Иван Вачков е магистратът, управлявал най-дълго българската прокуратура в цялата история - цели 19 години, като се има предвид, че в смутни времена главният прокурор се сменя много често - през 1944 г. цели четирима български политици минават през този пост.
Изявен комунист, Иван Вачков е и от малцината на тази длъжност, които са прокурори от кариерата. Роден е през 1920 година във великотърновското с. Присово. От 1936-а е член на РМС, а от 1944 г. - на БКП. През 1942 година, докато е студент по право в Софийския университет, излиза в нелегалност.
Заловен е и осъден
на смърт, но лежи
в затвора до
преврата
на 9 септември 1944 г. Завършва образованието си през 1947 г. Главен прокурор на България е от 1962 до 1981 г., като още в първите си години на поста лично води делото срещу известния шпионин на ЦРУ Иван-Асен Георгиев, срещу когото постига смъртна присъда.
Иван Вачков се оказва и един от малкото, подложени на разследване, докато са били на длъжност. Като главен прокурор той е бил обвинен в причиняване на катастрофа с двама пострадали, при която обаче милиционерите не посмяват да му направят на място тест за употреба на алкохол. Въпреки че тази задължителна за всички останали граждани процедура при Иван Вачков най-вероятно би дала отрицателен резултат.
Любопитна подробност в контекста на разследването за пътния инцидент срещу него е, че още от младежките си години той е бил активен член на въздържателното движение, създадено в България още преди Първата световна война. У нас дълги години дори се издават цели 6 вестника срещу алкохола, които са забранени през 1938 г. Въздържателите провеждат даже редовни конгреси. Членуват основно комунисти, анархисти и земеделци. Иван Вачков вероятно е
имал фиксация на
тема трезвеност
и до много по-късно, защото при отчитането на работата си пред Народното събрание на 28 юни 1973 година казва в доклада си следното: “Прокуратурата многократно е обръщала внимание, че алкохолизмът и пиянството са една от най-съществените причини за извършването на редица престъпления. Значителна част от престъпленията в страната са в резултат от пиянство.
Злоупотребата с алкохол е главна причина за 85% от хулиганските прояви... за близо половината от убийствата и изнасилванията, за повече от една трета от телесните повреди. Особено вредно е влиянието на алкохола върху младежите...”
Днес четете разказ от първо лице за катастрофата, която причинява Иван Вачков на магистрала “Тракия”. За този ден като пряк очевидец си спомня Цветан Димитров, дългогодишен следовател по тежки икономически и криминални престъпления и началник на Инспектората на МВР при министър проф. Георги Петканов.
Беше през 1980 година. През пролетта. Главен прокурор тогава беше Иван Вачков. Изключително уважаван, авторитетен юрист. И като човек - почтен, коректен и стабилен. Член на ЦК на БКП, управляваше България и всичко. Аз като следовател в следствения отдел на Софийско окръжно управление получих разпореждане по телефона от началници незабавно да вземам чантата със следствените протоколи, защото служебна кола ме чака да заминавам на оглед на автопроизшествие, предизвикано от главния прокурор Иван Вачков на магистрала “Тракия” в района на Вакарел.
Това беше наш район - на следствения отдел на Софийско окръжно управление на МВР. Тъй като бях специалист по криминални и стопански дела, макар че бях приключил и 20-30 следствени дела за автопроизшествия от средна телесна повреда до смъртни случаи, се обадих на моя колега Георги Ценев, който беше в отпуск, но на него възлагаха предимно транспортни дела. А той беше завършил и аспирантура в Москва по разследване на транспортни произшествия. Той си беше вкъщи и аз му казах, че минаваме през него да го вземем, за да дойде да ми помага за този изключително отговорен оглед.
Звъня му на входната врата, а той ми вика: “Слизам, чакай ме долу”. Качвам се в асансьора, тръгвам надолу и изведнъж асансьорът заседна между етажите. “И това ако не е знак!” - викам си наум. Умрях от притеснение. Започах да бутам насам-натам и асансьорът тръгна. Както и да е, качихме се в колата, отиваме на местопроизшествието на магистралата и какво виждаме там? В района на Вакарел една кола - пежо на УБО (Управление безопасност и охрана, днешната НСО - бел. авт.) - потрошена.
На 30-40 метра
извън платното
на магистралата
вдясно се
намираше един
москвич, също
пострадал
в тази катастрофа. На място бяха дошли окръжната прокурорка Паша Делова, следователката от районно управление - Ихтиман, Йорданка Георгиева. Тя беше там, тъй като мястото се намира в района на Ихтиман. И аз, колегата Георги Ценев и Йорданка Георгиева започнахме оглед. С мерене на разстоянията, със снимки, да съставим протокол на местопроизшествието. Веднага установихме какво се е случило.
Главният прокурор Иван Вачков беше освободил служебния си шофьор от УБО, за да си кара той служебната кола. Бил на почивка в Хисаря със съпругата си, която беше директор на Осма гимназия на ул. “Шишман” в центъра на София. Във въпросния ден почивката свършила. Прибират се вече към столицата по магистралата. И в района на Вакарел той започва да изпреварва москвич.
Тръгва обаче прекалено рано да се прибира вдясно. Върти волана, блъска москвича в лявата врата и направо през канавката го изхвърля надясно на 30 метра навън в полето.
Ръката на шофьора на москвича беше много подута в областта на китката. Може би беше счупена. Лявата му ръка, тъй като там беше блъсната колата му.
След удара пежото пък започва да се върти на магистралата. Добре, че не е имало други коли, за да не стане мазало. Съпругата на главния прокурор изпада от колата при преобръщането и ѝ се чупи ръката, което е средна телесна повреда. Тя веднага беше закарана в болница и когато аз отидох на мястото, не я заварих. А
на главния
прокурор му
нямаше
абсолютно нищо
Той стоеше там и му беше видимо много притеснен. През цялото време мълчеше. Беше като препариран. Изглежда, че много навътре приемаше тази катастрофа. Мълчеше, а ние си вършихме работата.
Какво, като е главен прокурор?
Аз вече бях разследвал генерални директори, герои на социалистическия труд. Като направи беля главният прокурор, ще си отговаря като всички граждани. Иван Вачков не се намеси по никакъв начин, не ни каза нищо, докато ние си вършихме работата на място.
В един момент при мен дойде началникът на КАТ на цяла България. Един полковник, висок мъж, и ме пита дали сме го проверили за алкохол. Казах му: “Не знам, аз дойдох малко по-късно, ще отида да питам”. Отивам при заместник окръжния началник тогава Румен Дешев. Обяснявам му: “Началникът на КАТ ме пита дали сте проверили за алкохол главния прокурор”. И другарят Дешев ми казва: “Кажи му той да отиде да го провери!” Катаджиите - защото това беше тяхна работа - така и не го провериха за алкохол, но той видимо не беше употребил. Не беше в това проблемът.
Иван Вачков просто беше лош шофьор. Докато правехме огледа, при мен дойде шофьорът му от УБО, който много се ядосваше заради потрошената кола. Обясняваше, че Иван
Вачков не може
да кара и троши
вече втора кола
на управлението
В багажника на колата му имаше толкова костюми, все едно е бил в Париж, а беше за 20-ина дни на почивка в Хисаря. Явно беше ходил и на много срещи по време на отпуска, защото са го канили хората от района. Багажникът на колата беше толкова голям, че аз споделях, че такъв багажник на лека кола не бях виждал - четирима души да играят вътре на карти. Местните хора му бяха дали много ябълки и те след катастрофата бяха разпилени навсякъде по асфалта.
Окръжната прокурорка Паша Делова събираше ябълките по платното. Тъй като телесната повреда в местопроизшествието беше средна, такива дела се разследваха в районно управление. Аз щях да поема делото, ако имаше смъртен случай. Но при тази ситуация разследването бе възложено на колежката от Ихтиман Йорданка Георгиева.
Когато няма смъртен случай, такова престъпление не се наказва със затвор. Главният прокурор трябваше да получи условна присъда. До съд и присъда обаче така и не се стигна.
Няма и година по-късно научихме, че главният прокурор е починал от рак. Всичко това му се е случило от притеснение заради инцидента. Явно го е преживявал много тежко - да бъдеш главен прокурор и да те разследват. Скоротечно се разболя и си замина. Така и не можа да го преживее.
