Интересно дали Бойко Борисов е знаел за идеята, преди тя да гръмне като експлозия, а общото между тези мъже е, че са управлявали финансите на държавата в кризи
Симеон Дянков постави себе си в една необичайна компания - между Иван Костов и Пламен Орешарски, за да опише необходимостта от икономически щаб, който да съветва правителството на Бойко Борисов. Защото то “тича след кризата” и има нужда от опитни експерти.
Дянков, който преподава в САЩ и Великобритания, дава пример с проф. Стефани Станчева от Харвардския университет, която вече е участвала в аналогична комисия във Франция и вероятно не би отказала да помогне и на България.
И тримата посочени са бивши финансови министри, двама от тях са били и премиери, а Дянков стигна до вицепремиерски пост.
Дали той лансира
икономически
щаб по аналогия
с НОЩ -
националния оперативен щаб срещу заразата, и ваксинационния?
Бившият финансов министър на Бойко Борисов може и да е сондирал с премиера идеята, преди да я обяви публично. Но може и да е хвърлил експлозива, за да види ефекта преди разговор с някогашния си началник.
Финансови експерти обаче виждат в идеята безспорен плюс - всички държавници с опит в справянето с кризи се ангажират в битката срещу новата. Освен това подобна група би показала колко неефективно е поведението на президента Румен Радев в момент на подобна тежка икономическа ситуация.
Сама по себе си идеята за събиране на експертния потенциал на
Костов (десен),
Орешарски
(в по-скоро леви
правителства)
и Дянков (дясноцентристки) е интересна. Но възможна ли е? Двамата от тройката засега мълчат.
Има ли действително нужда от икономически аналог на НОЩ? След като в други държави тя работи, и то успешно, защо да няма, категоричен е Дянков, който я лансира.
Какво е общото между сегашната и отминалите кризи, за да бъдат съветите адекватни и резултатът поне сходен с постигнатите в минали години.
На 21 май 1997 г. парламентът одобрява нов кабинет, оглавяван от Иван Костов (който беше финансов министър в коалиционния кабинет на Димитър Попов в зората на прехода). Като премиер Костов излиза с програма за бързи и решителни реформи “България 2001 г.”.
Първата задача, поставена в него е да се овладее инфлацията и банковата криза. Изходът е намерен във въвеждането на валутен съвет, който става факт при служебния кабинет на Стефан Софиянски. Следващите 2 години, до 1999 г., Костов преструктурира цените и започва мащабна приватизация, като към края на управлението му са раздържавени близо половината от държавните активи. Постигнатата финансова стабилизация и ниската инфлация мотивират решението за деноминация на лева и на 5 юли 1999 г. той се изравнява с германската марка.
През юли 1998 г. България става член на ЦЕФТА, а през декември 1999 г. започваме преговори за присъединяването ни към ЕС.
Започва обаче да тлее напрежение заради повишаващата се безработица, закриването на малки предприятия и корупцията.
След Костов идва затишие откъм икономически сътресения. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски поема властта с идеята за нов морал, нови икономически решения, с нови идеи и с нови хора.
Общият проблем на кабинетите от 90-те години е започналата в края на 80-те дългова криза. През 2009 г. държавният външен дълг е стопен от 180% от БВП през 1991 г. до близо 20%.
Вторият икономически проблем на всички правителства до 2004 г. остава рязкото увеличение на инфлацията. Статистиката регистрира скок три пъти - февруари 1991 г., март 1994 г. и последното тримесечие на 1996 г. Това води до срив в жизнения стандарт и е съпътствано от първоначалното натрупване на капитал. От 2009 г. до момента България е една от най-бедните държави – в дъното по размер на средната заплата, която все още се колебае около €300 евро. Тръгва и емиграцията и населението се стопява под 7 милиона.
Безспорно предимство на Пламен Орешарски е, че освен дълговите проблеми разработва и налага неотменена и до момента данъчна политика, която подкрепя икономиката и фискалната стабилност. През 2007 г. данъчната ставка за корпоративния данък, облагането на физическите лица става 10%. Дефицитът в хазната се запълва и от създаването на една от най-добре работещите и до момента структури – Националната агенция за приходите.
Но Орешарски
натрупа
политически
негативи
при едногодишното си управление (2013 -2014 г.), белязано от протести. И от финансова нестабилност, породена от кризата от 2008 /2009 г.
Лятото на 2013 г. е наситено с всекидневни протести срещу кабинета, а приемането на бюджета за 2014 г. е известно като “нощта на белия автобус” заради намерението на кабинета да вземе нов външен дълг. Започва и бежанската криза.
Разслояването и обедняването на хората продължават. Една от структуроопределящите банки - КТБ, фалира, но не повлича след себе си нито други банки, нито хазната.
Енергийният сектор продължава да затъва в дългове, големи проекти като “Южен поток” са неясни, инвестициите започват да намаляват заради политическата несигурност. На 23 юли 2014 г. кабинетът подава оставка.
Самият Симеон Дянков пък остана ярко в масовото съзнание с
прословутото
сравнение на
бюджет 2010
с “постна пица” Тогава беше финансов министър в първото правителство на Борисов.
“Когато влязохме, бюджет 2009 беше празен. Няма много окраски, постна е, защото хем е малка, хем нямаме много пари за окраски, но по нея има - и което е най-важно за моите колеги, тя е в точния размер и те ще ядат парчетата си в точния размер, който е залегнал в бюджета”. Така Дянков, който дотогава работи с Кристалина Георгиева в Световната банка, обяснява защо през 2010 г. ще трябва да се задоволим с “постна пица”.
Лекарството му срешщу кризата беше увеличаване на осигуровките, на минималния месечен осигурителен доход, замразяване на заплати и пенсии, съкращаване на администрацията и реформи - в критични сектори като здравеопазване и образование. Така към края на мандата Дянков успя да балансира хазната, която приключи на нула, след като разплати множество неразплатени от предишния кабинет договори.
Дали и доколко всяка от тези кризи е сравнима със сегашната, която по мнението на автора на идеята Симеон Дянков е безпрецедентна, бъдещето ще покаже.
