300 хил. възрастни продължават да се трудят и след като са получили плащането от НОИ, над 1% от тях го правят повече от 10 години
Охранител и продавач са най-популярните професии
57 хил. не получиха увеличение тази година въпреки допълнителните си осигуровки
България с най-високата възраст в Европа, ако не достига стаж
Около 300 хил. българи, или над 14% от всички пенсионери, продължават да работят и след като се пенсионират. Близо половината от тях остават на работа около година след пенсионирането си, показват данни на Националния осигурителен институт.
Заради пандемията през април миналата година НОИ преизчисли служебно пенсиите на близо 260 хил. работещи възрастни.
Около 78 хил. от тях са работили допълнително между 1 и 5 години.
14 хил. са успели да си вдигнат пенсиите с допълнителни осигуровки, оставайки на работа между 5 и 10 години след пенсионирането. А
3900 българи са
работили над
10 години
след пенсия
Най-голям брой служебно преизчислени пенсии са били отпуснати между 2015 и 2018 г. - 75 337. А най-малък е броят на отпуснатите преди 2000 г. - 16 295.
“Значителна част от тях са пенсии за ранно пенсиониране и при по-ниска възраст, което е предпоставка за съхраняване на трудовата способност на пенсионерите, за активното им участие и по-дълго оставане на пазара на труда”, обясняват експертите от НОИ. На трудоспособна възраст в България се пенсионират главно военни, полицаи и миньори, като именно те продължават да работят.
Пенсионерите имат право на преизчисление и увеличение на парите си, ако продължат да работят и след датата на пенсионирането си и внасят осигурителни вноски. Това е и причината броят на работещите възрастни непрекъснато да нараства.
Средното увеличение на пенсията, постигнато при преизчислението, е 8,83 лв. на месец.
Всеки трети пенсионер, който продължава да работи, обаче успява да увеличи парите си само с 1 до 5 лв.
54 хил. пък са тези, получили увеличение с между 5 и 10 лв. А хората, постигнали вдигне на пенсиите си между 10 и 15 лв., са 26 хил. души. Над 15 лв. отгоре получават 15% от работещите пенсионери, или близо 36 хил. души.
Под 1 лев
допълнително
получават над
43 хил. души,
които продължават да се трудят.
Над 57 хил. работещи обаче са останали без стотинка увеличение. 51 905 са хората, чиито пенсии са били приравнени на минималните.
Близо 8000 пък са работещите пенсионери, които вземат таван и по този начин също не могат да вдигнат парите си, въпреки че са внасяли осигуровки, трудейки се и след пенсия. При евентуално увеличение на тавана, който тази година е 1440 лв., а миналата бе 1200 лв., техните доходи също трябва да се увеличат и да получат поне част от преизчислението си.
Охранител е най-популярната професия за пенсионерите, показват пък данни от годишника на осигурителния институт за 2019 г. Такава работа са си намерили над 21 хил. души.
Следват продавачите, които са над 16 хиляди.
5801 са
пенсионираните
лекари,
медицински сестри
и акушерки, които
продължават
да работят
В бюджетния сектор има общо 45 хил. работещи пенсионери. Тук обаче освен чиновници влизат и учители, а това е професията с най-голямо застаряване у нас.
От тази година преизчисляването ще се прави по служебен ред, припомниха от НОИ. При него обаче ще се отчита само допълнителният осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Тоест увеличението на пенсията би дошло единствено заради по-високия коефициент на стажа, придобит след излизане в пенсия. Доходите и внесените осигуровки обаче няма да се вземат предвид.
Това служебно преизчисление ще се извършва от 1 април на всяка година с данните за придобития от лицата стаж след пенсионирането до края на предходната календарна година.
Ако работещ пенсионер иска да бъде отчетен и доходът, върху който са правени осигуровки, ще трябва да подаде специално заявление за преизчисляване. Тогава увеличението не е гарантирано, а се получава само ако новите данни дават по-голям размер на пенсията. В противен случай тя
не може да бъде
намалена, а остава
старата сума
През януари са подадени над 3000 такива заявления за специално преизчисление, като в тези случаи пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, в който е подадено заявлението.
У нас обаче стават все повече хората, които трябва да чакат да им се отпусне пенсия за старост, защото нямат достатъчно осигурителен стаж.
8% от пенсионерите, или 127 858 души, са с пенсии, отпуснати с недостатъчен стаж през 2019 г. Спрямо 2015 г., когато бе прието плавното увеличение на изискванията за стаж и възраст, е с близо 40 000 души повече. През миналата година право на пенсия за старост получаваха мъжете и жените на възраст 66 г. и 6 месеца и поне 15 г. трудов стаж. Това ни нарежда на едно от първите места по изискуема възраст за този вид пенсия в ЕС. (Виж картата.) Пред нас са само Италия и Гърция, където пенсия за старост се е отпускала на 67 г. през 2020 г. А във Франция тя се е давала на 66 години и 7 месеца. Най-рано пенсията за старост се полага в Малта, където мъжете и жените трябва да имат навършени 63 г.
Вдигане на възрастта и стажа препоръчва Европейската комисия за всички държави
Само така доходите щели да са адекватни на по-дългия живот на европейците. За България не е посочена препоръчителна възраст
Да бъдат увеличени както изискуемата възраст, така и нужният за пенсиониране стаж, предлага Европейската комисия в Зелена книга, която е свързана със застаряването на населението. По нея започна 12-седмичен период на обществено обсъждане, като предложенията ще се включат в мерки за справяне с демографските тенденции.
“Пенсиите са основният източник на доходи за повечето пенсионери. За да се гарантира, че те остават адекватни с оглед на увеличената продължителност на живота, хората ще трябва да работят по-дълго в бъдеще”, пишат експертите на ЕК в Зелената книга.
Предлагат и да се ограничи
ранното пенсиониране до
обективно оправдани случаи
Пенсии, позволяващи достоен жизнен стандарт в напреднала възраст, трябва да бъдат достъпни за тези, които няма да могат да имат по-дълъг трудов живот в бъдеще. Това може да бъде постигнато чрез пенсионни кредити, минимални пенсии и социална помощ, насочени към възрастните хора, посочват от ЕК.
В документа е записано още, че установяването на общо право на работа след пенсионна възраст и гъвкави схеми за пенсиониране може да помогнат пенсионните системи да станат адекватни и устойчиви.
Според Европейската комисия липсата на по-нататъшни реформи, съчетано с увеличаване на пенсионерите и по-малко хора в трудоспособна възраст, ще доведe до по-високи вноски за пенсия, за да се гарантира устойчивостта на публичните финанси. Това ще създаде
двойна тежест за
младите поколения
Ключовото решение на този проблем е по-дългият трудов живот, се казва в Зелената книга.
Документът на Еврокомисията цитира последната прогноза на Евростат, според която, ако трудовият живот бъде удължен до 70-годишна възраст, това ще запази съотношението на работоспособното население към хората в пенсионна възраст през следващите 20 години на нивото от 2020 г.
Докладът обаче посочва, че в различните държави трудовата възраст трябва да се повиши различно.
В Малта, Унгария и Швеция
например хората трябва да
работят до 68 години, докато
в Литва и Люксембург - до 72 години
До колко години трябва да се работи в България обаче, не е споменато. Засега българската пенсионна реформа предвижда постигането на пенсионна възраст и за двата пола от 65 години чак през 2037 г. Изискуемият осигурителен стаж пък ще е 40 години.
През следващите десетилетия броят на възрастните хора в ЕС ще се увеличи. В момента 20% от населението е на възраст над 65 години. Според прогнозите до 2070 г. те ще станат 30%. Междувременно се очаква делът на хората на възраст над 80 години да нарасне повече от два пъти и да стигне 13% до 2070 г.
