Христо Стоичков да нарече журналист “тюфлек”, бе като добър ден. По времето, когато бе на терена или пък треньор. Повечето му бяха омразни до дъното на душата.
За легендарния футболист, който днес навършва 55 г., дори се твърди, че след като през 1994 г. не бил избран за спортист на годината, направил три списъка до телефона си в Барселона. Единият на правилните - тези, които са го поставили на първо място, един на сивия сектор - онези, на които е поне в десетката, и третият - с които не говори, защото не са го сложили изобщо. Последният бил с най-много имена.
Конфликтите му с журналисти са безброй, като при някои се стигна и до физически контакт. С репортер на “Меридиан Мач” още като футболист, със спортния фотограф Любомир Асенов, който го снима в ресторант в Барселона, с шофьора на репортерска кола, пристигнала да отразява сватбата на дъщеря му...
Като треньор на националния отбор между 2004 и 2007 г.
правеше списъци кои
журналисти могат
да ползват чартъра
при гостувания
По тази причина - понеже не беше с делегацията за приятелския мач на 17 ноември 2004 г., шефът на спортния отдел на “24 часа” Едуард Папазян беше екстрадиран от Азербайджан, защото там не харесвали фамилията му.
20-ина години след края на кариерата му Стоичков е отличник точно в професията, която ненавиждаше.
Той е най-важният анализатор на телевизия TUDN, бившата Univision Deportes. Това е най-големият спортен канал в САЩ и конкурент на ESPN. Държи правата на всичко, което е свързано с футбола, включително Шампионска лига, Лига Европа, световни квалификации.
Разбира се, първенството на Мексико и Мейджър Лийг Сокър, както и още един куп турнири. Ребрандирането бе направено на 7 май 2019 година, когато Univision Deportes фактически се сля с мексиканския Televisa Deportes Network и бе създаден новият, който е един и същ за САЩ и южния му съсед.
Точно като журналист Стоичков постига успехи, които могат да се сравняват със “Златната топка” през 1994 г.
6 поредни години той
получава наградата
за най-добър
анализатор в
канала, с което, разбира се, се гордее, защото става въпрос за канал с няколко стотици милиона зрители. Едва ли има български журналист, който да се похвали със същото. Единствено може би известната Натали Сойер от “Скай спортс”, която обаче е само наполовина българка - майка е от Варна. Камата има огромно предимство пред всички останали “тюфлеци”. Просто заради името, което вече работи за него.
Нали си представяте как Пеп Гуардиола, с когото са играли заедно, ще има силите да му откаже интервю? Или пък Лео Меси ще махне с ръка на идола си и ще му обясни да ходи на майната си? Няма как да се получи.
Така Камата, който мразеше журналистите, се превърна в един от най-добрите сред тях. И работата му носи удоволствие.
Комплексът на телевизията е в Дорал, Флорида, който е само на половин час път от апартамента му на крайбрежната улица в Маями.
Всички, които са виждали репортажите му, твърдят, че
това е друг човек -
спокоен, разумен Липсва онзи хъс, който го направи любимец на поколения фенове. Когато излизаше на терена, тревата му даваше сила. Никога не е играл приятелски мач. В Дряново още могат да разкажат как Камата еднолично е разпилял местния “Локомотив” по време на една от годишнините му, когато поканили ЦСКА на празника. Или пък онзи нещастен миг, когато влезе здраво на колежанчето Фреди Лерена и му счупи крака.
Както сам признава, сега му е най-трудно да коментира мачове на националния отбор. Защото не показва нищо на терена. Продължава обаче да го прави, защото това му е професията. Разплака се в ефир, когато гръмна скандалът с расизма по време на мача с Англия от евроквалификациите.
Наскоро в една английска медия го бяха направили
герой на поредицата
“Обичани
футболисти”
И там се говореше само за пламъка в очите, с който излизаше срещу поредния противник. Този, който го вкарва във всяка класация за най-добър футболист в историята, и то на световно ниво.
Втората му “професия” днес е още по-престижна. Той е
дядото на Миа,
дъщерята на малката
му щерка Михаела
И по всичко личи, че се справя идеално с тази роля. Детето боготворяло дядото, от когото все още потръпват един куп футболисти, когато се спомене името му.
Треньорският му лиценз “Про” отново е изтекъл в края на миналата година, но все още е валиден заради пандемията, показва сайтът на школата в България. Така бе и преди години, когато бе забравил да го поднови. Просто защото не му трябва. Не го е вадил от шкафа от юли 2013 г., когато за едни бурни четири седмици бе наставник и собственик на ЦСКА, преди да върне всичко в ръцете на шефовете на сметопочистващата фирма “Титан”.
От този момент той е далеч от родния футбол, въпреки че официално се води акционер в дружеството, което държи ЦСКА, заедно с Гриша Ганчев и Юлиан Инджов.
Не е стъпвал на
“Българска армия”
от години,
а се говори и за тлеещ конфликт около врътката, която прати Антон Недялков в “Лудогорец” през американски отбор. За която Стоичков прибрал доста добра комисиона.
Заради това, когато се прибира, което е доста рядко в условията на пандемия, Камата си отива на вилата в Етрополе, където се чувства най-добре. Особено ако ловният сезон е открит.
И все пак Стоичков си остава най-голямото богатство на българския футбол. Биографията му бе преведена на три езика, включително и полски. Направи собствена марка за облекла, която набира скорост.
Но
треньорската
скамейка за него
вече е табу
И едва ли ще се върне някога на нея. Тази професия е препъникамъкът на всички от златния ни отбор от световното в САЩ. Практикува се на някакво ниво единствено от Красимир Балъков, който обаче се подвизава като главен мениджър, а на терена треньорите са други.
Цанко Цветанов е един от екипа на Станимир Стоилов, който записа доста сериозни успехи. Петър Хубчев постигна доста с националния отбор, преди да предпочете по-голямата оферта на Васил Божков и да отиде в “Левски”, за да приключи безславно със “сините”. Ивайло Йорданов е помощник в младежкия национален отбор, Петър Александров работи в Швейцария, Златко Янков бе по Турция и това е.
А Христо Стоичков предпочете да стане един невероятно добър “тюфлек”.
