Работник от Русенско изработва 12 700 евро годишно, в Южна Ирландия - 205 500 евро
12 700 евро е бил брутният вътрешен продукт, който работещ човек от Северния централен регион на България е постигнал през 2019 г. Тази стойност достига до 205 500 евро в Южния регион на Ирландия в сравнение със средното за ЕС - 66 800 евро. Това показват наскоро публикуваните от Евростат сравнителни данни за нивата на БВП в регионите на ЕС през предпандемичната 2019 г. Така наречената производителност на труда измерва общата производителност на регионалните икономики без корекция според нивата на цените или средните отработени часове.
След Южния регион в Ирландия водещите в класацията за регионален БВП на едно заето лице през 2019 г. са Източният и Средният регион в Ирландия - 156 900 евро, Люксембург - 136 600 евро, Валонски Брабант в Белгия - 123 400 евро, и белгийската столица Брюксел - 121 200 евро.
Най-ниските нива на производителност на труда са регистрирани в три от шестте български региона - Северен централен - 12 700 евро, Южен централен - 13 000 евро и Северозападен - 13 400 евро.
Евростат, статистическата служба на ЕС, публикува подробни икономически данни всяка година, за да сравнява жизнения стандарт във всеки регион на ЕС, като последните данни показват ситуацията за 2019 г. БВП на заето лице има за цел да създаде цялостно впечатление за производителността на националните икономики, изразена спрямо средната стойност за ЕС. Ако индексът на дадена държава е по-висок от 100, нивото на БВП на тази страна на заето лице е по-високо от средното за ЕС и обратно.
Според анализа БВП на глава от
населението за България като
цяло е определен на едва 53%
от средното ниво за ЕС.
Със своите 89% Югозападният регион, в който е и София, е единственият български регион, който се доближава до средния за ЕС БВП в стандарт на покупателна способност. С този процент регионът е съвсем близо до най-добре представящия се гръцки регион Атика (около Атина), който е 91% от средния за ЕС стандарт за покупателна способност. И
изпреварва
например всички
региони в Чехия освен около Прага, всички региони в Румъния освен около Букурещ, цяла Естония (която е един регион), един регион в Ирландия и дори два региона в Германия.
Сравнително високият БВП на глава от населението изобщо не е представителен за цялата страна. Както редица държави от Централна и Източна Европа, и България страда от сериозни регионални неравенства.
От българските следващ е Североизточният регион с най-голям град Варна, който според Евростат има БВП 41% от европейския. С 40% Югоизточният регион има почти същото икономическо развитие.
Северозападът на България е най-бедният регион в ЕС, като си делим последното място с остров Майот. За отвъдморската територия на Франция ниският БВП на човек от населението се обяснява главно с демографски фактори, тъй като
44% от населението са
под 15-годишна възраст
За да се измери жизнения стандарт в регионите и градовете на ЕС през 2019 г., данните показват стойността на произведените и консумираните стоки и услуги, разделена на населението, с други думи - БВП на глава от населението. След това Евростат преобразува данните за БВП във фиктивна валута - Стандарт на покупателната способност (СПС), поради големите ценови разлики между държавите. Причината е проста. Когато някой иска да се премести в чужбина - например в Лондон - често се оказва, че е безполезно да печели големи суми, когато наемите и другите цени също са високи. Следователно различните ценови нива се приравняват напълно от СПС и показват какъв е действителният жизнен стандарт.
Съществува значителна вариация както между страните в рамките на ЕС, така и в самите държави от общността.
Водещите региони според БВП на човек от населението през 2019 г. след Люксембург (260% от средното за ЕС) са: Южен в Ирландия (240%), Прага в Чехия (205%), Брюксел в Белгия, Източен и Централен в Ирландия (по 202%) и Хамбург в Германия (195%). Високият БВП на човек от населението в тези региони може да се обясни отчасти с високия приток на работници, пътуващи до работното място (Люксембург, Прага, Брюксел и Хамбург) от други региони, или с
големите капиталови
активи, притежавани
от някои мултинационални
компании
със седалище в регионите (Южен, Източен и Централен в Ирландия).
По отношение на жизнения стандарт в столичните региони София се класира близо до средното ниво за ЕС - 89% от него.
Завидно добре се представят унгарската столица Будапеща със 150 процента от средното за ЕС, а Виена и Берлин са съответно със 149% и 123% над средния БВП на глава от населението. Това предполага, че според статистиката в Будапеща има по-добри условия на живот, отколкото в забележителни западноевропейски градове.
В списъка столицата на Унгария е зад румънската Букурещ, полската Варшава, словашката Братислава и чешката Прага. По този начин големите градове на страните от Централна и Източна Европа се представят доста добре. До такава степен, че
Прага се нарежда на второ
място след Люксембург с
жизнен стандарт 205% от
средния за ЕС
Това се дължи преди всичко на факта, че икономиките в региона на Централна Европа обикновено са централизирани към столиците, а провинцията обикновено изостава. За разлика от това в Германия например хората живеят над средното за ЕС в почти всички региони. Освен това Берлин дори не е на първо място по жизнен стандарт. Баварският регион е по-развит в това отношение.
Всъщност има много критики, свързани с методологията за измерване на стандарта на живот предимно с БВП на глава от населението, тъй като тя може да не показва истинността на условията на живот в някои страни. Стандартът на живот измерва само богатството от материални неща, които имат гражданите му, а не качеството на живот.
Първо, БВП на глава от населението
не измерва ефективно
замърсяването,
безопасността и здравето,
които са всички решаващи фактори за високия жизнен стандарт. Дадено правителство например може да насърчи развитието на индустрия, която бълва химикали като част от производствения си процес. Чиновниците биха видели само създадените работни места, а измерването на стандарта на живот ще отчете само стойността на произведените стоки. Последствията от замърсения въздух и вода може да бъдат разпознати едва десетилетия по-късно.
Още по-важно е, че измерването на БВП на глава от населението предполага, че производството и възнагражденията са разпределени поравно между всички жители. Това се дължи на факта, че показателят е средна стойност и игнорира неравенството в доходите. Той може да отчете висок жизнен стандарт за държава или град, където само няколко души на върха са богати.
