В още няколко страни на континента правителствата са в нежни ръце
Церемонията, която се състоя на 26 януари в президентския дворец в Талин, ще остане гравирана завинаги в паметта на Естония. Тогава малката балтийска държава, която е член на ЕС от 2004 г., се сдоби с първата жена премиер в историята си. Тя бе официално утвърдена на поста от първата жена президент на страната - Керсти Калюлайд, избрана за държавен глава от парламента през 2016 г. Така в Естония властта премина 100% в женски ръце.
43-годишната Кая Калас принадлежи към младото поколение политици, които са натрупали опит в европейските институции. Тя е дъщеря на Сийм Калас, дългогодишен еврокомисар по времето, когато начело на Европейската комисия бе Жозе Мануел Барозу. Самата Кая, преди да стане лидер на Партията на реформите, е била евродепутат от 2014 до 2018 г.
Занапред младата премиерка ще формира екип с Керсти Калюлайд, която в момента за избирането си през 2016 г.
бе най-младият президент
на Естония - тогава на 46 г.
Подобно на Калас и Калюлайд имаше европейски опит, преди да отиде на върха в националната политика. В продължение на 12 г. тя бе представител на страната си в Европейската сметна палата.
С назначаването на Кая Калас за премиерка на Естония страните от Северна Европа поставиха рекорд - шест (четири от ЕС плюс Норвегия и Исландия) от тях в момента са управлявани от жени. На средна възраст 45 г., представляващи всички нюанси на политическия спектър освен крайностите му, тези дами в разцвета на силите си се озоваха на първа линия, за да търсят тежките решения в кризата с пандемията.
Особен е случаят и с Финландия. Когато стана премиерка на страната през декември 2019 г., 34-годишната тогава Сана Марин бе за известно време най-младият държавен лидер в света. Нейното правителство е третото във Финландия под дамско ръководство, но въпреки това е
уникално - съставено е
от коалиция от 5 партии
с лидери жени,
които поеха ключови министерства в правителството.
Още една балтийска република - Литва, се предаде в женски ръце. От края на ноември 2020 г. икономистката Ингрида Шимоните е министър-председателка на страната. Преди да заеме поста, 46-годишната политичка бе финансов министър и кандидатка за президент.
Мете Фредериксен - премиерката на Дания, със сигурност има пръст в това страната ѝ да е първенец в Европа по ваксиниране. Преди дни тя понесе критики, че в началото на пандемията през март е въвела локдаун, без той да е искан от здравните власти. 43-годишната социалдемократка, която пое изпълнителната власт през юни 2019 г., наистина управлява кризата с COVID-19 с голяма решителност. Дания като монархия е по-особен случай, но като се има предвид, че страната има кралица - Маргрете II, то на практика и там жените са поели държавните дела.
Разбира се, когато става дума за женско управление в ЕС, винаги на първо място се появява името на германската канцлерка Ангела Меркел. След 16 г. управление не е изненадващо, че тя многократно бе определяна като най-влиятелната жена в света. Меркел е наистина блестящ пример за държавен ръководител, устоял на всякакви бури и премеждия. През годините тя се наложи като една от най-авторитетните фигури в ЕС. Така че през септември 2021 г., когато след федералните избори в Германия канцлерката ще се оттегли от поста, европейската политика ще се лиши от един от своите пътеводители.
Още две северни държави, които не членуват в ЕС, но са част от Европейското икономическо пространство, са управлявани с дамски нюх. В Осло 59-годишната норвежка Ерна Солберг има дълъг управленски опит - премиерка от 2013 г., консерваторката ще завърши втория си мандат през септември. Представителката на Зелените Катрин Якобсдотир, която оглави исландското правителство през 2017 г., три години по-късно бе избрана и за председателка на Съвета на жените - световни лидери. Кандидатката за присъединяване Сърбия пък даде втори премиерски мандат на Ана Бърнабич, която никога не е крила, че живее с друга жена.
Южната част на ЕС все още е по-скромна откъм женско представителство по върховете на управлението. От март миналата година Гърция има жена президент. Юристката Катерина Сакеларопулу, която е специалист в областта на екологичното право, също е първа на този пост в историята на страната си. Преди това тя бе председател на Върховния касационен съд.
В Централна Европа честта да представлява нежния пол в момента се пада на държавния глава на Словакия Зузана Чапутова. Новачката в политиката, която стана
известна като “словашката
Ерин Брокович”
с дейността си на активистка срещу незаконно сметище, пое властта през март 2019 г. на вълната на обществения гняв след убийството на журналиста Ян Куцияк.
До миналата година и Хърватия можеше да се похвали с първия си държавен глава в пола, но Колинда Грабар-Китарович отстъпи поста на социалиста Зоран Миланович на последните избори през юни 2020 г.
Навлизането на все повече жени в управлението на държавите от ЕС отразява безспорно дългата и последователна политика на съюза за равенство между половете. Но макар напредъкът да е очевиден, той все още не е достатъчен. Защото, оказва се,
10 от 27-те членки на ЕС
никога не са имали жена
за премиер или президент
В тази група повечето източници поставят и България, макар за три месеца (17 октомври 1994 - 26 януари 1995 г.) Ренета Инджова да бе назначена начело на служебно правителство.
Пълен паритет в момента съществува и на върха в основните европейски институции. Две от тях - Европейската комисия и Европейската централна банка, са управлявани от жени, а мъже са начело на другите две - Европейския съвет и Европейския парламент. Шефката на настоящата ЕК Урсула фон дер Лайен също бе първата, която проби в мъжкия дотогава свят на европейската изпълнителна власт и показа, че в извънредни ситуации жените имат способността да мобилизират, обединяват и да преодоляват бюрокрацията. 12 от еврокомисарите също са жени - 44,1% от състава на комисията, което е най-високият процент от създаването на институцията с Римския договор през 1957 г. Непрекъснато расте нежното присъствие и в Европейския парламент. Докато през 1979-1984 г. жените там са били едва 15,2% от общия състав, днес те вече са 40,4%.
Голям пробив в Европейската централна банка направи и французойката Кристин Лагард. Tя е първата жена начело на финансовата институция, след като преди това бе и първата шефка на Международния валутен фонд. През 2020 г. членката на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Елизабет Шнабел бе озаглавила своя реч по темата “Жените са централни, но не точно в централните банки”. Шнабел впрочем е единствената друга жена освен Лагард в Управителния съвет на банката, съставен от шестимата членове на Изпълнителния съвет и 19-те шефове на националните централни банки на държавите от Еврозоната. В своя програма ЕЦБ си поставя за цел процентът на жените на висши мениджърски позиции да се увеличи от 30,8% в момента на 50% през 2026 г.
