Учител вече е престижно - над 4000 млади влязоха в клас, шестима се борят за 1 място

l Средната възраст на преподавателите падна от 52 до 49,5 години

l Засилва се интересът към педагогическите специалности

l Има повече мъже

Учителите в България се подмладяват. Средната възраст на преподавателите в предучилищното и училищното образование през последните 5 г. е намаляла от 52 г. през учебната 2015/2016 г. на 49,5 г. през 2020/2021 г.

Причината е, че в училищата влязоха огромен брой педагогически специалисти до 35 години. През учебната 2020/2021 година педагозите, по-млади от 35 г., са 14 657 спрямо 10 431 през учебната 2015/2016 г., показват данни на образователното министерство.

Увеличението с над 4000 души на младите учители се дължи главно на вдигането на преподавателските заплати в последните 4 г., твърдят педагози. Паралелно се увеличава и интересът на кандидат-студенти да учат за преподаватели.

“Наше проучване показа, че към учителската професия се насочват млади хора, включително и мъже”, потвърди и доц. Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика на Софийския университет.

Във факултета

местата се

запълвали изцяло

още на първото

класиране

По-голям е интересът и към задочната форма на обучение. Държавната им практика е в пълен капацитет, за да не се ощетяват бъдещите учители и наистина да бъдат добре подготвени и теоретично, и практически. Завършилите могат да работят също в центровете за подкрепа на личностното развитие. Преподавателите пък покриват и четенията по педагогика във всички факултети, където се подготвят учители - на физици, математици, химици, биолози.

За новата академична година местата в редовна и задочна форма във факултета ще бъдат 120 вместо 90 и от ръководството са убедени, че ще бъдат запълнени.

За учителско място в страната вече се състезават поне по шестима души, уточни доц. Стракова. Така възможността на директорите да направят

избор на

най-качествени

педагогически

специалисти

е голяма

Преди години не са имали шанс за реална цедка.

Общият брой на педагогическите специалисти в детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена в страната през учебната 2020/2021 г. е 92 006. Възрастовата структура на учителите изглежда така:

най-младите

педагози до

30 г. са 8,4%

Педагогическите специалисти от 31 до 40 г. са 16,6%, а тези от 41 до 50 г. - 29,6%. Възрастовата група на учителите от 51 до 60 г. е 35%, а при учителите над 60 г. процентът е 10,4%. Учителите, които подлежат на пенсиониране, са общо 13 089, в това число са и 2679 пенсионери, които още работят.

“Два пъти се увеличи средният брой на кандидатите за свободна учителска позиция. Повиши се и средният успех от държавните зрелостни изпити на тези, които се включват в педагогическо образование. Увеличи се процентът на завършилите педагогическо образование, които стават преподаватели.

Преодоляхме

стряскащата

перспектива

да останем

без учители

към 2025 г.,

макар и все още да имаме недостиг в определени райони и по определени дисциплини. Нещо повече, повишихме мотивацията на сегашните учители. Надявам се всеки да чувства поне малко повече подобрения обществен статус и положителното отношение на обществото”, каза в интервю за “24 часа” министърът на образованието Красимир Вълчев.

Студентите първокурсници, приети в специалности от професионално направление “Педагогика на обучението по…”

през 2020/2021 г.,

са освободени

от такси

Това е един от стимулите, с който Министерството на образованието и науката мотивира завършващите млади хора да изберат тези специалности. Според данни от Рейтинговата система на висшите училища за 2020 г. броят на студентите в професионално направление “Педагогика” за последните 6 г. се е увеличил с 42%. По този начин със своите 15 388 студенти

направлението

“Педагогика”

става второто

най-масово

и предпочитано професионално направление след “Икономика”.

Студентите в държавните висши училища могат да кандидатстват за стипендии, отпускани със средства от държавния бюджет, ако са приети с държавна поръчка за обучение. Стипендии се предоставят на студенти от всички професионални направления при успех от предходните два семестъра (а за първокурсниците – от 1-ия семестър) не по-нисък от добър 4,00 при отчитане на дохода на член от семейството за предходните 6 месеца. Част от стипендиите по този ред могат да се дават и само за успех, като относителният им дял се определя от висшето училище съгласувано със Студентския съвет.

Студентите, които се обучават по специалности от приоритетните професионални направления, включително педагогическите, могат да кандидатстват за втора стипендия, която се дава според успеха от предходните 2 семестъра (а за първокурсниците – от първия семестър). Така

могат да

получават

две стипендии

Те се отпускат от втория семестър.

От учебната 2020/2021 г. студентите, приети за обучение в годината на придобиване на средно образование в държавни висши училища на места, за които държавата осигурява средства за издръжка на обучението, по специалности от приоритетните направления “Педагогика”, “Педагогика на обучението по…”, “Машинно инженерство” и др., както и по защитената специалност “Хидростроителство”, имат право да получават още една стипендия от 100 лв., ако отговарят на едно от следните условия:

1. Резултатът от зрелостния изпит по български език и литература е в 10-те процента от най-високите за страната за годината на придобиване на средно образование и резултатът от втората задължителна матура или от задължителния държавен изпит за придобиване на професионална квалификация е равен или е над средния за страната.

2. Резултатът от матурата по български е равен или е над средния за страната за годината на придобиване на средно образование и резултатът от втория задължителен зрелостен изпит по математика, физика или химия е в 30-те процента от най-високите за страната от съответната матура.

Стипендиите по този ред се отпускат за всеки семестър и се изплащат 5 месеца за всеки месец поотделно. Те се отпускат от началото на първата година. От втория и през следващите семестри от кандидатите се изисква да имат среден успех, не по-нисък от 4,00. Така студентите от тези направления могат да получават 3 стипендии.

От 2017 година досега заплатите са увеличени двойно

Заплатите на учителите се увеличиха двойно от 2017 г. досега. Това се случи с поредния скок на възнагражденията на педагогическите специалисти през януари тази година. “Така правителството изпълни обещанието си за удвояване на учителските заплати. Това е изключителен успех на министерството”, коментират учители.

Минималната основна заплата на директорите на училища вече е 1535 лв., на техните заместници - 1420 лв., на главните учители - 1350 лв., а на старшите учители и възпитатели - 1300 лв.

Минималната основна заплата на учителите, на логопеди, хореографи и другите педагогически специалисти е 1260 лв.

Така средната брутна работна заплата за педагогически специалист ще достигне 1790 лв., с което

изпреварва средната

заплата за страната

през 2021 г. с не

по-малко от 15%

Всички педагогически специалисти в държавни и общински институции имат право на допълнителни възнаграждения, в това число: за по-висока лична квалификация; за постигнати резултати от труда; за изпълнение на учебни часове над определената минимална норма; за официални празници – три пъти в годината.

Допълнителните възнаграждения на директори, учители и педагози за работа с деца, за които се изискват повече усилия и грижи, и деца със специални образователни потребности, за работа в специалните училища, в центровете за специална образователна подкрепа и в училищата към затворите са в размер не по-малък от 30 лв. месечно съгласно Колективния трудов договор за системата.

Училища и детски градини с концентрация на деца и ученици от уязвими групи получават допълнително финансиране от държавния бюджет, с което може да извършват разходи за основни и допълнителни трудови възнаграждения на персонала, както и за други възнаграждения и плащания по извънтрудови правоотношения.

Разходите може да са

за служители, включени

в екипите за обхващане

и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, за назначаване на социален работник, образователен медиатор или помощник на учителя, за заплащане на допълнителни учебни часове по български език в училищата и на допълнителни модули за деца, които не владеят български език, в детските градини, както и за персонал, ангажиран с мерки за подпомагане на достъпа до образование и

предотвратяване

на риска от отпадане

от системата на предучилищното и училищното образование на децата и учениците от уязвими групи.

На учителите, които пътуват до населени места извън местоживеенето си, се възстановяват транспортните разходи, а на тези, на които местоработата е в отдалечени и слабонаселени места, може да се възстановяват и разходите за наем. (24часа)

Пола Кръстева, 4-и курс педагогика

в Софийския университет:

Харесва ми да съм

учителка, удава ми

се и е дълг към

бъдещето на хората

- Как избрахте да станете учителка?

- От малка много харесвам да се занимавам с хора. Винаги ми е било много интересно как мислят и как действат. Първо исках да вляза психология, но не ме приеха. Най-близкото до психологията е педагогиката. Влизайки в педагогика, се оказа, че това не просто много ми харесва, но много ми се удава. Останах там и се радвам, че така се случиха нещата.

- Преподавате в 81-о училище “Виктор Юго”, на кой клас?

- Учител съм в целодневно обучение на 2-и клас. Училището е иновативно. В нашите паралелки няма занималня, а двама учители. Единият поема български и английски език, а другият - математика и всички останали предмети. Имаме и занимания по интереси, където се развиват ключовите компетентности на децата. Имаме мисии, разказваме приказки, рисуваме, създаваме неща от различни материали, слушаме музика - все неща за развитие на децата.

- Имате ли много колеги, които искат да станат учители?

- В началото в курса бяхме повече. Сега намаляхме. Останахме наполовина. Не всички са сигурни в това, което искат да правят. 5-6 души от курса със сигурност искат да се занимават с това. Другите май все още се чудят.

- Има ли учители в семейството ви?

- Баба ми цял живот е била библиотекарка, а леля ми в момента е учител в Шумен.

- Какво е за вас учителската професия?

- Много е важна. Приемам го като дълг не просто към своето бъдеще, а към бъдещето на човечеството. Децата в днешно време прекарват по-голямата си част в училище, не толкова вкъщи. Ние за тези деца сме втори родители. Смятам, че е наш дълг да ги подготвим за живота и да ги накараме психически да станат хора и да са готови да направят същото за останалите. Човечеството няма как да се развива, ако няма хора, които се опитват да го бутат напред.

- От колко време преподавате?

- Започнах през ноември миналата година. От университета ни бяха пратили мейл, че в 81-о спешно търсят някого по заместване за няколко седмици. Отидох и станах класен ръководител на 1-и клас за няколко седмици. Директорката страшно много ме хареса. Идваха да проверяват как работя в часовете ми. В крайна сметка ми казаха, че желаят да остана в тяхното училище, и подписах договор. Дадоха ми и клас, така че вече съм си там.

- Как беше онлайн обучението?

- Аз лично не се затруднявах. Беше интересно предизвикателство. Интерактивните технологии трябва спешно да навлязат в обучението в България. Беше като начин сама да се предизвикам и да преценя как мога да развия тази област. Беше добре. С децата се виждахме на камерите. Аз им прожектирах най-различни неща. Рисувахме, играехме. Беше забавно, не се затрудних.

- Сега как е?

- След като се върнаха от онлайн обучението, децата имаха малък проблем с дисциплината. Бяха свикнали да правят всичко по време на часовете - да си хапват, да си говорят. Отне малко време да се върнат обратно към рутината. Сега сме добре. Децата се радват, когато са в училище, защото си играем. На обед с целия клас излизаме на двора. Много обичам да си играя с тях на народна топка и на пиян морков. Забавляваме се доста.

Стефани Христова, 22 г.,

4-и курс педагогика в Софийския университет:

Много млади искат да бъдат в

училище - значимо и отговорно е да

помагаш на децата да се развиват

- Как се насочихте към учителската професия?

- Всичко стана случайно. Съдбата ме бутна натам. Когато завърших гимназия, имах съвсем различни представи за бъдещето си. Исках да следвам журналистика. Сериозно се занимавах с такива курсове в гимназията с учителката ми по български. Когато отидох да се запиша в Софийския университет, нещо вътре в мен каза: педагогика. Написах педагогика, класирах се и реших да дам шанс на тази специалност. В началото дори не знаех какво означава. Оказа се, че е моето нещо. Още в първия семестър, когато имахме наблюдения в часове с деца, осъзнах, че това наистина е нещото, с което трябва да се занимавам. Влюбих се в децата и в това как те искат да научат нещо от някого. Ти им помагаш да се развиват като личности, което показва колко отговорна и значима е професията да си учител. Това е, което ме привлече към учителството. Случайността понякога показва какъв трябва да бъде пътят ти. Невинаги човек може да бъде сигурен, че искайки да правиш нещо, то е най-правилното за теб. При мен нещата се случиха на случаен принцип, но определено не съжалявам.

- В четвърти курс сте, но вече работите в 134-о столично училище “Димчо Дебелянов”, какво точно правите?

- Занимавам се с децата да затвърдят това, което са взели сутринта с учителката. Много играем. Аз съм в занималнята. Според мен е много важно след заниманията децата да се поотпуснат и да си поотпочинат. Строгият режим в сутрешните часове следобед не е подходящ.

Чрез игра се опитвам

да затвърдим знанията

Децата, с които работя в момента, са в подготвителна група за първи клас. Вчера например взеха за по-голямо и по-малко. Под формата на състезателна игра им написах задачи на дъската, те много се забавляваха, но и учеха едновременно. Повече рисуваме, оцветяваме, конструираме, защото сега се развива фината им моторика. Понякога четем и приказки за развитие на въображението.

- Има ли учители в рода ви?

- В нашето семейство нямаме висшисти. Аз исках да се развивам, имах желанието да уча, затова реших да продължа.

- Какъв е успехът ви?

- В училище успехът ми беше 5. Когато започнах да уча в университета, разбрах какви са ми грешките, както и грешките на учителите, които са ме обучавали. Сега се научих да уча. Научих се как да се развивам чисто мотивационно. В момента съм с чиста шестица от първата година.

- Как ви приеха в 134-о училище?

- Много добре.

Директорката и учителите са много отзивчиви.

Имат огромно

желание

да работят

с млади хора

Приеха ме много добре от самото начало. Нямах възможността да почувствам притеснението на новото място. Още с интервюто се почувствах като част от тях. Директорката направи голям жест. Изчака ме да започна работа малко по-късно заради изпитите в Софийския университет. Това е много голям жест в пандемията. Интервюто не беше лице в лице, а по телефона. Има надежда за младите хора. Ако искат, могат да работят. Убедих се, че, ако си упорит и искаш да работиш с децата, винаги ще има някой, който ще ти подаде ръка и ще те изчака. Ако е твоето нещо, то ще си те чака.

- Има ли интерес сред младите към тази професия?

- Когато започнах да изучавам педагогика, в курса бяхме 54 души. Сега сме 40. Голяма част от моите колеги искат да бъдат по-скоро педагогически съветници, а не точно учители. Но това пак е свързано с работа с деца. Според мен повечето ще започнат да практикуват в училище, защото в процеса на обучение по педагогика в нашия факултет преподавателите мотивират студентите да искат да се реализират в тази насока. Има доста млади хора, които искат да бъдат в училище. Мои приятели от други университети също са се насочили към преподавателската дейност. Става все по-популярна. Аз мога да бъда педагогически съветник и учител в начален етап. Някои колеги са записали и философски цикъл -ще могат да преподават и в гимназия. Може да се работи и с деца в риск. Има голяма реализация, стига човек да иска.

- Онлайн или присъствено обучение предпочитате?

- Присъствено е много по-добрият вариант. Децата свикват по-добре и по-добре възприемат нещата. Ако са онлайн, така или иначе ще излязат някъде. По-добре да са в класната стая с другите деца. Присъственото обучение е много по-лесно, отколкото онлайн.