- Кърджали е единствената област освен София, в която населението се е увеличило през последните 10 г.
- След 1989-а много от местните жители заживяха в различни западноевропейски държави
- Според брокери спестените си пари тези хора инвестират в имоти и така никнат цели квартали
Единствената област извън София, чието население се е увеличило през последните 10 години, е Кърджали.
Това сочат данните на Института за пазарна икономика. Според тях за периода от 2009-а до 2019 г. жителите на района са се увеличили с 3500 души. В анализа се казва, че причината не е в баланс между раждаемост и смъртност, а е механичен прираст.
Част от него се дължи на родените в чужбина деца на кърджалийци. Справка за 2019 г. в отдел ГРАО на общината показва, че новородените са 462, а издадените актове за раждане са почти 3 пъти повече - 1314. Дори през 2020-а, когато имаше сериозни ограничения на пътуванията от чужбина заради COVID-19, издадените актове са 794, а родените деца са 467.
С издадения от ГРАО документ
новороденото
получава
българско
гражданство,
ако поне единият от родителите му е български гражданин. С този документ детето получава ЕГН и постоянна регистрация на адреса на родителя.
Друга причина за увеличаването на жителите в област Кърджали са събития от недалечното минало, при които стотици хиляди жители на областта напуснаха родните си места и отпътуваха в чужбина. Този процес беше най-масов
през лятото на
1989 г., когато
тоталитарният
режим отвори
границата с
Турция
и даде възможност на желаещите да напуснат България.
От 3 юни до 21 август 1989 г. от България си тръгнаха около 360 000 души, като голяма част от тях са жители на област Кърджали.
След настъпването на демократичните промени в България обезлюдяването на района продължи, но този път по икономически причини.
Много от местните жители успяха много добре да се реализират и да заживеят в различни западноевропейски държави - Холандия, Белгия, Германия. 30 години по-късно част от тези хора започват да се завръщат по родните си места.
Причините за това са различни, но при изселниците в Турция най-честата е пенсионирането. Допреди няколко години пенсионерите се завръщаха по родните си места през ранна пролет и заминаваха наесен, за да прекарат зимата в домовете си в Турция. Икономическите затруднения в южната ни съседка и рязкото
поевтиняване на
турската лира
стана причина
да се утвърди
нова тенденция
- пенсионерите да остават целогодишно в имотите си в Кърджалийско, които са най-често къщи с дворове в крайградските села.
“Над 40 са семействата пенсионери от Турция, които прекарват по-голямата част от годината в родните си къщи. Много от тях са тук целогодишно”, твърди кметът на Широко поле Шукри Мехмед.
Според него в района на Кърджали изселниците се чувстват много по-добре, отколкото в големите градове на Турция, където имат жилища.
“Единственото предимство на Истанбул е мекият климат през зимата и това, че жилищата в квартала ни са газифицирани. Това обаче не може да компенсира спокойствието, което ти дава малкото село”, казва Саид Ахмед. Той е ремонтирал бащината си къща и прекарва в нея по-голямата част от времето си. Дори е започнал да се грижи за няколко кошера с пчели.
“Не искат постоянна грижа като кравата или кокошките и това ми дава повече свобода. Когато реша, мога да се прибера в турския си дом - без да ангажирам съседи или приятели да се грижат за животинките”, казва Саид.
Той допълва, че през лятото обработва и двора на къщата.
“Засаждам няколко лехи домати, чушки, краставици, лук, имам овошки. Хем имам занимание, хем спестявам пари. А вкусът на зеленчука от градината не може да се сравни с този на продуктите, купени от магазина”, казва пенсионерът. Той допълва, че другата причина, поради която предпочита да живее в родния си край, са отношенията с хората.
“В Турция ритъмът на живот е много по-различен, особено в големите градове. Хората са отчуждени. Тук нещата не са се променили много от времето на младостта ми. Хората са топли и открити, готови да помогнат на всекиго”, твърди Саид.
Не само Кърджали и околните села са притегателни за пенсионерите от Турция. В община Черноочене също отчитат интензивно завръщане.
“Част от тези,
които се
прибират,
дори се захващат
с бизнес
Преди няколко години семейство, живяло в Турция, окончателно се установи в Черноочене и регистрира фирма за дограма, която работи успешно. Друго пък се занимава с животновъдство и има ферма с 30 крави. Голяма част от завърналите се хора се захващат със земеделие. Те обработват наследствените си ниви, наемат и общински земи”, твърди кметът на Черноочене Айдън Осман.
Тенденцията за завръщане в родния край е не само при изселниците в Турция, а и при гурбетчиите. Голяма част от тях все още живеят със семействата си в Западна Европа, но със сигурност планират да се завърнат в родния край. Това е и причината за
бум на
строителството
в общинските
центрове през
последните
години
В Черноочене за броени години изникна нов квартал с кооперации и еднофамилни къщи.
Не по-различна е ситуацията в Кърджали. През последните години в централната част на града бяха изкупени и съборени по-малките къщи с дворове. На тяхно място се издигнаха многоетажни кооперации с апартаменти.
“Стана нещо като мода спестените по време на гурбет пари да се инвестират в имоти. Много често продажби на жилища се извършват даже и “на зелено”, особено ако мястото на строителството е атрактивно”, твърдят брокери на недвижими имоти. Те признават, че повишеното търсене сериозно изкривява имотния пазар в района на Кърджали.
Имало дори предприемачи, които категорично продавали новопостроени имоти единствено на гурбетчии, които плащали веднага. Апартаментите в центъра на града вървят от 60 до 100 хил. евро. Предпочитало се старото строителство, въпреки че много често се налагало да се инвестира допълнително в основен ремонт.
При новото строителство в квадратурата на апартамента често влизат и общите части като площадки и стълбища.
Освен това често новите жилища се продават в незавършен вид, което допълнително вдига цената.
Всичко това обаче не възпира гурбетчиите, за които инвестицията в жилище си заслужава. Голяма част от апартаментите в момента са пусти, а светещите прозорци в огромните нови кооперации се броят на пръсти. Въпрос на време е собствениците на празните жилища да се завърнат в Кърджали.
