На 6 април 2001 г. Симеон II влезе в политиката, но днес партията му НДСВ липсва и заради качествените лица, които бяха в нея
За 800 дни ще променя живота ви. С това обещание точно преди 20 г. Симеон II влезе в българската политика. И оттогава наистина животът ни се промени, въпреки че след края на посоченото от него обратно отброяване не последва някакво разтърсващо събитие. Но реално повече нищо в политиката не е същото.
Първо, цар стана премиер на парламентарна република. Второ, за първи път от началото на промените през 1989 г. бе разбит двуполюсният модел СДС - БСП, а риториката комунизъм - антикомунизъм поне за кратко бе оставена на историците.
В историята остана и знаковата фраза за 800-те дни. Тя бе част от обръщението към народа, с което на 6 април 2001 г. от поляната пред двореца “Врана” цар Симеон II обяви, че влиза в българската политика.
Пред испанския вестник ABC след това той казва, че
“не е необходимо
човек да е
републиканец
или монархист,
просто той
трябва да желае
доброто за
България”
Това е верую на царя във всичките му действия и в дългите години на изгнание.
“Решението да продължа политическата си дейност, изпълнявайки неблагодарната функция на премиер, не беше взето от днес за утре”, споделя царят в своята автобиография години по-късно.
Ето как той обяснява решението си да влезе в политиката:
С наближаването на парламентарните избори през 2001 г. събитията следваха едно след друго. Не можех да остана глух за надеждите, които бях породил в страната. Не исках пак да ме упрекват, че съм оставил да ни подмине влакът на историята и че съм провалил работата, извършена от голям брой мои поддръжници през петте години след завръщането ми. Часът бе ударил. Датата на предстоящите парламентарни избори наближаваше с пълна скорост. Аз трябваше да направя първата крачка, да се заявя, да представя програма, която да предложи на моите съотечественици нов път. Ентусиазмът на сътрудниците ми и на тези, които щяха да станат активни дейци на моето движение, много ме окуражи.
Жена ми ме
насърчи при
вземането на
това решение,
което щеше да има тежки последствия. Тя знаеше, че не съм погледнал повърхностно на въпроса.
Как се стига до датата 6 април и каква е хронологията на реалното влизане на царя в българската политика?
Първото завръщане в България на царя е през 1996 г. Така след точно 50 г. в изгнание той стъпва отново на родна земя и е посрещнат повече от възторжено от стотици хиляди българи. В навечерието на Виденовата криза народът възприема царя като месия и очакванията към него са големи. “Искаме си царя”, скандират хиляди. Но Симеон все още няма намерение да се включва пряко в българската политика. Десетки сънародници са прокарали пътека между София и Мадрид с подобни идеи, но трябва да минат още 4-5 г., преди царят да предприеме решителна стъпка в тази посока.
През 2000 г. в част от политическите среди в България се обсъжда вариантът Симеон да се кандидатира за президент. В интервю за руския вестник “Известия” самият цар признава, че е склонен да опита. Над 60 депутати от всички цветове, инициирани от Венцислав Димитров, искат тълкуване на конституцията, в която е разписано, че кандидатът трябва да е живял през последните 5 г. в България - дали това важи за хора като Симеон, които са били извън страната принудително.
На 8 февруари 2001 г. обаче Конституционният съд излиза с решение, че кандидатът трябва “фактически и трайно да е пребивавал на територията на страната през повече от половината от всяка от петте години, предхождащи датата на избора”. И така де факто реже царя от участие в президентските избори. Затова той решава да играе на парламентарните.
Заминава за Мадрид, но на 4 април отново каца на летище “София” с думите: “Ще остана в България, докато има работа”.
Два дни по-късно - на 6 април, от поляната пред двореца “Врана” Симеон прави обръщение към българския народ, в което обявява, че става лидер на “Национално движение Симеон II” (НДС II) - “обществено движение за
нов морал в
политиката,
за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила”. Сред основните цели на движението му е борбата с корупцията.
“Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прословутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви”, казва царят. Фразата, с която това обръщение остава в историята.
Години по-късно в своята автобиография царят разкрива откъде е идеята за 800-те дни:
С този силен образ исках да дам знак за нов импулс.
Смятах, че моето
избиране ще
предизвика
прилив от
народна енергия
Майка ми, която идеализираше всичко, свързано с България, като се почне с образа на баща ми, ми втълпяваше мисълта, че ние, българите, сме най-работливите и най-честните. Този стереотип, разбира се, беше далече от реалността - това си беше чист шаблон, защото за половин век тоталитарната система бе унищожила всякаква индивидуална инициатива. А аз не бях осъзнал до каква степен...
Формулата за “800-те дни” трябваше да бъде силна, за да подтикне икономическото развитие. Бях я заимствал от един икономически трактат, в който се казваше, че когато едно предприятие изпадне в затруднение, е необходима една година за вглеждане назад, след това една година за възстановяване, а после още стотина дни, за да се видят първите резултати. Излагайки този си подход, разбира се, не исках да кажа, че гледам на България като на частно предприятие! А тъкмо в това бях грубо и глупаво упрекван. Може би защото аз самият идвах от частния сектор и никога не съм имал работа с държавната администрация се изразих по този начин.
Именно заради обещанието си да оправи живота на българите за 800 дни, премиерът Сакскобургготски отнася много критики по време на управлението си. Но на 6 април тази фраза прозвучава добре и привлича интереса на много хора.
След това изявление на царя събитията се развиват много бързо. На 8 април се учредява НДС II, а за лидер е избран Симеон. Два дни по-късно царският юрист Пламен Панайотов внася документите на движението за регистрация в Софийския градски съд. Делото е насрочено за 20 април, но съдът не взема решение. Три дни по-късно СГС отказва регистрация на НДС II.
Решението е обжалвано, но на 28 април тогавашният шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров обявява, че отказът на СГС за регистрация на НДС II остава в сила и така
окончателно
отрязва царското
движение от
участие в
изборите
Привърженици на царя правят митинг пред залата.
Още същия ден Симеон II прави 4-минутно изявление в столичния хотел “Хилтън”, в което обявява, че отива на изборите
с регистрацията
на две малки
формации,
изразили подкрепа към него - Партията на българските жени и Движение за национално възраждане “Оборище”.
С царя в политиката влизат завърнали се от Лондон юпита като Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, видни юристи като Огнян Герджиков, Пламен Панайотов, Георги Петканов, доказани икономисти като Лидия Шулева и международници като Соломон Паси и др. С реденето на царските листи се свързва бившият външен министър Стоян Ганев, който се е завърнал от САЩ.
Изборите се провеждат на 17 юни. НДСВ е първа политическа сила с подкрепата на близо 2 милиона българи (1 952 513), или 42,74% от всички гласували. Царят вкарва в 39-ото народно събрание 120 депутати - само един не му достига за абсолютно мнозинство. Така се стига до сформирането на коалиционно правителство между НДСВ и ДПС. Начело на кабинета застава Симеон Сакскобургготски. По време на неговото управление България е приета за член на НАТО и е подписан договорът за членство в ЕС.
През 2002 г. НДСВ се регистрира като партия. И също като останалите партии в нея
започват процеси
на разпад и
разцепление
4 г. по-късно, на парламентарните избори през 2005 г., НДСВ пада наполовина в резултатите си, но остава втора политическа сила и влиза в тройна коалиция с БСП и ДПС. А след още 4 г. царската партия въобще не минава 4-процентовата бариера. Така на 6 юли 2009 г. Симеон подава оставка като лидер, а дейността на НДСВ в последващите години постепенно замира.
20 г. след влизането на царя в политиката от партията му вече няма следа в политическия живот въпреки знаковите имена, които тя остави в политиката.
