На 1 ноември честваме Деня на народните будители– празник на всички ученици, учители, студенти, университетски преподаватели, книжовници, читалищни работници, учени и журналисти. Празникът е честван за пръв път в Пловдив през 1909 г.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. В този ден православната църква отдава почит към покровителя на българския народ св. Иван Рилски.
В Деня на народните будители почитаме делото на всички просветители, възрожденци и борци за духовна независимост на България. Официалното включване в празничния календар на страната става през 1922 г. В 1945 г. честването на деня е отменено от комунистическия режим. Традицията е възобновена през 1992 г. по идея на проф. Петър Константинов. Сред най-тачените български народни будители са св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
