Няколко дни поред Мартина Вачкова гледа как някой от актьорите приключва завинаги снимките на “Откраднат живот” и все е със сълзи в очите. Аз ще се въздържам и няма да плача, казва си твърдо актрисата. Предварително си намисля и какво ще каже пред колегите си, щом заснеме своята финална сцена. А в нея Мартина, досущ като героинята си сестра Жекова - до болка емоционална, не спира да плаче. “Хубаво, наплачи се сега, че на финалните думи да няма сълзи”, казва си талантливата актриса. Е, да, ама не. Започва тя своята реч, гласът ѝ трепери, а сълзите не спират да се стичат от очите ѝ. “Боже, аз съм язовир за сълзи, откъде ги вадя! Толкова обич, топлина и радост получих по време на снимките, че нямаше как да не бъде емоционална раздялата ни”, разказва актрисата пред “24 часа”.
Героинята ѝ в сериала - главната сестра в болницата Магда Жекова, е още от самото му начало и е като свързващ елемент между всички истории в него. Чрез нея Вачкова преживява съдбата на още една жена, по много неща близка до нея самата, а по други - доста различна. “Аз нямам в себе си тези черти на характера, които са нужни за един шеф. Сестра Жекова всъщност е вторият най-важен човек в една болница. Тя е като административен директор.” Попълването и воденето на документация е много далечно от Мартина, така че покрай героинята си придобива и такива умения. Но темпераментът и емоционалността са онова, което най-много ги свързва - сестра Жекова като Вачкова е много емпатична, съчувства на всички. Навира се във всякакви истории, защото иска да помогне, да даде съвет - навик, който е присъщ и на самата Марта. “Тя е и сладка, някои зрители я наричат клюкарка. Но всичко, което тя прави, е за доброто на болницата и на екипа. Много я обичам, симпатизирам ѝ, а оттам и на всички жени, които имат проблемите на сестра Жекова.”
Защото за 11-те сезона героинята ѝ наистина преживя големи проблеми - като самотата, като трудността да осинови дете, да бъде лъгана от мъжа, когото обича, да бъде окрадена от същия този човек и въпреки това да може да прощава.
За дългия си професионален път Мартина е изиграла стотици героини и обича всяка. Но със сигурност ролята на Жекова в “Откраднат живот” остава емблематична за нея. До голяма степен това се дължи и на голямата обич, която зрителите изпитват към нея. Мартина я усеща често - непознати ѝ пишат в социалните мрежи, за да ѝ кажат колко харесват героинята ѝ, случва се и да я спрат ей така, докато върви по улицата. А ако ѝ се наложи да отиде в истинска болница или поликлиника, сестри се обръщат към нея с “колега, колежке”. Най-редовно приятели лекари я канят да стане сестра в болницата им, за да я стегне, както прави героинята ѝ в “Света Анастасия”. “Пишат ми такива мили думи във фейсбук и инстаграм. Получавам такава любов и подкрепа, за която съм много благодарна.”
Вачкова още пази на свидно място акростиха, който зрителка ѝ праща в писмо миналия февруари. То представлява стихотворение от 14 стиха, като всеки нов ред започва със следващата буква от името на Мартина Вачкова. Праща ѝ го инж. Аниела Костова Георгиева с посланието “С вяра в утрешния ден скромен подарък от мен”.
Макар вече да не е на снимачната площадка, тя все още не може да повярва, че е дошъл краят на “Откраднат живот”. Все още чака от екипа да ѝ звъннат да ѝ кажат от колко часа утре почват работа. Не може да повярва, че имейлът ѝ стои празен - без писма от офиса на сериала със сценария на нови епизоди. “Бях влязла в такъв железен ритъм години наред - чета сценарий, вадя сцените, в които участвам, репликите си. Аз винаги пиша моите реплики на ръка, така учех текстовете си. И сега не мога да осъзная още, че не идва кола да ме взема за снимки, не уча следващи реплики. Странно ми е. Имам свободно време, което не знам какво да правя”, казва Мартина.
Нито тя, нито който и да е от екипа издава как ще завърши българският сериал с най-много излъчени епизоди в ефира. “Става все по-драматично, все по-разтърсващо и със страхотни обрати. Много хубаво написан сценарий - това е успехът за нашата работа.”
Мартина е сред шестимата актьори, които са в “Откраднат живот” от първия му епизод до самия финал. Останалите са Янина Кашева, която е в ролята на доктор Кръстева, Ангелина Славова - екранната сестра Ненева, Никола Мутафов - доктор Пенев, Милена Живкова - доктор Романова, и Емил Марков, който играе доцент Захариев. “Това означава, че сме оставили в сериала 5 години и половина от живота си. Усещането е, че това време е минало много бързо. Но зрителите, които следят сериала, знаят колко много истории са разказани, колко са преживели героите. Като минава време, си давам сметка и как героят е станал част от мен. Ти си му дал нещо, както и той на теб”, обяснява актьорът Емил Марков.
Той има богат професионален опит, преди да застане пред камерата на “Откраднат живот”. Играе на театрална сцена, има 20-ина участия в чужди продукции, снима се и в няколко български филма. “Но при тези темпове, обеми, силно емоционални неща, през които героите в сериала преминават, не съм работил. Това дава огромна мобилизация, организация, дисциплина и жесток опит.”
Два снимачни екипа работят по всички сезони на сериала, основните сцени, които заснемат, са в коридорите на болницата, която продуцентската компания “Дрийм тийм” сама изгражда.
“Чувствата ми са малко смесени. От една страна, сме наясно, че все някога сериалът ще свърши - няма да правим някоя сапунка от 100 години, от друга страна, ти е малко тъжно, че свършва. Но все пак, докато не свърши, няма да започне нещо друго. Винаги като свърши едно нещо, дава място и пространство да се започне друго”, казва Марков.
Неговият герой - доцент Емил Захариев, преживя големи промени и в личния, и в професионалния си път. Раздели се и с първата, и с втората си съпруга. Болезнено преживя смъртта на първата си жена. После стана директор на болницата, а след това слезе от поста и се върна в операционната като един от доказалите се професионалисти в акушерството и гинекологията.
Ролята помага на актьора да добие не само значителни медицински познания, а и ясна представа за лекарския труд - с хубавите и лошите страни в тази сложна професия. “Давам си сметка какво чудо е да се занимаваш всеки ден с болни хора. Първо, трябва да се погрижиш за тях медицински - да ги излекуваш, а освен това и да изтърпиш характерите им, всеки човек е различен! Представям си какво натоварване е и каква вътрешна сила трябва да има лекарят, за да не изпада в омерзение, отчаяние, а да продължава все така да работи, да се грижи за чуждото здраве.”
Доцент Захариев дава на Емил Марков не само поглед върху лекарския живот и работа, но и възможност да мине през най-различни взаимоотношения и ситуации. “Сякаш съм преживял толкова много неща, които иначе в нормалния живот нямаше как да ми се случат. Това разширява светогледа”, казва Марков.
Няма как, като е в сериала от първия му епизод, зрителите да не го разпознават. Вижда го и в плахите погледи, и в усмивките на непознати. Случва се и да се престрашат да заговорят актьора, за да му кажат, че е велик, че го харесват или колко добре играе в сериала.
А какво ще стане с доцент Захариев на финала? “Най-накрая той вече няма да има афинитет да предприема някакви нови действия, връзки, амбиции”, казва само Марков. Но това не значи, че героят му ще остане нещастен. “Може би за моя човек да остане сам, ще е неговият щастлив край”, загатва още актьорът.
Общо 507 епизода, 1500 снимачни дни, 12 режисьори, 15 оператори, 26 сценаристи със създадени над 20 хил. сценарни страници е равносметката след 11-те сезона “Откраднат живот”. “Това е творчески процес, който радва публиката, а цифрите са толкова внушителни, че едва ли самите ние бихме могли да ги подобрим. Винаги започваме проекти, които дават потенциал за нещо ново”, сам обясни пред Нова тв продуцентът Евтим Милошев.
Той режисира последните снимачни дни на сериала. Това е и времето, в което никой от екипа не бърза да си тръгва - знае, че остава още съвсем малко от магията, и не иска да пропуска нито секунда от нея.
Така е и за Филип Буков. “Мъчно ми беше и все още ми е мъчно”, казва той. Младият актьор влиза в сериала в 9-ия сезон като д-р Хаджихристев. “Не ми се искаше да дойде денят, за който знаех, че ще е последният ми на снимки в “Откраднат живот”.
Работата в сериала му дава ценен професионален опит - все пак той влиза в него още докато е студент в НАТФИЗ.
“Ти ме набута в сериала”, подхвърля и сега през смях Буков на колегата си Владо Пенев.
“Ама недей да говориш така, моля ти се, ще ми излезе лошо име”, отговаря му с шеговит тон екранният професор Цонев.
Но това си е чистата истина. Преди време Филип и останалите студенти от последния клас на професор Стефан Данаилов са взети за масовката в новата тогава постановка на Народния театър “Братя Карамазови”. Така Буков се запознава с всички актьори в нея, сред които и е Владо Пенев. Той самият играе в “Откраднат живот” от шести сезон и праща същите тези студенти от масовката на кастинг за сериала. Филип е единственият, който получава централна роля в “Откраднат живот” и остава в него до самия му край.
Героят му - урологът Владимир Хаджихристев, претърпява сериозна трансформация. Ако в началото е лошото момче и злодеят в болницата, по-късно показва, че може да върши и добрини, а и да обича. Това провокира и различни реакции от зрителите. Така например малко след като Хаджихристев влиза в “Света Анастасия”, Филип Буков пазарува в супермаркета и както върви в магазина, жена го приближава, спира се на метър от него и му казва: “А ти какъв боклук си!”. “Вече такива случки нямам”, смее се актьорът. Зрителите гледат много по-добре на персонажа му, след като той се влюби в друга любима героиня - сестра Кая Райкова. “Радват ми се, стига Хаджихристев да не си покаже пак рогата”, усмихва се Буков.
Той не си подготвя предварително какво ще каже, когато заснеме финалната си сцена. Но благодари на всеки поотделно - за дадения шанс, за доверието и търпението, а и за това, че го научават на всичко в снимачния процес. Контактите, които създава покрай “Откраднат живот”, са другото ценно нещо, което му дава сериалът.
Сюжетните линии на финала ще бъдат затворени, а героите ще получат свободата да заживеят в съзнанието на зрителите така както пожелаят. И героят на Филип - Хаджихристев, ще стигне до своя щастлив край, но с цената на големи препятствия.
