Депутатът: първи мандат, мъж на 49 г., говори руски и английски
44-ото народно събрание ще остане в историята и с преместването си - то започна работа в една пленарна зала, а завършва в друга. Така развали 135-годишна традиция
Първият парламент от 11 години насам, който успя да изкара пълния си мандат. Но и Народното събрание, в което юристите ярко липсваха, а законодателството му постоянно бе критикувано за ниско качество и нужда от дописване. Освен рекордно малкия брой прависти в състава на НС, за първи път в ръководството му нямаше нито един. За сметка на юристите обаче в този парламент се срещаха рекордно много в историята генерали и журналисти.
Това е и парламентът, който прекъсна 135-годишна традиция и смени сградата си, като от миналата година депутатите заседават в бившия Партиен дом в столицата.
Така ще остане в историята отиващото си 44-о обикновено народно събрание.
49-годишен мъж, икономист по професия, владеещ английски и руски език и първи мандат в парламента пък е обобщеният образ на депутата в този парламент.
Независимо че за втори мандат начело на Народното събрание бе жена (в миналия беше Цецка Цачева, а в настоящия Цвета Караянчева смени Димитър Главчев още на първата година), нежният пол продължава да е около 25% от всички депутати. 65 са жените в този мандат. Те са дори по-малко, отколкото в предишното НС, когато са били 69.
49,3 г. е средната възраст на депутатите. Най-младите са Теодора Халачева от БСП и Михаил Христов, който също стартира като червен депутат, но наскоро напусна групата и завършва мандата като независим. И двамата тази година навършват 31 г. Доайенът също е в редиците на левицата - 79-годишният Тома Томов. Следващият по старшинство е Станислав Станилов от “Атака”.
Повече от половината
от депутатите все още
могат да се нарекат
“новобранци”,
тъй като приключват първия си мандат - 131 души. Други 39 са зад пленарните банки за втори път.
27 пък са за трети път в парламента. Сред тях е Георги Марков от ГЕРБ, който, макар да е само с три мандата, е единственият “велик” депутат - бил и в състава на ВНС.
Четвърти мандат приключват 42-ма. Сред тях са основно депутати от ГЕРБ и БСП. Като шефките на двете групи Даниела Дариткова и Корнелия Нинова. Сред останалите с по 4 мандата от управляващите са Станислав Иванов, Владимир Тошев, Димитър Главчев, Пламен Нунев, Светлана Ангелова, Димитър Лазаров, Десислава Атанасова, Красимир Велчев, Лъчезар Иванов, както и опозиционерите Светла Бъчварова, Драгомир Стойнев, Румен Гечев. По толкова имат и Явор Нотев от “Атака” и Хамид Хамид от ДПС.
Десислав Чуколов и Станислав Станилов от “Атака” са били в състава на последните 5 парламента. С едни гърди пред тях и 6 мандата са Джевдет Чакъров и Йордан Цонев от ДПС, както и Павел Шопов от “Атака”.
Двама са доайените -
Рамадан Аталай и
Хасан Адемов от ДПС
завършват 7-ия
си мандат,
след като са били в парламента без прекъсване от 38-ото НС насам.
От чуждите езици най-много в този парламент се говори на руски. 138 от депутатите са го посочили в биографичните си справки. 131 пък говорят английски. 25-ма говорят немски, 22-ма - френски.
Полиглотите са Николина Ангелкова и Милена Дамянова от ГЕРБ, които са обявили, че говорят по 5 езика. И двете знаят английски, френски и руски, но бившата министърка на туризма говори още испански и италиански, а шефката на комисията по образование - унгарски и китайски език.
Сред по-редките езици, които говорят депутатите, са чешки (Александър Паунов и Вежди Рашидов), сръбски (Атанас Попдимитров и Красимир Ципов), сърбохърватски (Росен Живков от ОП), унгарски (Георги Марков и Милена Дамянова). Шестима от депутатите от ДПС са обявили, че говорят турски. По четирима знаят испански и гръцки, трима - румънски, двама - италиански.
Нормално е в един законодателен орган да преобладават юристите. Както е било винаги досега. За първи път обаче в този парламент
юристите са
пренебрежително
малко - едва 26 общо
Криза на юридически кадри има не само в управляващата група, а във всички, включително БСП, известна досега с остри адвокатски езици. Като погледнем назад през годините, експертите в различните области на правото винаги са били между 45 и 65. В законодателните архиви остават имената на десните Екатерина Михайлова, Стефан Савов и Йордан Соколов, на червените Гиньо Ганев, Любен Корнезов, Янаки Стоилов, Михаил Миков и Татяна Дончева. На мощното юридическо лоби по времето на царя - Огнян Герджиков, Пламен Панайотов, Даниел Вълчев, Борислав Ралчев, Владимир Дончев. Дори на Искра Фидосова от първия мандат на ГЕРБ.
Най-много правни експерти е имало в 36-ото народно събрание - 64.
В царското 39-о НС юристите са 51, като по-голямата част от тях - 30, са в групата на НДСВ. Червените тогава са 11, в ОДС са четирима, а в ДПС - 2-ма.
Много мощна е юридическата група и в 40-ото НС, където 62-ма, или 1/4 от всички депутати, са такива. В последните 3 мандата юристите са средно около 44 от общо 240 депутати.
А 44-ото НС всъщност е първото от много мандати насам, в ръководството на което няма нито един юрист.
Начело на 39-ото например е проф. Огнян Герджиков, а сред неговите заместници са Камелия Касабова и Любен Корнезов. В 40-ото, чийто шеф беше Георги Пирински, сред заместниците му са Любен Корнезов, Камелия Касабова и Екатерина Михайлова.
В 41-ия парламент, начело с Цецка Цачева, петима от 8-те заместници са юристи - Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова, Павел Шопов, Христо Бисеров и Атанас Семов. Начело на 42-ото НС е Михаил Миков, а до него на трибуната са Мая Манолова и Бисеров. А в миналия мандат, когато отново Цачева е председател, нейни замове са Янаки Стоилов, Явор Нотев и Явор Хайтов.
В отиващия си парламент най-много са инженерите - 61, следвани от икономистите - 37. 20 са лекарите, с двама повече - преподавателите.
За сметка на това обаче този мандат
може да се похвали
с цели четирима
генерали
Нещо невиждано досега в парламента. В ГЕРБ са вицеадмирал Пламен Манушев, бивш шеф на ВМС, и ексначалникът на отбраната ген. Константин Попов. И друг бивш началник на отбраната е депутат, но от ДПС - ген. Симеон Симеонов. В червените редици пък е бригаден ген. Кольо Милев, който е бивш шеф на танковата бригада в Карлово.
Силно представителство в този парламент имаха и творците и хората на изкуството, напомнящо за славните времена от преди 20 г., когато Коста Цонев и Явор Милушев бяха царски депутати. Сега творческото лоби се предвожда от шефа на комисията по култура - художника Вежди Рашидов, депутат от ГЕРБ. В същата група е и музикантът Калин Вельов. Но най-силно представени са актьорите - Евгени Будинов и Николай Сираков в ГЕРБ, Атанас Попдимитров и Нона Йотова в БСП. Този мандат на парламента ще остане в историята като последния за покойния Стефан Данаилов.
За политически анализи депутатите можеха да разчитат на един социолог - проф. Иво Христов от БСП, и петима политолози - Александър Ненков, Евгения Алексиева и Тома Биков от ГЕРБ, Велислава Кръстева от ДПС и червената Теодора Халачева.
Проф. Станислав Станилов е археолог и историк, а сред депутатите има и други седем историци.
За първи мандат има толкова силно медийно присъствие - цели 7 журналисти седнаха зад депутатските банки. Осем, ако броим и Елена Йончева, която стартира в този парламент, но след това замина за Брюксел като евродепутат. Сега представители на медиите са червените Милко Недялков, Александър Симов, Тома Томов и Иван Ченчев, Велислава Кръстева от ДПС, Мария Цветкова и Георги Александров от “Обединени патриоти”. Последният всъщност ще е и депутатът с най-кратък мандат - само два месеца и половина. Той се закле на 13 януари на мястото на Валентин Касабов, който почина от COVID-19.
В парламента има още експерт по охрана и сигурност (Маноил Манев от ГЕРБ), IT специалист (Павел Христов от ГЕРБ), специалист по автомобилна и транспортна техника (Слави Нецов от “Воля”), спортист (параолимпиеца Михаил Христов), фармацевт (Борислав Борисов от ГЕРБ) и др.
Острата криза на юридически кадри безспорно се отрази на качеството на законодателството, като много от законите бяха променяни нееднократно в рамките на мандата.
518 закона е приел
този парламент
от началото на мандата си до момента. Както и 676 решения, 5 декларации и 1 обръщение към българския народ (по повод 14-ата годишнина от Учредителното събрание през април 2019 г.). Обсъдени са 5 вота на недоверие, внесени от БСП към кабинета “Борисов 3”.
Този парламент обаче ще остане в историята и като рекордьор по президентски вета - цели 28 пъти Румен Радев е връщал закони, но в почти всички случаи управляващото мнозинство си ги приемаше отново.
491 заседания е провело 44-ото НС до момента, предстои заключителното на 25 март.
За 4-те години на този парламент
депутатите са
натрупали
рекордните 5266
неизвинени отсъствия
За сравнение, в 43-ото НС, което се разпусна малко преди да завърши мандата си, бягствата от работа са били 740. В 42-ото НС, работило само година и 2 месеца през 2013-2014 г., неизвинените бяха 4263. Тогава ГЕРБ бойкотира заседанията заради несъгласието си с политиката на кабинета “Орешарски”. А още един мандат по-рано - в 41-ото НС, депутатите натрупаха 4200 неизвинени, но вече за 3 и половина години.
Основен “виновник” за големия брой неизвинени в 44-ото НС е групата на БСП -
на два пъти
червените напускаха
в знак на протест
пленарната зала
за дълъг период от време. При старта на есенната сесия през септември 2018 г. соцлидерката Корнелия Нинова обяви, че праща депутатите си сред народа, за да разясняват партийната “Визия за България”. За да нямат много неизвинени обаче, бе въведен график на отсъствията. Няколко месеца по-късно - на 17 февруари 2019 г., с решение на Националния съвет червените излязоха от парламента за 3 месеца и половина, в следствие на което заплатите им бяха орязани драстично.
След това БСП се върна в Народното събрание, но заяви, че ангажимент за осигуряване на нужните 121 депутати за старт на работния ден имат управляващите. По-късно към тях се присъедини и ДПС. Така от година насам всяка сутрин кворумът е на ръба, а много от заседанията започват по-късно.
С разрастването на COVID пандемията се стигна до безпрецедентната ситуация да има онлайн “присъстващи” в пленарната зала. За първи път болни депутати се регистрират и участват в гласуванията от дивана в хола на дома си.
Управляващите въведоха и нова практика - искат поименна проверка веднага след старта на заседанието, когато всички още са в пленарната зала, за да не може опозицията да го провали по-късно с искане за преброяване.
44-ото народно събрание ще ще остане в историята и с това, че най-накрая бе реализиран дългогодишният проект за новата пленарна зала. Така за първи път от 135 г. парламентът се раздели с красивата бяла сграда на площад “Народно събрание” 1. Депутатите започнаха там мандата си, но го завършват в бившия Партиен дом.
