Най-оптимистичната новина напоследък е, че за 7 години
медицинските университети удвоиха възпитаниците си
Студентите доброволци срещу пандемията настояват тяхната работа в болниците да се зачита като следване и с 4 часа онлайн обучение и 4 часа работа в реални условия да могат да завършат.
Това стана ясно на дискусията с лигата на лекарите, на които вярваме, организирана от “24 часа” за поуките от COVID кризата.
Близо 300 млади медици се отзоваха още на първия призив на здравните власти в края на октомври да влязат в системата в помощ на лекарите и се записаха като доброволци в регистъра.
Засега обаче ректорите на медицинските университети са скептични, защото смятат, че това е твърде сериозна наука, за да се учи само задочно и с работа.
Медицинското образование е А групата на висшето у нас. По всичко тези университети са с най-високите показатели, сочи Рейтинговата система на висшите училища в България за 2020 г. Така те се обособяват от останалите вузове в своеобразна българска “бръшлянова лига”.
На фона на здравната криза, причинена от разпространението на COVID-19, тазгодишното издание на рейтинговата система регистрира устойчива тенденция на увеличаване на броя на студентите в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, въпреки общото намаляване на броя на студентите в страната.
Именно този нарастващ брой млади медици, които със себеотрицание се втурнаха да помагат на изнемогващата в COVID кризата здравна система на България, са най-оптимистичната новина сега, когато сме в “окото на бурята”, обяви и здравният министър проф. Костадин Ангелов.
Данните в актуалното 10-о поред издание на рейтинговата система показват, че през последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил
от около 6000
през 2013 г. до
близо 12 500
през 2020 г.
Увеличението се дължи както на нарасналия брой на чуждестранните студенти, които представляват 56% от всички следващи медицина у нас, така и на увеличения с близо 14% брой на българските студенти в това професионално направление.
Общо във всички професионални направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително и в направленията “Стоматология”, “Фармация”, “Здравни грижи” и “Обществено здраве”, през 2020-а се обучават над 28 хил. младежи. Техният дял възлиза на близо 13% от всички студенти в страната. През 2013 г. в тези професионални направления са се обучавали малко над 19 000 студенти, представляващи едва 7% от студентите в страната.
“Медицинското образование в България е на много високо ниво. То не само в образователно отношение е с високо качество, но университетите и факултетите
имат много
сериозна научна
дейност
Научните резултати на първите 3-4 медицински университета са изключителни. Колкото до Медицинския факултет на Софийския университет, той също предлага много високо качество и има това предимство, че е по-малък като мащаб, поради което отношението към студентите е почти персонално. Не са голяма анонимна група, а
преподавателите
познават всеки
студент по име
и се грижат за него, каза за “24 часа” ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.
Медицинският факултет на Софийския университет беше открит през 2003/2004 г. Софийският университет всъщност е първият, който е имал медицински факултет. След 1944 г. няколко факултета на Софийския университет са отделени от него и са превърнати в самостоятелни висши училища или институти на БАН. Един от тези факултети е медицинският и от него възниква Медицинският университет. След много години Софийският университет реши да възстанови своя медицински факултет, който работи в тясно сътрудничество с медицинските университети, особено с Медицинския университет в София и се разбираме прекрасно, каза още проф. Герджиков.
Увеличаването на броя на студентите в направленията, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, е част от трайна тенденция на
рационализиране
на структурата на
българското
висше
образование
и нейното доближаване до потребностите на пазара на труда. Тази тенденция се регистрира от рейтинговата система през последното десетилетие наред с тенденциите за увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища, за нарастване на дела на чуждестранните студенти в страната, както и за увеличаване на дела на завършилите, които имат принос към осигурителната система на страната и се реализират на позиции, изискващи висше образование.
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до близо 8% от действащите студенти през 2020 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията “Медицина” (56%), “Стоматология” (42%) и “Ветеринарна медицина” (33%). Чуждестранните студенти надхвърлят 10% и във “Фармация” (13%).
Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология” и “Военно дело”.
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията “Медицина” (5,56), “Фармация” (5,50) и “Стоматология” (5,49).
В много направления има разлика къде точно се обучаваш, но значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри за здравеопазването. Сред тях са направленията “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология”, “Здравни грижи” и др. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности.
Проф. Славчо Томов, ректор на Медицинския университет в Плевен:
При нас 4,5 кандидати се бориха
за място в медицина и фармация
l Въведохме свободноизбираема дисциплина
“Минимално инвазивна хирургия”
l Източноевропейските, включително и българските
лекари са високо ценени в западноевропейските държави
- Проф. Томов, на какво се дължи световното ниво на медицинското образование у нас?
- Висшето медицинско образование в България е на високо ниво и фактът, че завършилите лекари – и българи, и чуждестранни студенти, се реализират успешно и на българския, и на западния медицински пазар, е едно от най-важните доказателства за това. От друга страна, търсенето специално за магистратурите медицина и фармация при нас е изключително високо не само от страна на българските, но и от чуждестранните студенти.
Тази година при нас средно 4,5 кандидати се бориха за 1 място за магистърските специалности медицина и фармация. Причината за това, че ние успяваме през последните години да поддържаме високо качество е, че инвестираме изключително много, от една страна, в човешкия ресурс, в качествени преподаватели, включително и в млади. От друга страна, правим много сериозни инвестиции по отношение на материалната база и по отношение на апаратура за обучение и за научноизследователска дейност. Там е разковничето. Без да реинвестираме, без да модернизираме, няма как да бъдем в крак с новостите в медицината. Даже се опитваме да изпреварваме и да погледнем напред в бъдещето да развиваме медицински специалности, които ще са актуални през следващите години.
Така например минимално инвазивната хирургия е едно от модерните направления в съвременната хирургия и ние сме въвели свободноизбираема дисциплина “Минимално инвазивна хирургия” за студенти. Това са основните причини. Така ги виждам аз.
- Конвертируеми ли са на световния пазар младите лекари?
- Интересът към тези специалности нараства. Търсенето, разбира се, е голямо, защото, от една страна, има едно своеобразно движение на лекарите.
Лекарите от западноевропейските страни се търсят зад океана и част от тях мигрират. Източноевропейските, включително и българските лекари са високо ценени в западноевропейските държави. Тази миграция ще продължи, защото пандемията показа колко важна за обществото е лекарската професия и понякога тя може да бъде значима не само в обществен, но и в социален аспект.
Акад. Лъчезар Трайков, ректор на
Медицинския университет в София:
По наука се наредихме
веднага след БАН
l Работим много с чуждестранни
университети и в мрежи
l Създаваме медици,
които се справят мъжки в
епидемичната обстановка
Тенденцията, показана в класацията на Министерството на образованието и науката за увеличаване на студентите по медицина, се изразява в по-различна посока в нашия университет. Ние отчитаме стабилно ниво на българските студенти и тенденция за увеличение на чуждестранните с около 5-10% на година. Това е благодарение на нашите приоритети, които са насочени предимно към качеството на обучението и мисля, че нивото на обучение в крайна сметка се явява гаранция за интереса и на чуждестранните, и на нашите студенти.
Цялото съществуване на университета допринася за престижа му. Тук вече 103 години продължаваме да правим изключително качествена наука - пример за това е, че миналата година Медицинският университет в София по брой публикации в престижни западни научни списания се нарежда веднага след БАН.
Работим много с чуждестранни университети и в мрежи, което е от задължителните критерии за качествено и модерно образование в момента.
Клиничната ни база е изключително богата и дава възможност на студентите да се докоснат до истинските предизвикателства в работата на медика. Отношението ни към младите кадри е също с голяма тежест, опитваме се да им осигурим предвидимо и стабилно развитие.
Медицинският университет създава изключително качествени медици, доказателство за което е, че те се справят мъжки в изключително тежката епидемична обстановка в момента.
