата златни трона, докато царица Костадинка по негова заповед притича до спалнята, за да донесе бутилката 15-годишен “Дъмпъл”. Така, с царска наздравица, завърши единствената ми среща с цар Киро, а снимката ми (лявата в колажа) бе публикувана в невиждан за България тираж.
