102-годишната Джоана, която Сачева среща като студентка на спирка в Нидерландия, и двете общуват години с писма, я научава, че помощта към непознати е дар, който трябва да се споделя
Деница Сачева винаги е знаела, че когато стане на 40 години, ще осинови дете.
Нейната баба осиновява майка ѝ точно на тази възраст. Затова и на 39 подава документите си. Посреща 40-ия си рожден ден със съвършено непознати двойки в училище за кандидат-осиновители. Всеки един от тях е интересен човек, всяка двойка със своя особена съдба, с очаквания, тревоги и надежди. Отрупват я с подаръци. Менделеевата таблица, защото любовта е химия, малък свещник с ръчно рисувана икона, синя кутийка с надписани на ръка късметчета за всеки ден. Оттогава
всеки рожден ден за
Деница е специален,
защото е споделен
с Виктор
- дотук 6 на брой. В понеделник тя стана на 47. Заради пандемията го празнува само с момчето и своята майка Албена, която ѝ помага при отглеждането му. Виктор украсил дома с балони и направил специална картичка. И на този ден Сачева изтеглила късметче от синята кутийка.
Виктор я променя изцяло - учи я на търпение, защото тя винаги иска нещата да се случват сега, но той много рязко дърпа спирачката. Зарежда я с огромна емоция и чрез него разбира кое е истинско, не обръща внимание на цялата агресия и лицемерие в социалните мрежи.
При всяко решение, което Деница взема в последните 7 г., винаги се пита как то ще се отрази на Виктор след 10 г. Тя
разбира, че е
социален министър,
от Виктор, а той
от телевизора
Миналия 1 декември върви извънреден брифинг на Бойко Борисов и 6-годишното дете чува името на своята майка. Влиза в кухнята и развълнуван казва: Мамо, чух ти името по телевизора.
До този момент тя още обмисля дали да приеме поста. Премиерът я изпреварва.
Невероятно, но Деница започва работа в социалното министерство още на 21 години. Бойко Борисов я връща там, давайки ѝ ключа от министерския кабинет. Иначе днешният социален министър има безупречно CV - дипломи за социална педагогика, управление на туризма, здравен мениджмънт, магистратура по връзки с обществеността. Не липсват курсове по политически и социален маркетинг, управление на социалното подпомагане и услуги, управление на риска...
По време на извънредното положение за около месец и половина Виктор почти всеки ден ходи на работа с майка си.
Отговорно слага
печати и следи
да не липсват
забавления
в обедната почивка. Изнася концерти и представления, за да вдигне духа на служителите, които търсят решения в сложната COVID ситуация.
“Понякога го взимам с мен, защото искам да знае какво се случва и какво работя, за да е сигурен, че не се виждаме не защото не го обичам, а защото имам такава работа, която изисква да обичам много хора и да работя за тях”, разказва Сачева.
Виктор не иска да следва пътя ѝ. Първо мечтае да е лекар - д-р Сачев по кръгли болести (според него това са болести на гърлото - б.а). После пожелава да е “поженкар”. Сега е впечатлен от Спайдърмен и Батман и иска да е супергерой.
“Не съм от родителите, които искат детето да осъществи собствените им идеи и мечти. Моето разбиране е, че трябва да изграждаш отделна личност, която е самостоятелна, за която си опора, но не си бариера или спирачка”, е философията на майката.
Виктор знае, че е най-ценното и най-важното за Деница, която се стреми да го отглежда с любов.
Три предмета помагат на Сачева за важни решения, докато е заместник-министър на образованието. На бюрото ѝ имало снимка на Виктор. Изкуствено море, което ѝ подарили деца от малко село, които никога не са го виждали, както и 3D фигури от ученици с куп награди.
“Когато взимах решение, винаги мислех дали това ще е добре за Виктор, за децата от село и за онези, които тичат по пистата. Ако промянатабеше добра за тях , се борех докрай, без значение какво казва опозицията или дали някой ме ругае във фейсбук”, споделя тя.
Животът я сблъсква с много хора, които са ѝ помагали. Това е причината да се опитва да връща доброто, но на други нуждаещи се. Деница е ангажирана с различни каузи. Не говори за тях. Няма да забрави обаче как момиченце отчупило половината си вафла, друго ѝ наляло вода, въпреки че нямали нищо. Преди 2 години
за часове прави
дарителска
кампания, за детето
на починалата
колежка
Албена Ивайлова
- малката Али. Със смъртта на Бени момиченцето, което още няма 4 годинки, губи трета майка. След биологичната си е минала през приемно семейство, а после осиновена от Албена.
Преди години Деница получава специален подарък от дядо Кольо от Странско - малка Библия, оцеляла от наводнението в селото през 2014 г. Тогава Сачева им занесла завивки, дрехи и пари, след като всичко в къщата е унищожено от водната стихия.
Социалният министър е отгледана от своята баба ѝ и дядо лекари. Постоянно някой идвал вкъщи - за преглед, да му измерят кръвното или да пишат рецепта. Най-нормалното било всички да тръгнат на море и някой да ги върне по пътя заради операция. Вероятно тогава баба и дядо ѝ са я научили, че ако повече даваш, винаги повече и получаваш.
Сега като министър е по-лесно да помага. Деница Сачева обяснява разликата така: “Мащабът е различен, говорим за решения за хиляди, стотици, милиони хора. Това може да се направи само чрез политиката, трудно би могъл да го направи един човек. От друга страна, дребните жестове стават по-трудни, защото когато някой ми сподели проблем, веднага искам да направя нещо лично, но знам, че ако направя за него, след това ще трябва да го направя и за още стотици хиляди в същата ситуация. Стремя се да намеря начин и решение чрез промени в законите” .
От малка умее да слуша и пита.
Тогава обикаля бабите в
Добрич с тефтер,
за да чуе как
се живее добре
Днес записва всичко, за да е сигурна, че няма да пропусне нещо. Преди години, докато е студентка в Нидерландия, съдбата я среща с възрастната Джоана на спирка. Вижда я още веднъж, когато тя ѝ подарява златна гривна - семейна реликва. През годините двете общуват с писма и споделят всичко. Джоана умира на 102 г., но научава Деница, че помощта към напълно непознати е дар, който трябва да се споделя. През 2001 г. крадци влизат в дома на Сачева и от бижутата остава само златната гривна на Джоана, паднала до леглото.
Не обръща внимание
на агресията и
омразата,
която се генерира около нея. Чисти всичко излишно и безсмислено в живота си. Деница е обект на атаки от бившите си съпартийци от ДСБ. Понякога това тежи, но с времето се е научила да отговаря само на смислените въпроси във фейсбук. Силно е разочарована от хора, обявили се за големи демократи, които реагират с омраза.
Не можеш да обичаш
с омраза! Няма
как, или мразиш
или обичаш!,
категорична е тя. Парата изпуска, готвейки или грижейки се за цветята, като едно от тях поверява на Виктор. Така опитва да го направи отговорен.
От 25 години събира слончета и вече са станали над 480. Била е в 56 държави и всеки път взима нова фигурка. И Виктор има свой плюшен слон, но знае, че колекцията на мама се пипа само с разрешение.
Сачева завършва средното си образование като частна ученичка, защото, бързайки взема 2 години за една. Директорът на гимназията в Добрич си спомня, че е една от първите на самостоятелна форма на обучение в последната си година. “Тя беше амбициозна и целенасочена”, е описанието на Господин Георгиев, който съветва хората да я търсят, защото Деница има идеи, които могат да променят цяла държава, не само Добрич”, казва още той.
