Растежът на музикалния ни пазар се дължи на стрийминг услугите, но не компенсира приходите от концерти
- Г-жо Армутлиева, изненадващо музикалният пазар е сред малкото бизнеси, които през 2020 г. отчитат не спад, а ръст. Според годишния доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) в България приходите от него са се увеличили с 12,6% в сравнение с 2019 г., макар че голяма част от музикантите отложиха турнета и концерти, а участията им бяха спрени заради продължителния локдаун. Каква е причината за този ръст?
- Музикалният бизнес има три основни подиндустрии - звукозаписната (тя е свързана с продуцентските компании и изпълнителите); музикалноиздателската (свързана с авторите на музика и музикалните издатели, които менажират само авторски права) и индустрията, свързана с концерти. Изнесените от IFPI данни касаят само звукозаписната индустрия. В този смисъл те изобщо не се отнасят за приходите от концерти. Растежът е на ниво финансовите постъпления от звукозаписи, а не от живи изпълнения, и се дължи основно на стрийминг платформите. У нас дигиталните услуги за слушане на музика също бележат ръст заради промяната в навиците на меломаните и заради удобството на стрийминг платформите -
слушаш каквото си
искаш, където си искаш,
когато си искаш
Паралелно с това загубите от провалените концерти на артистите в България са в зловещ размер. У нас растежът, който се дължи на стрийминга, по никакъв начин не може да компенсира приходите от живи изпълнения, които всъщност са най-значителни за българските артисти и продуцентските компании.
- Приходите от стрийминг услуги ли са с най-голям дял в печалбата на българския музикален пазар, която за 2020 г. е 8,4 млн. долара?
- Стриймингът е с най-значителен дял от общите глобални приходи на индустрията през 2020 г. - 62,1%. Това обаче не е валидно за българския музикален пазар поради забавената и хаотична дигитализация на българската музика и ниското ниво на потребление на платени услуги.
У нас с най-висок дял (без да включваме концертния бизнес) е секторът за колективно управление на сродни права. Дейността на ПРОФОН генерира 45,2% дял от общите приходи на музикалната звукозаписна индустрия за годината (над 6,5 милиона лева). Тези стойности са симптом за един пазар с все още недоразвит потенциал въпреки подема в дигитална среда. За сведение, обичайният дял на колективното управление на сродни права в световен мащаб не надхвърля 10-15% от общите приходи на сектора.
Стриймингът е на втора позиция по значение на нашия пазар с дял от 43,5%. Добрата новина е, че нараства с бърз темп - през 2019-а е едва 33,2%. В номинално изражение стриймингът генерира от България общо близо 6,3 милиона лева за продуценти и изпълнители, но не само за нашите, а и за чуждите.
- Какъв процент са приходите от физически продажби, колективно управление и синхронизационни сделки с музика за реклами и филми?
- Пандемията засегна и у нас приходите от продажби на физически носители. Спадът в България през 2020 г. е минус 6,7% (при минус 4,7% спад глобално). На този фон обаче продажбите на физически музикални продукти в онлайн магазините бележат сериозен ръст. Делът на физическите продажби от общите приходи през 2020 г. е 8,2%. Единствено винилът запази добри позиции с ръст през 2020 г. от 23% спрямо продажбите през 2019 г.!
Няма официална статистика за приходите от концерти през 2020-а, но по неофициална информация загубите на артисти и продуценти у нас от неосъществени музикални събития са многомилионни.
- Как са защитени авторските права на изпълнителите, които качват песните си в стрийминг платформи като Spotify, Tidal, Amazon Music и други?
- Изпълнителските права не са авторски, а сродни на авторските. Част от изпълнителите са и автори на музиката, която изпълняват, и тогава те имат и авторски права. Авторските права върху музикални произведения биват лицензирани към дигиталните платформи или от дружествата за колективно управление на права, или директно от големите музикалноиздателски компании, които менажират правата на авторите. За разлика от тях правата върху записите и включените в тях изпълнения биват лицензирани само директно от продуцентите, като целият независим репертоар (записи, които не са в каталога на трите най-големи световни звукозаписни компании - Universal Music, Sony Music и Warner Music), включително българският, минава през няколко големи дигитални дистрибутора, които го качват във всички платформи заедно с цялата прилежаща информация (метаданни), монетизират го и отчитат приходите към продуцентите.
- Има ли статистика кои са най-стриймваните изпълнители и какъв жанр музика е най-популярен?
- Най-стриймваните артисти в света са Бед Бъни, Дрейк, Джей Балвин, Juice WRLD и Дъ Уикенд.
Най-стриймваните песни в света са Blinding Lights на Дъ Уикенд, Dance Monkey на Tones and I, The Box на Роди Рич, Roses на Imanbek x SAINt JHN и DonТt Start Now на Дуа Липа.
В световен мащаб най-популярните жанрове са R&B/хип-хоп, рок, поп, латино и кънтри.
У нас са поп,
R&B/хип-хоп, попфолк,
рок и EDM (електронна
денс музика)
- Освен от стрийминг платформите артистите могат ли да печелят и от песните, които качват в ютюб и които всеки може да гледа безплатно? Има ли начин да се защитят от това друг да качи парчето им и да събира гледания от него?
- Гледанията и прослушванията в ютюб се монетизират през приходите от реклами. Платформата разполага с изключително добра система за менажиране на музикалните права. Всеки собственик на звуко- и видеозаписи или неговият дигитален дистрибутор може да менажира съдържанието си в нея. Имаш избор или да свалиш цялото съдържание с твоя музика, качено от различни индивидуални потребители, или да го оставиш в платформата и да го монетизираш на база на разпознавателна технология за записи (фингърпринт).
- Чрез какви технологии звукозаписните компании у нас помогнаха за цифровизирането на музикалната индустрия?
- Не е нужно звукозаписните компании в България да разполагат с технологии, за да качат съдържанието си в дигиталните платформи. Има ясна и лесна логистична схема за ъплоуд на музика навсякъде. Едно от нещата, които през годините лисваха обаче, е лесен и бърз начин за издаване на идентификационни кодове за продуценти (ISRC). Този проблем беше решен с превръщането на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) в местна агенция за издаване на такива кодове. Това забърза процеса на доставка на българско съдържание към дигиталните платформи.
- Дигитализирането факт ли е вече на Запад и може ли да търсим в него причината българският пазар да е на 57-о място в глобалната класация, която включва 70 държави?
- Пред дигитализацията на огромна част от българския каталог стоят един пълен абсурд и недоглеждане в българското законодателство, несъществуващ където и да било другаде. Звукозаписите в Европейския съюз и в много страни по света имат защита от 70 години след датата на публичната им премиера, което позволява на продуцентите да ги експлоатират активно в най-различни формати, включително в т. нар. дълга опашка на дигиталното използване. В нашия закон обаче продуцентът на всеки 10 години трябва да подписва нов договор с авторите на музиката, което пречи за ефективното използване на вече създадените записи. Пречи и на артистите, чиито изпълнения са включени в тези записи, да печелят от тяхното нормално използване в рамките на гарантирания от европейската правна рамка срок на закрила.
Резултатът е тотален
хаос, свързан с
репертоара, продуциран
преди падането на
комунистическия режим
и неговото използване в дигитална среда. Често българските артисти, свързани с естрадата, не получават отчисления, ако продуцентът е качил съдържанието в дигиталните платформи, а голяма част от продуцентите пък изобщо не качват това съдържание, защото договорите им с авторите на музиката в записите са изтекли, а да бъдат подновени, се оказва невъзможно усилие. Ако държавните институции не се събудят и не оправят това явно противоречие, скоро ще има дела срещу страната на европейско ниво, базирани на несъответствието на българското законодателство с европейското. На чисто практическо ниво огромна част от българския репертоар няма да има път към дигиталните платформи, няма да стане част от ръста на българския музикален пазар, а губещи ще са всички български автори, артисти и продуценти, свързани с него.
- Според изследването “Икономическият принос на музиката в Европа” на “Оксфорд Икъномикс” музикалната индустрия внася 81,9 милиарда евро в страните от ЕС и Обединеното кралство и е създала два милиона работни места. Колко важна според вас е икономическата ѝ роля за България?
- Изследването стъпва върху данни от страните членки и прави обобщен анализ, без да представя разбивки по страни. БАМП съдейства за подготовката на това изследване с данни за музикалния сектор у нас по някои от параметрите - обект на анализа. Оказа се, че е много трудно да намерим адекватна и систематизирана секторна статистика от достоверни държавни или общински източници. Обърнахме се с молба за съдействие към компетентните държавни институции и техните структури, сдружението на общините и сериозен кръг частни компании и юридически лица, чиято дейност попадаше като профил в обсега на изследването на “Оксфорд Икъномикс”, като им изпратихме конфиденциални анкети за попълване и изпращане директно до авторите на проучването. В този смисъл нямаме поглед върху отделни данни за нашата страна.
Общите изводи за Европа се проектират и върху България. Числата в проучването представят една индустрия, която има самочувствие и тежест като генератор на икономически растеж и социална стабилност. Надяваме се това изследване да накара политиците и администрацията у нас да имат по-различно отношение към творческите индустрии и музикалния сектор в частност, да оценят по достойнство ролята на продуцентските компании в тази важна екосистема - те са нейният бизнес двигател.
- Музикалният пазар расте за 6-а поредна година. Търсят ли хората повече изкуство и осъзнаха ли, че то не е безплатен продукт?
- В световен мащаб хората отдавна са осъзнали, че интелектуалната собственост е един от най-важните елементи за развитието на икономиката. У нас все още има проблем с връзката между нематериалното и усещането, че то може да представлява ценност. Тук на почит са най-вече материалните неща. Скоро стана дума, че
при банкрут на фирми,
които имат и
интелектуална
собственост, никой не се
сеща, че тя е актив
Идват, вземат им бюрата, столовете и не им пипат песните. Това е драстичен и хубав пример за начина, по който се отнасяме към всичко, което няма материален характер, в частност музиката. За съжаление, всички креативни индустрии в България съществуват все още във враждебна за правата им среда. Най-често онези, които ползват обекти на интелектуална собственост, не искат да плащат, а и могат да си го позволят, защото няма ефективно правоприлагане. На дигитално ниво има сериозен растеж, но броят на ползващите платени музикални услуги като процент от населението е пренебрежително малък в сравнение с останалите европейски държави. Заради безплатния си характер ютюб е най-ползваната платформа у нас. Тъжно, но реално.
