Сталин обвинява Георги Димитров, че плещи като
жена на кръстопът, когато отказва федерацията на
южните славяни, “лъвът от Лайпциг” му благодари
за направените бележки
През 60-те години на миналия век на пленуми на ЦК на БКП Тодор Живков два пъти предлага България да стане 16-а република на СССР. И Хрушчов, и Брежнев отрязват този негов мерак. За това е писано много и подробно.
По-малко се знае, че 20 години по-рано за една бройка България да влезе в състава на СФРЮ - Съюзна федеративна република Югославия, като 7-а република.
Идеята за южнославянска федерация се ражда в главата на “бащата на народите” Сталин още през 1943 г. След Сталинградската битка и особено след намесата на САЩ и Англия във войната краят й, макар и далечен, се провижда.
Сталин вече крои планове
за следвоенното устройство
на Европа и в частност
на Балканския полуостров
- как той да остане под съветско влияние. За най-голям авторитет на Балканите той смята Йосип Броз Тито - лидер на държава с много силно партизанско движение, воювало геройски срещу Хитлер.
Англия и САЩ също се отнасят с уважение и доверие към Тито, знаят го като ръководител на югославската съпротива. Особено англичаните, които със самолети доставят много оръжие, боеприпаси и храна за сръбските партизани през 1943-1944 г.
През 1944 г. английски самолети доставят оръжие, облекло и пари и на българските партизани.
Още от 30-те години на миналия век
основният проблем в
отношенията между
България и Югославия е
“македонският въпрос” - проблемът за съдбата и националността на македонските българи във Вардарска Македония. Това е една от най-големите рани в българската история и заслужава отделно внимание.
В края на 1944 г. и началото на 1945 г. “македонският въпрос” започва да се обсъжда в контекста на южнославянската федерация. Идеята на Сталин вече е прегърната от Тито и неговото правителство работи усилено по въпроса. Титовци предлагат две основни задължителни условия. Първо, Пиринска Македония да бъде присъединена към Югославия преди създаването на федерацията.
И второ, България да стане 7-ата република в състава на многонационалната СФРЮ. Другите шест са Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора и Македония.
Според предварителното “раздаване” на постовете Георги Димитров е определен за председател на федерацията, докато Тито става ръководител на правителството.
Предвижда се той да оглави и външната политика и армията. Съгласно тези “разстановки” “лъвът от Лайпциг”, както наричат Георги Димитров, става напълно безгласен и подчинен на героя партизанин Тито. Прието е столица на новата федерация да бъде Белград.
Тези възможности стряскат Георги Димитров. Сталин въпреки предпочитанията си към Югославия също реагира отрицателно.
Историкът проф. Ангел Веков, който преди години има достъп до секретни архиви, цитира негови думи, казани на Димитров: “Предложението на югославяните България да стане една от седемте републики в Югославия по същество означава поглъщането на България.”
При друг разговор Сталин е още по- категоричен: “Не ми харесва тяхното поведение. Югославяните искат да вземат и Гръцка Македония, и част от Унгария и Австрия...”
Според някои историци охлаждането на Сталин към идеята за създаването на южнославянската федерация е реакцията на САЩ и Англия.
Двете страни смятат, че една такава федерация дава възможност на СССР да гарантира своето присъствие на Балканския полуостров. Вашингтон и Лондон протестират остро срещу тази идея на Москва.
На 1 август 1947 г. в сръбския град Блед Георги Димитров и Тито подписват споразумение за създаване на федерация на южните славяни. Според това споразумение
Пиринският край влиза
в македонската част на
федерацията, а
Западните покрайнини -
в българската част
Споразумението в Блед остава само на книга. Следват няколко грандиозни скандала, които спират превръщането му в реалност.
През януари 1948 г. в Букурещ пристига българска делегация начело с Георги Димитров. С Георге Георгиу-Деж трябва да подпишат българо-румънски договор за сътрудничество и взаимопомощ.
Във влака, с който пътува, Димитров дава пресконференция. На въпроса какво става с федерацията и ще бъде ли включена и Румъния в нея, българският лидер отговаря:
“Въпросът за федерацията и конфедерацията за нас е преждевременен. Той не стои сега на дневен ред и ние не го обсъждаме. Когато узрее, а той ще узрее, тогава нашите народи, народите на народните демокрации - Румъния, България, Югославия, Албания, Чехия, Полша, Унгария и Гърция - запомнете - и Гърция, ще го решат.”
Сталин е гневен от това изказване. Той използва органа на на ЦК на КПСС в. “Правда”, който под формата на отговор на читателско писмо опровергава казаното от Димитров в сравнително дипломатична форма:
“Редакцията е убедена, че тези държави, които той (Георги Димитров - б. р.) изброява, не се нуждаят от една проблематична изкуствена федерация или конфедерация, или митническа уния. Онова, от което се нуждаят, е заздравяването и защитата на тяхната независимост и суверенитет.”
Георги Димитров
нарежда на БТА
да публикува информация, която да разясни казаното от него на пресконференцията - че въобще не става дума за създаването на източен блок под каквато и да е форма, както се раздухва на Запад.
Но Сталин не мирясва. Освен че го критикува публично, той изпраща на българския министър-председател и лично писмо.
В него Бащата на народите, пише, че изказването на Димитров за федерация и конфедерация “се оценява от московските другари като вредно”. Идеята на Димитров щяла да облекчи борбата на англо-американците срещу страните с народна демокрация.
Но и това не е всичко
На 10 февруари 1948 г. сутринта в Кремъл пристига българска делегация в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов и югославска, в която са Едвард Кардел, Милован Джилас и Владимир Бакарич.
Тито го няма, официалната информация е, че е болен. По-реалистична е другата версия - страхувал се е, че Сталин можело “да му види сметката”. Той вече е изпращал агенти на КГБ в Белград, но мисиите им пропадат.
Двете делегации са посрещнати от Сталин, Молотов, Жданов, Маленков, Зорин и Михаил Суслов - бъдещия идеологически гуру по времето на Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко. Последните двама - бъдещи генерални секретари на ЦК на КПСС.
Сталин мълчи и пуши. Молотов казва, че съветското правителство има сериозни разногласия с българското и югославското. В международната си дейност те не се допитвали до Москва, което било голяма грешка.
Следва директна атака срещу Димитров - увличал се в пресконференции и интервюта и поставял въпроса за федерации, конфедерации, за митнически съюз, като включва в него Полша, Чехословакия и дори Гърция. И представете си, другарят Димитров говори за всичко това, без да е упълномощен от някого.
Сталин е свирепо язвителен към българския премиер: “Плещите като жена на кръстопът каквото ви пръкне в главата, а журналистите го подхващат. Вие давате храна на реакционните елементи...”
Следва половин час “набиване на каската”, както се казваше в казармата, при което
Димитров мълчи като
ученик, който
не си е научил урока
Какво му е коствало всичко това, само той си е знаел. Все пак намира сили да промълви: “Йосиф Висарионович, приемам с благодарност вашите бележки.”
По предложение на Сталин са съставени два документа. Протоколът между България и СССР за съвместни консултации по всички международни въпроси е подписан от българите. Сърбите обаче не подписват същия протокол между Москва и Белград.
В своите “Български хроники” Стефан Цанев пише, че тогава Тито, който не е страдал от липса на самочувствие, заявил: “По отношение на сближаването ни с българите никой няма право да ни се меси в тая работа!”
Четири месеца след злополучната февруарска среща в Москва по нареждане на Сталин
Югославската компартия
е изключена
от Коминформбюро (Комунистическо информационно бюро). На 12 и 13 юли 1948 г. в София се провежда пленум на ЦК на БРП (к). На него българските комунисти официално скъсват отношенията си с ЮКП. Идеята за създаване на южнославянска федерация е изоставена, България остава верен сателит на Москва до 1989 г.
----
