Какво е обяснението на понятието “пол”, възприето от българската конституция, и има ли то самостоятелно психологическо или социално изражение, различно от биологичното. Този въпрос отправи Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) към Конституционния съд (КС). Делото е образувано в петък и засяга транссексуалните хора у нас, които искат да променят пола и ЕГН.
Върховните магистрати отправят и още два въпроса. Единият е как е решен на конституционно ниво балансът между понятието “пол” и правото на личен живот, в смисъл дали държавните органи трябва да зачетат последиците от личната идентификация на човек, който се е определил към пол, различен от биологичния.
Другият важен въпрос е дали българската конституция признава върховенството на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на понятието “пол”.
Любопитна подробност е, че докладчик е Красимир Влахов, който, преди да стане конституционен съдия, беше председател на Гражданската колегия на ВКС.
Питането е заради тълкувателно дело, в което ВКС трябва да даде отговор на въпроса дали е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност. То е образувано заради противоречивата съдебна практика. В шест решения на ВКС се казва, че Законът за гражданската регистрация не дава възможност да се напише пол, различен от биологичния.
Какво обаче трябва да се прави по дела, образувани по жалби на транссексуални хора, които са претърпели операция и искат да им бъде променен полът и ЕГН-то.
В пет дела Четвърто гражданско отделение посочва, че трябва да бъде допусната юридическа промяна на пола. И това да стане въз основа на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която, след като е ратифицирана у нас, е част от вътрешното право.
Тези решения се базират на съда в Страсбург, който казва, че полът, името, сексуалната ориентация и половият живот попадат в графата на личната сфера, тоест с отказа да се промени полът юридически, се нарушава конвенцията.
Друго решение обаче посочва, че понятието “пол” е възприето на конституционно ниво. В него се изтъква, че основните права не са безгранични. Те трябва да се съобразяват с обществения интерес. Именно “балансът между обществения интерес и този на индивида не допуска съдът да зачете друг пол освен биологичния”.
Противоречиви отговори дават и съдилищата в страната.
В искането на ВКС се казва, че ако се реши, че в България е допустима юридическа промяна на пола, ще трябва да се изясни и при какви условия може да се случи. Поставят се следните изисквания: транссексуалност на молителя, дееспособност и
да не е в брак, защото при смяна
на пола може да се окаже с един
и същи пол със съпруга си,
а това по конституция е недопустимо.
ВКС прави обстоен исторически и медицински преглед на понятието “транссексуалност”.
“Транссексуалните хора изживяват своето полово самоопределение по различен начин”, се казва в становището. “Те променят или желаят да променят тялото си, за да го приведат колкото може в по-голямо съответствие с идентичността си”, се казва още в него. Съдиите изтъкват, че транссексуалността е изключена от биологичното обяснение на понятието “пол” и е включена в т.нар. психологичски пол. В решенията на Съда в Страсбург тя се въприема като част от личната идентичност и е част от правото на личен живот.
В същото време в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи понятието “пол” не се използва и няма легална дефиниция.
“Последиците от промяната на пола са едни от малкото въпроси, които все още не са изследвани от международното право”, казват съдиите. Те облаче припомнят, че през 2015 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие декларация срещу дискриминацията на трансджендър хората.
