Банката купи емблематична сграда в центъра на София, ще я използва за офиси, но обещава да опази и автентичния вид на имота
Българската банка за развитие (ББР) купи сграда-паметник на културата, за да разшири офисите си, но и за да запази автентичния ѝ вид.
Имотът на столичния площад “Батенберг” е в съседство до централата на ББР и ще събере под един покрив дъщерните дружества на банката, които сега са на различни локации в София.
В последните 25 години в купената сграда бе централният офис на БНП “Париба”. Точно преди година емблематичната постройка в центъра на столицата излезе на пазара на имоти и привлече интереса на 50 кандидат-купувачи, но в крайна сметка държавната банка стана нейн собственик. От ББР посочват, че заедно с честта да я обитават
имат и
отговорността да
я поддържат,
тъй като е със статут на паметник на културата.
Освен централата на ул. “Дякон Игнатий”, кредитната институция използва под наем още 4 сгради, в които са настанени дъщерните дружества, оптимизиращи работата на банката в различни направления като гаранции, лизинг, факторинг, дялови инвестиции, подкрепа на стартиращи и микропредприятия.
Отдалечеността им от централата създава допълнителни разходи и логистични проблеми. Освен разходите за наем банката до този момент поема и разходите за поддържащи ремонти на всички сгради, а в същото време разстоянието пречи на доброто функциониране, казват от ББР. Причината да се намират на различни адреси е в това, че финансовата група се разраства постепенно през годините. Създадена като насърчителна банка през 1999 г., след приемането на специалния закон ББР постепенно се превръща във финансова група, а в периода между 2010 и 2019 г. се създават и 5-те дъщерни дружества. Така от дълго време насам сегашната централа на банката не е достатъчна като площ за служителите си, освен това е и отдалечена от дружествата. Затова
покупката на
съседната сграда
се оказва
подходящо,
за да се избегне плащането на големи суми за наеми и разходите около логистиката.
Закупуването на собственост е правилното решение, което почти всички банки и компании вземат, посочват от ББР. Наложена практика на банките в Европа е именно закупуване и управление на стойностни недвижими имоти, тъй като е изпитан модел за опазване на историческото наследство и облик на европейските градове. Много от
архитектурните
паметници в
центъра на Виена
например са
купени от
големи банки
и се отдават под наем като престижни жилища или офиси. Така те гарантирано се поддържат в добро състояние, носят приход на собствениците си и се запазва историческият облик на европейския град.
ББР успяла да спечели в наддаването, защото предлага най-висока цена. Официално от банката не посочват каква е, но твърдят, че е изгодна предвид локацията и инвестиционната стойност.
Имотите в района на Докторската градина също са сходни с платената от тях цена. От банката казват, че закупуването на сградата представлява рядко срещана възможност на пазара на имоти, освен това е паметник на културата, който е реновиран и адаптиран за банкова централа от предишните му собственици.
Закупуването на сградата за тях представлява и отговорно управление на собствени средства и спестяване на разходи, съчетана с грижа за паметник на архитектурата и културата, обект на обществения интерес, който от държавната банка уверяват, че ще бъде съхраняван по най-добрия начин.
Като всички паметници на културата и тази сграда е чувствителна към промени по фасадата. От ББР казват, че такива няма да бъдат правени, нито ще бъде променян нейният стил. А един от основните мотиви при взимането на решението сградата да се купи бил именно
да се съхрани
знаковата за
столичния
център сграда
Тя е един от образците на европейското градоустройство от края на XIX и началото на XX век. Именно това строителство оформя облика на българските градове след Освобождението. А за съжаление, през последните десетилетия могат да се определят като вид, зacтpaшeн oт изчeзвaнe, казват от ББР. Пpeди някoлкo гoдини Съюзът нa apxитeктитe нaпpaвил Чepвeнa книгa с такива примери, тъй като запазването на архитектурни паметници изисква инвестиции и по тази причина често остават неподдържани до разрушаване, а върху техния парцел се извършва модерно строителство, в която проформа се интегрира някой елемент от оригинала.
Знаковата за столичния център сграда е оцеляла при бомбардировките над София. Архитектурният облик е бил съхранен при придобиването от БНП ”Париба”, изцяло е запазена и фасадата, зад която с модерни технологии и материали е изградено офисно пространство. Затова проектът е отличен и с архитектурната награда “Сграда на годината” през 2002 г. От ББР казват, че в бъдеще единствено могат да бъдат правени козметични подобрения във вътрешността, но автентичният стил ще бъде запазен. Състоянието на постройката към момента е добро, тъй като френската банкова група е имала опит в стпанисването на такива имоти, които има и в редица други различни европейски градове.
Имотът представлява
първият
архитектурен
ансамбъл,
построен по
европейски
образец
Символ е на градската култура и напредък при изграждането на новата българска държава.
Сградата е проектирана от първите европейски специалисти, които идват в България след Освобождението, за да помогнат за създаване на новата столица София. По-късно там се появяват новите сгради, подобни на тези в Австрия, Франция и Швейцария. Първа е построена сградата на централата на ББР – старият Грандхотел “България”, която е проектирана от първия архитект на София - Антонин В. Колар.
През 1885 г. полк. Косаков, чиято собственост е парцелът вдясно на централата, на ъгъла на бул. “Цар Освободител”, възлага на друг европеец – Петер Паул Бранг, да проектира и изгради “Софийски клуб”. Две години по-рано същият архитект прави и емблематичното кафене “България” на ъгъла на улиците “Аксаков” и “Дякон Игнатий” , тогава ул. “Войнишка”.
Съхраняването на културно-историческото наследство е една от основните каузи в корпоративната социална отговорност на ББР, казват от банката. През тази година банковата група кандидатства пред Европейския инвестиционен фонд за одобрение на гаранционната програма, насочена към културните и творческите индустрии, чрез които ще се подкрепят усилията за опазване, възстановяване и социализиране на това наследство.
В програмата са заложени и други теми в тази област, за да се фокусира общественото внимание върхи важния аспект за опазване на културното наследство и насърчаване на културно-творческите индустрии като потенциал за икономическото развитие на градовете.
