Студентите спорят за това дали е
по-лесно да осветиш подкупен чиновник
и политик в малко градче или в столицата
Нито една страна не се е справила напълно с корупцията, има я и в богатите държави, но поне може да се положат усилия да бъде намалена. И 5 лева, дадени на чиновник, са подкуп, но у нас всъщност по-голямата напаст е връзкарството. В малките населени места има корупция, но хората са по-бедни и затова исканите и вземани рушвети са по-малки, но пък връзките - роднински, приятелски, съседски, са много силни.
Изводите са на първите 10 стажанти в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), оглавявана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров.
Те са студенти от три специалности в УНСС - право, международни отношения и магистърската програма “Противодействие на корупцията”, която е открита в университета от 3 години.
Възрастта им е между 22 и 26 години и от позицията на младостта са абсолютно убедени, че ако станат свидетели на искане, даване или получаване на подкуп,
веднага ще
подадат
сигнал до
КПКОНПИ
Дори и срещу техен роднина или приятел.
Идеята бъдещи юристи, международници и магистри по антикорупция да се запознаят с работата на няколко институции по проект “Академия Антикорупция” е от 2019 г. Заради пандемията беше отложена. Тя стана факт през октомври миналата година, когато беше подписано споразумение между Сотир Цацаров, шефа на парламентарната антикорупционна комисия Борис Ячев, омбудсмана Диана Ковачева и ректора на УНСС Димитър Димитров. Коронавирусът обаче пак я отсрочи с 3 месеца.
По програма студентите стажуват по 10 работни дни в трите институции. Обучението им в КПКОНПИ, което беше след това в антикорупционната комисия в парламента, приключи на 26 февруари.
В дните на стажа те били разделени на групи и се запознали с основните дирекции в комисията - противодействие на корупцията, конфликт на интереси, отнемане на незаконно придобитото имущество.
“24 часа” се срещна със студентите в края на обучението им в КПКОНПИ, за да разбере защо са избрали програмата, какво са научили, но и защо въпреки постоянното говорене по темата осъдените за корупция са толкова малко.
“Научих за програмата от сайта на университета и подадох документи. Това е възможност, която не е за изпускане, защото не се дава всеки ден - да се запознаеш с работата на три институции”, обяснява Ива Андреева, която е трети курс право. Обяснимо, при разговора бъдещите юристи, които са шестима, са най-сговорчиви. Някои са избрали професията още от деца, други в последния момент. Въпреки че се притесняват как и къде ще си намерят работа, засега не смятат да стягат куфарите.
Всъщност подборът им не е бил никак лесен. Всеки от кандидатите писал мотивационно писмо и посочил среден успех от следването до момента. Оказва се, че одобрените са отличници -
условието било
да имат успех
минимум 5
от предишната година. Желаещите били много повече от класираните. Бъдещите юристи се вълнуват особено от гражданските свободи и познаването на законите.
“Кандидатствах право, за да защитавам правата на хората”, обяснява Изабела Славчева. Както тя, така и нейните колеги смятат, че българите не познават законите, а оттам и правата си.
Поне конституцията трябва да прочетат, е мнението им. Предлагат и промяна в учебния план в гимназиите - в последните години учениците да изучават някои основни закони.
Всеки един от стажантите се впечатлил от различни сфери в работата на комисията. От сектора за конфискация най-интересно им било как се съхранява запорираното и отнетото имущество. Питали и за популярните клиенти на КПКОНПИ - Васил Божков, Цветан Василев, Арабаджиеви, Баневи, Миню Стайков.
За някои най-интересно било разкриването на конфликт на интереси, защото “всичко се решавало по документи, които се сравнявали със законите, чието брилянтно познаване” било задължително. По време на стажа им бил представен казусът с бившия кмет на Благоевград Атанас Камбитов. През ноември миналата година той беше санкциониран със 100 000 лв. заради конфликт на интереси. Камбитов обжалва пред съда.
За борбата с
корупцията и
корумпираните
Повечето признават, че преди стажа били много скептични по отношение на борбата с рушветчийството у нас. Мислели, че нищо не се прави. Мнението им се променило през последния месец. Ведели, че в КПКОНПИ работят много млади хора - юристи, икономисти, които действително полагали усилия. Преглеждали десетки документи на ден. Самите студенти не са имали достъп до документацията, “защото е класифицирана информация”, вещо казват те.
По време на обучението от комисията им показали статистики с индекса на корупция. От графиките научили, че с проблема се сблъскват и някои много развити и богати държави. Запомнили Дания, Австрия, Швеция, Германия.
Няма държава, която да се пребори напълно с нея, но поне може да бъде намалена, е мнението на младите хора.
Според тях зависело изцяло от хората, а не от празноти в законите, което обикновено се сочи като извинение за несвършената работа. Никой не може да спре някого, ако е решил да разплете конкретен случай, колкото и да му е трудно, мислят младите хора.
От позицията на 20-годишни са на мнение, че
не е трудно
да се докаже
корупцията Обучаващите се по магистърската програма планират да продължат да се развиват в тази сфера. Виждат мястото си в инспекторатите във ведомствата, които трябва да полагат първите усилия да не се стига до порочни практики. Не знаят обаче колко сигнала са подадени от инспекторатите.
Всеки един от стажантите към този момент е убеден, че би подал сигнал, ако научи за даден или взет рушвет.
За 5-те лева,
които може
да са подкуп,
но може и да са за почерпка. И веднъж вземеш ли ги, ще се полакомиш ли отново?
Съвсем логично един от въпросите, които отправихме, беше 5- 10 лева подкуп ли са?
Абсолютно! И един лев е подкуп, в един глас отговарят стажантите. Според тях е въпрос на възпитание, получено още от детските години, дали ще си склонен да поискаш пари, или не.
Дискусията се разгорещява по темата дали в малкия, или големия град са по-корумпирани. Някои от тях съвсем по младежки смятат, че в малките населени места не биха се осмелили да си поискат пари, защото бързо ще се разчуе.
“И тогава хората ще те сочат с пръст. Всички ще почнат да шушукат, че искаш пари, за да си свършиш работата”, е мнението на някои от стажантите.
Никой не съобщава публично, че е корумпиран, опонира им Антон Симеонов, също студент по право.
Според тях обаче в малките градчета роднинските и приятелските връзки са по-силни и затова сигналите за корупция са малко.
“Трябва да се разделя личната работа от служебната, тоест това, че пиеш с някого кафе, не бива да е пречка да го разобличиш, ако научиш, че върши нещо нередно”, смята една от стажантките. Тя с готовност изразява мнението, че познанството, дори роднинството не би я спряло да уличи корумпиран. Би подала сигнал дори и срещу много близък. Убедена е, че при такава ситуация семейството ѝ няма да застане срещу нея, защото така са я възпитали родителите ѝ. Някои обаче се замислят как биха постъпили и не са така убедени, че биха разобличили близки хора.
Спорни се оказват и въпросите за вратичките в законите и има ли корупция в частния сектор.
“На е редно юрист, който познава законите, да съветва някого как да ги заобиколи, за да избегне наказанието”, смята Изабела Славчева. Убедена е, че това се случва.
От 8 март стажантите ще продължат обучението си при омбудсмана.
