Твърдят, че приказката е фейк нюз, тръгнал от Средновековието
25 март 421 г. се смята открай време за деня, в който е основана Венеция. Така поне свидетелства през XI век ръкописният документ Chronicon Altinate, а в по-близко минало и Марин Санудо. В прословутите си дневници за Венеция от началото на XVI в. той описва големия пожар през 1514 г. в Риалто и споменава, че “Сан Джакомо ди Риалто” е първата черква, вдигната във Венеция на 25 март 421 г”.
Тази година на 25 март ще бъдат чествани официално 16 века от основаването на прочутия град. Тогава ще се постави началото и на серия от събития, организирани от кметството, различни асоциации и институции. Кметът Луиджи Бруняро се обърна към хората от цял свят, “които обичат града и искат да отдадат чест на историята и стойностите му”, да участват в честванията. Той се ангажира да координира и спомогне за организирането на всички инициативи до 25 март 2022 г. Венеция може да бъде чествана не само на територията си, а и на всички места по света, свързани исторически с нея, и така може да се празнува въпреки пандемията. Кметът подкани
всички, които искат
да предложат
инициативи за
Венеция,
включително и виртуални, да ги изпратят чрез сайта www.1600.venezia.it.
Те ще бъдат разгледани от научни експерти и включени в програмата за честванията – разбира се, ако имат културна и историческа връзка с града. Участието на всички, независимо дали отделни хора, или асоциации, е безплатно.
Защо 25 март 421 г. се смята за дата на основаването на най-известния и романтичен град в света?
Според някои историци това е фейк нюз, тръгнал от Средновековието, защото на практика градът никога не е бил основаван. Той се разраства в басейна от лагуни вследствие на многото заселвания на хора. Тази теория поддържа и една от най-видните исторички и изследователки на Венеция Елизабет Крузе-Паван, професорка по средновековна история в парижката Сорбона.
Според историчката става въпрос за измислица, датираща от Средновековието. В хроника от края на XII в. се говори лаконично за основаването на града. Впоследствие известните хроникьори от края на следващия век подхващат тази история и я вписват в разказите си за произхода на града. По-късно дожът Андреа Дандоло, който изпълнява тези функции от 1343 до 1354 г., написва документ, който се превръща в нещо като паметник за венецианската история. Според дожа след нахлуването на германските племена в Северна Италия, което води до серия разрушения, населението на Падуа решило да си направи убежище в близките лагуни. Трима от
консулите на града
потеглили с тази
мисия и избрали на
25 март 421 г. мястото
на Риалто (Rivus altus, или дълбок канал) за поставянето на основите на бъдещия град Риалто - Венеция. Работата по изграждането му започнала веднага, както и построяването на църквата “Сан Джакомо ди Риалто”.
Според изследователката от Сорбоната, за разлика от тази легенда, историческият разказ е друг и според него
нахлуването на Атила
довело до бягането
на хора в лагуните
заради разрушаването на градовете им. Като се има предвид обаче, че нашествията на хуните в Италия датират от средата на V век, това значи, че основаването на града не може да е станало три десетилетия преди нахлуването на Атила на Апенините.
“Приказката” за Венеция и за основаването ѝ на 25 март 421 г., както и за предполагаемия указ на дожа впоследствие се копират. Така според френската историчка фалшификатът се размножава и в други ръкописни варианти, с което се подхранва още повече първоначалната легенда. Така се стига до последните десетилетия на XV в., когато Марин Санудо в историята си на Венеция цитира не само въпросния указ на консулите основатели, а и астрологическа карта от 25 март 421 г.
Легендата за основаването на Венеция именно на този ден обаче устоява през годините и се предава от хроника на хроника.
Друга легенда за
Венеция е свързана
със съня на
свети Марко
По време на дълъг престой в лагуната, преди да стигне до Рим, Марко сънува как това ще се превърне в идеалното място на вечния му отдих.
Според хрониките на Андреа Дандоло ангел Господен се явява на евангелиста и му съобщава, че тялото му ще почива в мястото, наречено Риалто, или точно там, където ще бъде основан град. В съня на свети Марко се предизвестява още, че Риалто-Венеция е избран и предопределен от Бога град. Този елемент от легендата – за Венеция като Божия избраница, остава през вековете, въпреки че много от елементите на средновековните легенди избледняват.
Той се вписва и от самата Венеция в собствената ѝ история. Така в края на XVII в. церемониал майстор на базиликата “Сан Марко” вписва, че Венеция е родена от морето през 421 г. в деня на Благовещение – 25 март. Тогава Дева Мария научава благата вест за раждането на Спасителя.
Бог, търсейки невеста за единствения си син, решил, че
тази булка - Венеция,
ще бъде зачената
непорочно
като Божия син.
Според френската професорка много венецианци и до днес вярват, че “Сан Джакомо” е най-старата черква в града им, защото чарът на фалшификатите още е твърде силен. Венеция днес е не само град музей, а и едно от най-посещаваните туристически места в света. Туризмът от десетилетия е основна дейност в града на гондолите и във времената на пандемия той страда неимоверно от липсата на посетители. Затова според професорката Венеция опитва да живне, привличайки нови потоци туристи с лансирането на годишнината си.
