Всеки 3-и от малцинството сега е в жилище без тоалетна и баня, до 2030 г. трябва да намалеят наполовина
Държавата трябва да инвестира повече средства в ремонта на инфраструктурата, училищата и болниците в ромските гета. Това е записано в обновената Национална стратегия за приобщаване и участие на ромите (2021-2030), която правителството публикува за обществено обсъждане. Времето за становища по проекта е 14 дни, тъй като той вече бе пуснат за консултации в края на миналата година.
Предвидено е да се създаде интегрирана географска информационна система, в която да се въведат изображения, заснети с дрон. До 10 г. трябва да има изготвена кадастрална карта и регистри на територии с компактно ромско население. Стратегията залага да се направи и социалната инфраструктура за здравеопазване, образование и култура в квартали с концентрация на бедност. Освен това трябва да се разшири законният достъп до качествена вода, електричество и канализация. Предвижда се изграждане на детски и спортни площадки в гетата.
Мерки за осигуряването на повече общински жилища, но те да са за всички групи, е записано още в документа. За жилищните условия е отговорно Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но в стратегията липсват повече подробности как ще бъде обезпечена тази политика. Парите по нея ще се търсят от европейски програми, общинските или държавния бюджет.
Сега 65% от ромите живеят в риск от бедност, докато общо за страната делът е около 23%. Тук целта е през 2030 г. да се намали наполовина тази разлика. 44,3% имат лоши жилищни условия. В проекта е заложено след 9 г. делът им да се намали с 1/3. Всеки трети ром живее в дом без тоалетна и баня и тук целта е хората без тези елементарни битови условия да се намалят двойно.
Едва 16% от
ромските жени
работят,
при мъжете процентът е 34, показват данни на Агенцията за основни права на ЕС. 79% от жените от този етнос, които са между 16 е 24 г., не работят и не учат. При младите мъже от етноса този дял е 52%. По прогнози на Световната банка през 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според експертите застаряването на населението изисква промяна в пазара на труда, образованието и здравеопазването. В стратегията е предвидено и все повече роми да работят, като те трябва да имат равен достъп до труд с останалите етнически групи. Ще трябва да се направят програми за преквалификация за търсени професии, както и за чиракуване и стажове.
През последните години в България се наблюдава трайна тенденция на подобряване на образованието, пише още в стратегията. Делът на ромските деца, посещаващи училище, се е повишил във всички възрастови групи в сравнение с 2011 г., показва проучването “Образователни постижения на ромските общности в България” , което е възложено от фондация “Тръст за социална алтернатива” през 2019 г. За същия период два пъти повече са и завършилите висше образование сред тези от тях, които са посещавали детска градина. Двойно повече са и работещите роми. Така с основно образование вече са 43,2% вместо 36,2% от ромите, а
на 22,7%
нарастват тези
с диплома
за средно
спрямо 13,5% през 2011 г. Основна цел през следващите години ще е да се инвестира повече в образователната структура в селските райони.
Средната продължителност на живота на ромите е с 10 г. по-ниска, като причините са високата детска смъртност и по-лошият достъп до здравеопазване. Предлага се по-добра профилактика за хората в риск. Стратегията разписва и медицински грижи за ограничаване на разпространението на COVID-19, както и ваксинационни програми.
