В ловешката математическа гимназия от 5 г. се подготвяли за дигитално обучение - преподавателите трупали опит в държави от ЕС
С 64-инчови дисплеи вече са отработили уроци онлайн и присъствено едновременно
Проектът “Образование 4.0” на вестник “24 часа” и VIVACOM, който стартира през 2018 г., изведе темата за трансформацията на класната стая в синхрон с революцията в дигиталните технологии. Като част от инициативата беше популяризирано използването на облачни платформи за обучение и споделяне на ресурси, правене на тестове и оценяването им онлайн и дистанционно, използване на електронен дневник, мултимедийни платформи за учебно съдържание като видеоуроци и други начини за по-ефективен учебен процес.
Ползите и предимствата на дигитализацията се доказаха на практика по време на извънредното положение.
Продължаваме да разказваме за добрите примери при използването на технологиите в българското образование.
“Ако някой ни беше казал, че за три дни можем да въведем дигиталното образование, никой нямаше да повярва”, казва директорът на Професионалната природоматематическа гимназия в Ловеч Венецеслав Георгиев, докато вървим по празния училищен коридор.
Няма я характерната детска гълчава. Тихо е, защото по това време възпитаниците на елитната гимназия, добила популярност с високите си резултати,
са в час. Но не
в класните стаи,
а в домовете си
В образователната система отдавна се работело по този въпрос, но до март миналата година всичко било на ниво проекти и добро желание.
В природоматематическата гимназия разполагат с много квалифицирани учители, казва директорът. Още през 2014 г. по програма “Еразъм +” близо 20 преподаватели посетили различни образователни институции в ЕС.
“Аз също изкарах двуседмичен курс във Флоренция, едноседмичен в Барселона, сега ми предстои обучение във Финландия”, допълва Георгиев.
Всъщност от 2014 г. той и колегите му трупали опит, видели как се прави това в редица институции на Запад и когато се връщали тук, обучавали и останалите. По този начин прилагали различни образователни платформи в часовете си.
“Играл съм с учениците си на виртуална класна стая в часовете по информационни технологии. Казвал съм им, че ако всеки си е вкъщи, този урок можем да го проведем по такъв начин”, разказва още Георгиев.
Правели онлайн тестове, което на пръв поглед е игра, но в същото време дава много добра информация на учителя. На децата това им било много интересно.
Имало немалко групи по проект “Организация на утрешния ден”, който бил насочен точно за дигитална грамотност. Там вече говорели за реална и виртуална класна стая.
И всичко това
далеч преди
пандемията да
наложи онлайн
обучението
Когато моментът настъпил, просто трябвало да наредят класните стаи и да пристъпят реално към изпълнение.
Като начало започнали с платформата “Гугъл класрум”. Необходими били две-три седмици, за да се настроят, всеки от учителите да пипне, да види как се случва. И за децата било нещо ново.
А когато министерството разработило “Майкрософтиймс”, преминали на нея. Всички издателства пък пуснали безплатно електронни учебници, внедрили ги постепенно в тази платформа.
При преминаването на дистанционно обучение проблем се оказало, че не всички ученици имали устройства. Родители казвали, че имат 2 или 3 деца, а разполагат само с едно техническо устройство.
От училището осигурили 15 лаптопа за такива семейства, от образователното министерство също доставили. Държи се постоянна връзка с родителите.
Всеки месец се
пускат анкети
за това как върви дистанционното обучение. Оказва се, че родителите са доволни. Споделят обаче, че все пак предпочитат живото преподаване.
Предстои приключване на срока в дигитална среда. “Какво да се прави - такова е положението на този етап. По-добре е да се учи, отколкото изобщо да не се учи”, казва директорът.
Учители казвали, че сега успявали да решат по 5 задачи, докато при присъственото обучение решавали 7-8 за същото време. Опитали да ги снабдят с добра техника, защото математика много трудно се води пред компютър.
Трябва бяла дъска, за да се чертае. Ето защо
министерството
отпуснало
лаптопи с
тъчскрийн
“Ние сме сред първите училища, които влязоха в мрежата на иновативните в България. Преди 4 години идеята ни беше изграждане на виртуална класна стая и образование в електронна среда.
Въвеждахме много информационни технологии, използване на дигитални платформи в часовете”, разказва Венцеслав Георгиев.
Направили открити уроци - например по български език за междуметия с очила за виртуална реалност. Направили и много интердисциплинарни уроци, което също е иновация. Първо тръгнали с учениците от малките класове - V, VI и VII.
Миналата година по националната програма “Иновации в действие” поканили други две ловешки училища и показали това, което правят в часовете.
През тази учебна година решили да разширят иновацията и спечелили проект за изграждане на стемцентър в гимназията. Това ще бъде направено като работилница по природни науки, т.е. ще накарат децата да опитат да пипнат на практика.
Имат намерение да изградят и
метеоролигична
станция в двора
на училището
Другото, което пробвали и работи като иновативен метод, било преподаване в реална и в дистанционна форма едновременно.
Сега вече разполагат и с техника. Имат три 64-инчови фронтални дисплея. За това е необходимо учениците от вкъщи да влязат в кинс, учителят от класната стая - също. Екранът е с камера и микрофон.
Учителят си изнася урока пред половината ученици в стаята, останалите са зад екрана. Те чуват какво говори той и когато пише по дъската, той всъщност споделя големия дисплей.
Това за първи път опитахме с оперативките и съветите, които правихме, казва директорът.
Предстои по проект да закупят още 5 фронтални дисплея. И май това е бъдещето на преподаването в екстремни условия. А всичко това се оказало встъпление към дистанционнто обучение.
Справили се толкова добре, че
община Ловеч ги
отличи на 24 май
за училище, което най-добре е въвело дистанционното обучение.
“Пък ние през цялото време преподаваме и се учим. Опитваме - ето това работи, това - не”, допълва Георгиев.
559 са учениците от V до XII клас в гимназията, обучавани от 49 преподаватели. В последните години политиката на училището е да търси млади специалисти. Повече от половината учители са бивши възпитаници на училището.
Венцеслав Георгиев прогнозира, че след около 10 години ще има глад за набиране на специалисти по математика, информатика, природни науки. Защото много малко студенти избирали специалността “Учител” във вузовете.
Млади хора, които са работили в хотелите по морето като ескскурзоводи, подали документи. Явно кризата в техния бранш ги кара да се преквалифицират, разсъждава Георгиев.
