Истинско чудо се случи за двама българи, усетили добрината на непознати хора, които вече са част и от тяхното семейство. За по-малко от 3 дни - от петък сутрин до неделя по обед, незрящият по рождение Никола и грижещият се постоянно за детето си баща Мартин се сдобиха с нов, уютен и излъчващ топлота дом на мястото на жилището, което двамата нямали сили и възможности да поддържат.
Немислимото добро дело, реализирано за толкова кратко време, станаа възможно благодарение на доброволци от платформата "Приятели, помагайте", събрала десетки хиляди българи, отзоваващи се на проверени сигнали за помощ от всяко кътче на страната.
Поредната успешна кауза на платформата, създадена от Лео Кадели, се оказа "Ремонт за Никола и Мартин" - пълно преобразяване на апартамента в столичния квартал "Младост". Успешна за два дни и половина с 24 часа труд от притекли се на място около 50 доброволци и с подкрепа от мнозина, дарявали и за това добро дело.
Ето и историята на Никола и Мартин, разказана от Лео Кадели:
"Мартин е на 32 години, от кувьоз е сляп и вече е и с редица други увреждания. За него се грижиха родителите му до 2013 година. Тогава, на 2 април, сядат на вечеря да празнуват рождения ден на бащата - Никола, но в един момент на майката й става лошо и викат линейка. Само след минути линейката пристига и казват на бащата: "Ще дойдеш ли с нас, защото не знаем дали жената ще издържи до болница?" Той: "няма как да дойда, защото синът ми е с увреждания и не може да остане сам". След няколко часа му съобщават, че съпругата му е починала. Оттогава бащата става придружител и много рядко излиза от вкъщи. Той ми сподели това с някакво чуство за вина. Мъчно ми стана. Преди няколко дни получих сигнал от Ангел - наш последовател от района, посетих Никола и Мартин на място. Забелязах три неща. Първо - дрехите бяха подредени, все едно съм в магазин. Второ - апартаментът има нужда от сериозен ремонт и ново обзавеждане, но бащата от неудобство каза: "Ако може само на детето, за мен няма нужда." Аз го питах "тази дограма в твоята стая не духа ли през зимата?" Той: "Е да, ама няма проблем за мен". Аз се усмихнах и обещах на себе си без да му кажа нищо, че тук трябва да направим всичко! Третото, което забелязах, че единствено удоволствие, което изпитват тези двама мъже, е едно радио да свири народна музика, без интернет, без телевизия. Този баща трябва да се радва поне малко, трябва да има Коледа и да спи поне една вечер щастлив..."
Последователи на платформата даряват средства за строителни материали, обзавеждане, бяла техника, ел. техника, а организаторите дават от себе си обещаното всичко, че дори и дребни идеи и детайли, прибавящи допълнително щастие към немислимото допреди дни чудо за Никола и Мартин. Двамата настаняват в хотел. Около 50 души от различни градове в България се притичат на помощ и на място - без значение кой какво точно може, но водени от доброта и принципа, че "заедно можем повече".
"Емоциите, които изпитвахме всички ние, когато ги върнахме от хотела, за да ги настаним в новия дом, не може да се опишат с думи. Никола държеше синът си по ръката и му обясняваше всеки детайл от новият им дом, а той, миличкият, отговаряше "Да, много е хубаво"," Да, харесва ми". Цитирам Никола, когато се обърна към всички доброволци: "Скоро идва Нова година, искам да запомните 2020-а, че сте направили голямо добро на едно незрящо дете" и благодари с треперещ глас.
Има моменти, които просто не може да се обясняват с думи. Също така Марти много се зарадва и за новото радио и за новият фотьойл. Даже ги пробва веднага", разказва Лео Кадели.
А за финал и той благодари на всеки, помогнал за поредната успешна кауза на "Приятели, помагайте": "Аз лично искам да благодаря на всеки от вас като доброволци - на старите, които продължават от години да са до мен във всяка кауза, и на новите, които дават всичко от себе си да се вписват в екипа. Благодаря на всички дами, които работят рамо до рамо с нас. Благодаря и на всички дарители, които ме подкрепиха, някои от тях дори да не са чували за мен, но подхождат с доверие. Всички ние заедно направихме поредното чудо, даже в този момент, в който целият свят се разделя, а ние с всеки изминал ден се обединяваме още повече и доказваме че има човеци."
