Съжалявам за уволнените магистрати и членове на ВСС заради скандала с Красимир Георгиев. В тефтерчето му имаше и имена от изпълнителната и законодателната власт, срещу които нищо не беше предприето, казва следователят от НСлС, който е номиниран от колегите си за Висшия съдебен съвет
Свърши времето на недосегаемите. Преди 10 г. можеше ли някой да си помисли, че олигарх ще бъде извикан на разпит като свидетел, още по-малко, че ще бъде обвинен
Бъдещият шеф на ВКС трябва да е и много добър администратор и да има авторитет сред съдиите. Ще искам да науча мнението му за мястото на прокуратурата в съдебната власт
- Г-н Петров, вие сте кандидат за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), предложен от 62-ма следователи. Бяхте в кадровия орган през 2007 - 2012 г. , сега защо се съгласихте?
- Вече имах възможност в представената от мен концепция за работата ми като член на ВСС, ако бъда избран от общото събрание на следователите, да изразя мотивите си да се кандидатирам. Те са свързани с желанието ми да се чува гласът на следователите в съдебния съвет.
В момента освен от професионалната квота във ВСС няма представител от следователите и от квотата на Народното събрание. Бях убеден от колегите, които ме издигнаха, че вярват в моите възможности да защитавам техните интереси като бивш член на ВСС и познаващ работата му.
Има много достойни следователи, които могат да са членове на ВСС, но този състав е към края на своя мандат и това може би е причината да няма други кандидати. Аз лично предпочитах да има и други кандидати за ВСС от квотата на следователите.
- Вие бяхте в онзи злополучен съдебен съвет, който беше разтърсен заради присъствието на имена на кадровици и магистрати в тефтерчето на плевенския бизнесмен Красимир Георгиев, добил тогава известност като Красьо Черничкия. От дистанцията на времето какви изводи си направихте от скандала?
- Не бих се съгласил, че съставът, в който участвах, е бил злополучен. Този ВСС беше първият постоянно действащ и като такъв изработи всички поднормативни актове (методика за атестиране, наредби за конкурси и др.), произтичащи от новоприетия Закон за съдебната власт. Някои от тях се изработваха за пръв път.
Освен това изработи и прие Кодекс за етично поведение на българските магистрати и Етичен кодекс за съдебните служители.
В този ВСС нямаше междуличностни конфликти между членовете му, каквито имаше например в следващия състав.
По воденото наказателно производство срещу него г-н Красимир Георгиев, доколкото си спомням, бе оправдан от съда за “търговия с влияние”.
От дистанцията на времето мога да кажа, че не бива да се допуска общественото мнение да влияе на решенията на ВСС, особено що се отнася до дисциплинарните производства.
Най-много съжалявам за уволнените от нас магистрати и членове на съвета. Между другото, в това прословуто тефтерче имаше много имена от изпълнителната и законодателната власт, срещу които не се предприе нищо.
- Предлагате повишението и преместването на магистрат да става по предложение на административния им ръководител до съответната колегия на съвета. Това обаче няма ли да доведе до разчистване на сметки и до издигане на тези, които са по-близо до началника?
- Явно не съм бил разбран. Аз предлагам административният ръководител, за чийто орган се кандидатства, да прави предложение до съответната колегия на ВСС за назначаване на магистратите на свободните длъжности, а не преките им административни ръководители.
Тези предложения може да бъдат обосновани след провеждане на общо събрание на магистратите на съответния орган на съдебната власт (ОСВ), за който се кандидатства. А ако кандидатите са от друг съдебен орган - от общото събрание на горестоящия, където работи магистратът.
Магистратите от по-горните органи на съдебната власт познават най-добре работата на кандидатите и затова да се има предвид становището на общото им събрание.
Повярвайте ми, няма административен ръководител, който да не желае при него да работят най-добрите магистрати.
Разбира се, това е свързано с промяна на Закона за съдебната власт, което е от компетенцията на законодателната.
- Професионалната ви кариера е преминала като следовател, но известно е, че през последните двайсетина години следствието е избутано в ъгъла. В концепцията си казвате, че “най-големият бич на професията” е да нямаш перспектива за развитие. Така ли се чувстват вашите колеги - без перспектива?
- Не смятам, че следователите се чувстват без перспектива. Те трябва да са горди с работата си. Не са виновни следователите например за натовареността им. Някои от следствените служби в страната и в момента са достатъчно натоварени, но това зависи най-вече от субективното мнение на административния ръководител на съответната окръжна прокуратура. По силата на чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК те възлагат на следователите досъдебните производства с фактическа и правна сложност, по който текст са най-много новообразуваните досъдебни производства в следствените служби, а не трябва да е така.
Смятам, че трябва да се увеличи функционалната компетентност на следователите, като в чл. 194, ал. 1, т. 1 се прибавят още текстове от Наказателния кодекс - предимно за икономически престъпления, длъжностни престъпления, данъчни и др.
- Пак в концепцията си говорите, че щатните бройки в НСлС са били намалени за 5 г. от 90 на 60 следователи. Кой е решил така?
- През последните години доста следователи от НСлС напуснаха съдебната система, като се пенсионираха.
През 2004 г., когато започнах работа в НСлС, бях един от най-младите, в момента съм един от следователите с най-голям стаж. Съставът в службата е обновен. Иначе решението за намаляване на щатните бройки за следователи в НСлС е на ВСС. Тези бройки не са изчезнали, а са трансформирани в такива за младши следователи, следователи в следствения отдел на специализираната прокуратура и в други органи в системата на прокуратурата.
Според мен трябва още да се натоварят следователите от НСлС. Подкрепям идеята на ръководството на националното следствие и Камарата на следователите в България да се търси начин на следователите в НСлС да се възлагат и досъдебни производства, които са подсъдни на специализирания съд, и за престъпления, извършени в чужбина по чл. 194, ал. 1, т. 3 от НПК.
Вярно е, че това е от компетенциите на законодателния орган, но няма пречки при участие в работни групи по изменение на НПК да бъде поставен този въпрос, а и аз, ако бъда избран за член на ВСС, бих го поставил. Да не забравяме, че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 13 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) пленумът на съдебния съвет дава становища на Министерския съвет и Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт.
- В концепцията си много говорите за независимостта на съдебната власт. Казвате, че ако прокуратурата мине към изпълнителната власт, то по нейна преценка ще могат да се образуват дела срещу неудобни хора. Едно от обвиненията обаче е, че в последните години прокуратурата се е превърнала в бухалка.
- Да, прокуратурата се превърна в бухалка, но в бухалка срещу организираните престъпни групи, престъпните олигарси, наркотрафика, телефонните измамници и т.н. Наблюдаваме например как драстично намаляха телефонните измами.
Можеше ли някой да си помисли преди десет години, че някой олигарх ще бъде призован за разпит като свидетел, да не говорим за образуване на наказателно производство срещу него, та дори и да му бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Според мен свърши времето на недосегаемите у нас.
- На този ВСС му предстои избор на председател на ВКС. Мандатът на Лозан Панов изтича през януари 2022 г., но процедурата по избор трябва да бъде открита месеци преди това. Прокурорската колегия няма право да номинира, но участва в гласуването. Според вас бъдещият шеф на ВКС от средите на съдиите ли трябва да бъде, или не. За какъв кандидат бихте гласували?
- За разлика от кандидатурата за главен прокурор, където предложения могат да правят трима души от съответната колегия и министърът на правосъдието, тук кандидатура може да издигне и пленумът на ВКС. В нашата страна има много достойни съдии, които могат да бъдат председател на ВКС. Според мен председателят на ВКС освен необходимите професионални и нравствени качества трябва да притежава качества и на отличен администратор и да се ползва с авторитет сред магистратите и най-вече в съдийската гилдия.
Бих подкрепил съдия (и бивш също), отговарящ на този профил. Но не изключвам вариант да подкрепя кандидат извън съдиите, отговарящ на този профил, ако се окаже с по-добри качества спрямо кандидата съдия. Разбира се, ще взема предвид и отношението му към мястото на прокуратурата и следствието в съдебната система, и отношението му към следователската професия.
- Пред ВСС предстои и още един важен избор - на прокурора, който ще разследва главния. Процедурата трябва да започне до 3 месеца. Какво е вашето мнение за тази нова фигура? Коментират ли се вече имена сред магистратите? Вие бихте ли предложили някого за поста?
- Най-кратко казано, отношението ми е отрицателно. Аз не мисля, че има нужда точно от такава фигура, още повече след решението на Конституционния съд (КС), което определи, че всеки прокурор може да разследва главния. Не виждам с какво този прокурор ще е по-независим от всеки друг. С интерес ще очаквам решението на КС по отношение на тази нова фигура след сезирането му от президента.
Аз лично не съм чул за имена, които се спрягат за този пост, и според мен, преди да се произнесе КС, не би следвало да се пристъпва към избор на прокурор, който да разследва главния прокурор и неговите заместници.
CV
l Роден на 1 януари 1965 г. с. Старо село, Силистренско
l Завършва право в Института на МВР през 1989 г.
l От 1989 до 2004 г. е следовател в Силистра
l От 1 януари 2004 до 3 октомври 2007 г. работи в Националната следствена служба (НСлС)
l От 2007-а до 3 октомври 2012 г. е член на ВСС
l След изтичане на 5-годишния му мандат се връща на работа в НСлС
l В края на м.г. 62-ма следователи издигнаха кандидатурата му за ВСС. Изслушването е на 13 март, а гласуването - на 20 март т.г.
